Автор Тема: Същност на гравитацията  (Прочетена 226931 пъти)

Неактивен Аtos

  • Global Moderator
  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 4 290
  • Мисля, следователно...мисля!
Re: Същност на гравитацията
« Отговор #135 -: Декември 28, 2015, 03:37:10 pm »
Доколкото си спомням не съм твърдял никъде,че издигайки тялото повишаваме неговата температура.Моето твърдение е,че падайки свободно във вакуум в земното гравитационно поле тялото увеличава скоростта си непрекъснато,следователно непрекъснато расте и неговата кинетична енергия-а реално никой никога не е констатирал енергиен обмен между него и планетата Земя-нито пък някакъв друг вид енергиен обмен!Сам казваш,че ЗЗЕ е валиден в земни условия-тогава?
Ок, започвам да се повтарям вече...
Върху падащото тяло действа всеобщото (космическо) етерно налягане от всички страни! И понеже от към Земята то е в много по-ниска стойност (тя прави "етерна сянка"), нормално е то да се устреми към нея-посоката на най-малкото съпротивление.
И да, ЗЗД действа по друг начин тук - изразходваш чрез сила определена енергия, за да преодолееш това налягане, издигайки тялото! Когато спреш да упражняваш тази сила, налягането си "върши своето" и запраща тялото обратно към Земята!
То е като да се движиш срещу вятъра, в този случай използваш много енергия, за да го преодолееш, но когато обърнеш посоката, вятърът ти спестява точно толкова енергия, колкото си изразходвал срещу него!
Това ако разгледаме идеалния случай - еднакви разстояния и вятър=константна величина.

Неактивен kd_dinev

  • Стабилен
  • ****
  • Публикации: 810
Re: Същност на гравитацията
« Отговор #136 -: Декември 28, 2015, 06:04:11 pm »
Това са неща доста трудни за доказване...Аз например мога да кажа,че пространството около масивните космически тела е разредено,защото преди да се образуват те е било запълнено с материя,която впоследствие се е свила и се е оформила планетата,което от своя страна води до това,че телата около нея се ускоряват в това разредено пространство-но това ще си е едно голословно твърдение...За мен по важен е механизма по който става това ускорение и дали тялото участва по някакъв начин активно в него-това е нещо,което може да се провери по експериментален път...

Неактивен Михаил Кузмов

  • Специалист
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 2 561

Неактивен kall

  • Подготвен
  • **
  • Публикации: 129
Re: Същност на гравитацията
« Отговор #138 -: Декември 28, 2015, 08:20:43 pm »
Цитат
Скоростта е линейна величина, не векторна! Ускорението е векторна величина, силата е векторна величина...трябва да се прави разлика!
Движението има посока, скоростта само отбелязва колко бързо е това движение! Иначе скоростомерът на автомобила щеше "да мери" и посоката!
Векторна величина си е:-) Скоростомерът не указва посоката, защото е "вързан" за движещата се кола и се премества заедно с нея. То в случая се измерва скоростта на земната повърхност, която все едно се движи спрямо нас, но с обратна посока, като ние винаги сме в центъра на координатната система на автомобила и винаги може да асоциираме дадена координатна ос да съвпада с посоката ни на движение във всеки момент, защото се променя ориентацията на координатната система заедно с нашата евентуална промяна в посоката на движение. При това положение е все едно за нас векторна или не величина е скоростта ни и може да я третираме като скалар. А скоростта е векторна величина, защото е различна спрямо различните отправни системи. Например, ако имаме друг автомобил в движение, то скоростта на първия автомобил ще е различна, измерено от втория автомобил( векторна сума или разлика на двете). Прочее, сещам се сега за една елементарна проверка за това дали е векторна величина скоростта- наблюдение на летящ самолет от движещ се автомобил, като самолетът лети под ъгъл спрямо автомобила. Ако скоростта в успоредното на автомобила направление е със сходна големина, то самолетът ще изглежда почти неподвижен в това направление. Но това няма да важи за другата- перпендикулярната спрямо автомобила, компонента и ще виждаме самолета как се "смалява"( всъщност се отдалечава). Описаното разлагане по компоненти спрямо координатна система, свързана с едното движещо се тяло, е характерно именно за векторни величини. Но телата далеч не е задължително да са самолет и автомобил. Важно е да отбележа, че всичката "теория" дотук важи, ако двете тела се движат с постоянни по големина скорости и не променят посоките си на движение в процеса на наблюдение( най-вече важи за тялото, от което ще се извършва наблюдението), т.е. имаме инерциална отправна система. 
Още нещо се сетих по отношение това дали скоростта има посока- движението по окръжност с постоянна по големина посока. Там имаме т. нар. нормално ускорение( изобщо, има го при всички движения по траектории, различни от права линия), т.е. именно промяна на скоростта по посока.   

