Да, не обикаля така.
Предложеният от теб пример предполага наличие на собствен инерционен въртящ момент (който всъщност е статичен спрямо себе си), а Луната го няма! Т.е. Луната би
обикаляла около Земята, но
без да се върти около себе си в тази обиколка.
epwpixieq-1 се опита да го обясни в един от постовете си...
Много от пишещите тук имат подобна представа за въртенето на Луната - смятат, че въртенето и около Земята и около нея самата са 2 различни неща, които просто "съвпадат", а всъщност нещата са далеч по-прости.
Колкото и странно да ти се струва, при предложеният от теб пример, Луната също няма да се върти, откъсвайки се!
Защо?
Защото подобен начин на въртене предполага, че няма ексцентричност на масата и Луната се върти около себе си, независимо, че орбитира около Земята (т.е. има собствена ос на въртене и въртенето и просто съвпада с обиколката около Земята).
В същност, Земята е "закотвила" Луната с по-тежката и част спрямо себе си именно чрез гравитацията си.
Пак опираме до примери (бях се зарекъл, че спирам, но виждам мисъл при теб):
Представи си, че въртиш парче релса (пример на Юлиан), но е хваната с въжето точно в центъра на масата и.
С помощта на по-тънка връв е фиксиран единият край на релсата да сочи постоянно към теб.
Внезапно се късат
едновременно и двете въжета.
Няма вече кой да фиксира насилствено релсата с единия край към теб, няма и кой да я държи в "орбита" и тя излита праволинейно.
В твоя пример я няма тази фиксираща "по-тънка връв" и няма нужда да си я представяме
П.П.Гравитацията, (фиксираща Луната в една позиция спрямо Земята) действа на всеки един атом
едновременно, а не само на периферията на тялото (както се атакуват всички досегашни примери с въртящи се тела на въже)!