Не мога да ти отговоря на този въпрос, не забравяй, че не съм специалист, за да ме забиваш в такава терминологична конкретика!
Аз разглеждам принципно нещата.
Не знам какво е димиране. Просто ако обясниш какво точно ме питаш, ще ти отговоря ако мога.
Като специалисти вие много подценявате субективното възприятие на окото.
Добре, ще отговоря вместо теб.
Когато се димира светодиода с 50% импулс, то консумираната мощност намалява с 50% /нека приемем за примера, че характеристиката на диода е линейна/ ще намалее и светенето, но то с повече от 50%, защото КПД-то на диода ще падне при по-ниска средна стойност на напрежението. Демек, просто казано,
за хора дето не са по електрониката, диода ще свети два пъти по-слабо и ще консумира два пъти по-малко ток.Защо зададох този въпрос? Защото това е опит, който всеки практикувал знае. И сега, ако с неизползваемата част от импулса захраним още един диод по същия начин с 50% от импулса, така че просто казано, да мига ту единия, ту другия, то консумацията на двата заедно ще е колкото консумацията на един диод вързан статично, а осветеността ще е дори по-малка от тази на един статично захранен светодиод, поради причината, че захранен наполовина, той отдава с по-малко съотношение ток/лумени.
И сега, ако вместо два диода с горния пример вържем поредица /бягаща точка/ да речем десет. Какво би се променило? - ами нищо, сметката ще е същата - аналогична. Тогава бягащия диод ще се захранва с 1/10 от напрежението - това е средната стойност на напрежението, защото за захранването на диода ще се ползва само 1/10 от времето. Ако честотата е малка, ще се вижда как бяга редицата отчетливо с добре светеща точка, но
ако вдигнем честотата толкова, че да не можем да следим бягането, а да виждаме светеща линия само, то ще забележим, че линията избледнява пропорционално на субективното усещане за липса на движение и общото и светене ще е колкото един светодиод.За да усилиш светенето на тази линия трябва да вдигнеш и импулсния ток, т.е. ако една динамична индикация искаш да свети колкото статична, то резистора на общия матричен извод трябва да е по-малък с броя на светодиодите на база резистора на един диод, т.е. моментния ток през диода трябва да е равен на броя на светодиодите умножен по тока на един статичен диод.
Ето, няма тук СЕ, няма и извънземни.
Апропо: Динамичната индикация не се прави с цел да се пести енергия, защото се лъже мозъка, окото или не знам к'во, а защото се улеснява интерфейса на индикаторите. Сериозната-качествената индикация се прави статична.
По примера за кинескопа и растъра? - да разбием и този некоректен пример - мит.
Така или иначе електронната пушка си консумира статичен ток, все едно да пуснеш крана и маркуча си пръска вода на поляната. Когато се махнат отклонителните бобини, лъча свети в една точка в пъти по-силно от нормална растерна точка, която точка отдава толкова, колкото фотони може да избие площта покрита с луминофор - т.е. ограничено количество, независимо колко ще се вдигне токът на електронния лъч. Когато обаче този лъч го разкараш по растъра, както се размята маркуча в градината, то тогава пушката ще консумира същия ток, но ще светне по-силно не защото има СЕ, идват извънземните или пък кинескопа ни лъже окото или мозъка, а защото луминофора преизлъчва фотони вече от много точки и ги пръска на по-голяма площ, а не насочено.
Много важно е насочването на светлинния лъч. Една лампа с тесен лъч и голяма мощност прави субективно усещане за по-слабо светене от една лампа с по-малка мощност, но с добре разсеяна светлина. Все едно променяш фокуса на прожектора - не се променя силата на светлинния поток. Прост пример от ежедневието. Светодиодните луни са много насочени и въпреки, че са с много голяма светлинна мощност, те осветяват твърде слабо в сравнение с една крушка, която виси на тавана и пръска светлина на 360 гр.
Не знам това дали е сухо или мокро обяснение, но съм ползвал само практически, общоизвестни примери.