Неактивен Михаил Кузмов

  • Специалист
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 2 561
Re: Същност на гравитацията
« Отговор #139 -: Декември 28, 2015, 08:27:22 pm »

Неактивен Радико

  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 7 263
  • Пол: Мъж
  • Потребителя не съществува
    • http://martinov-radiko.blogspot.com/
  • Скайп: radiko1a
Re: Същност на гравитацията
« Отговор #140 -: Декември 28, 2015, 08:42:05 pm »
kd_dinev Голям дразнител си не чувстваш ли. Човек трябва да има чувство за мярка някакво. задаваш един тъп въпрос на който си си отговорил по погрешен начин и след 20 поста оборване и доказване на грешната ти концепция вместо да кажеш "да прави сте" задаваш нещо още по тъпо. Оооох каде е майстора да беше модератор да ти отнеме думата за един месец като на "практик" 
 Какво стана с опровержението ти на експеримента на Галилео Убеди ли се вече, че различните по големина и тежест тела падат с еднакво ускорение. За останалите участници бих допълнил примера даден от atos със следната хипотеза "която има известни косвени доказателства"
Изглежда носителят основно определящ гравитационното привличане или теглото е протона докато масата, инерционноста на телата се определя основно от неутрона. При това понеже стабилните изотопи на повечето вещества имат еднакво съотношение протони неутрони гравитационната константа е една за всички. Разбира се има и стабилни изотопи с различно съотношение на протони и неутрони. Такива изотопи проявяват някой странни физични свойства. По ред причини до скоро та дори и сега достъпа да такава информация е силно ограничен, но най яркият пример който бих дал е със инертността на обеднения уран. който има чувствително по голяма инертност отколкото тегло. Значи възможно е причината за всичко да не е точно съотношението  протони неутрони, но определено има връзка. А пък и до колкото знам неутрона не се влияе или почти не се влияе от гравитация. това е и причината избит от атома да се разпространява праволинейно като лъчене а не по еволвента като материя "примерно куршум"   

Неактивен kd_dinev

  • Стабилен
  • ****
  • Публикации: 810
Re: Същност на гравитацията
« Отговор #141 -: Декември 28, 2015, 09:08:29 pm »
Ти пък така и не се научи да четеш внимателно това което хората пишат!Къде и кога сам казвал.че не съм съгласен с опитите и експериментално доказания закон на Галилей???И така и не се научи да не обиждаш тези с които спориш...Като въпроса е тъп-подмини го...

Неактивен edin

  • Специалист
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 283
  • Пол: Мъж
  • Гениалното, винаги е просто
Re: Същност на гравитацията
« Отговор #142 -: Декември 28, 2015, 09:22:15 pm »
Колеги, открих какво е гравитацията. Това си е чиста емоция. Ето пример.
Някой ме ядосва, аз му удрям един шамар. Колкото по-ядосан съм, толкова по-силен и тежък е шамарът ми. Та кое е това, което е привлякло моя шамар, към нечия буза или маратонката ми 45-ти номер, към нечий задник? Емоциятааааа....    :P Спете спокойно  :D

Неактивен Аtos

  • Global Moderator
  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 4 290
  • Мисля, следователно...мисля!
Re: Същност на гравитацията
« Отговор #143 -: Декември 29, 2015, 12:37:51 am »
kall, бъркаш понятията ДВИЖЕНИЕ и СКОРОСТ!
Скоростта е един от компонентите за измерване на ДВИЖЕНИЕТО.
Все едно да бъркаш нагряване с температура!

Радарът и той ли е вързан към движещата се кола? Но измерва скоростта. Опитай се да убедиш полицай, който те е спрял за превишена скорост, че векторът ти, видиш ли, е различен:)
Това, че скоростта между телата е относителна, както и векторните проекции на ДВИЖЕНИЕТО, не е предмет на спора в който ме въвличаш...
Я ми начертай тогава вектора на скоростта при разминаващи се самолети под различен ъгъл, като ползваш единия за отправно тяло?
Започни от точката около 2 км, преди да се доближат, премини през точката, в която са най-близо и го продължи, докато се отдалечат на един км. (в мащаб, разбира се). Как ли би изглеждал подобен вектор?
Май към хипербола отива?
Това при положение, че скоростта на тези самолети е ПОСТОЯННА!
Както и да е, прекратявам този несъстоятелен спор, поради грешното интерпретиране на елементарни понятия (според мен)!

Това са неща доста трудни за доказване...Аз например мога да кажа,че пространството около масивните космически тела е разредено,защото преди да се образуват те е било запълнено с материя,която впоследствие се е свила и се е оформила планетата,което от своя страна води до това,че телата около нея се ускоряват в това разредено пространство-но това ще си е едно голословно твърдение...За мен по важен е механизма по който става това ускорение и дали тялото участва по някакъв начин активно в него-това е нещо,което може да се провери по експериментален път...
Да, можеш да го кажеш...въпросът е - Защо не го казваш?
Не смееш ли? Нали затова обменяме мисли тук?
Аз мисля, че е вярно. Пространството е енергийно разредено в зоните с материя!
Всяка една хипотеза от подобен мащаб, ако не намира противоречия има вероятност да е вярна!
А относно "потенциалната енергия" - дадох ти пример с вятъра. Ако караш колело срещу него, едва ли ще натрупаш енергия, хахаха:)
Обаче, това не пречи да го използваш в обратната посока, нали? Това, че ще ти е по-лесно да въртиш педалите няма да е от натрупаната в теб енергия, а от това, че няма да противопоставяш една сила срещу друга!

Дали тялото участва "активно в ускорението"???
Ами...не знам какъв още експеримент е нужен? Има тяло - има ускорение! Няма тяло - няма ускорение...и нещата наистина отиват малко към "затъпяване" (нищо лично).

Радико, мисля, че си на прав път в съжденията си (не е нужно всеки да е съгласен с мен, разбира се).
Ако неутроните на дадено вещество са съставени от по-бързо въртящи се торсионни полета, твърде вероятно е да има по-силен жироскопичен ефект, който би се изразил в по-силна ИНЕРТНОСТ  на тялото спрямо теглото му!
Може и да греша, понасям критики:)
Хипарх, ти какво мислиш по въпроса?
« Последна редакция: Декември 29, 2015, 01:08:36 am от atos »

Неактивен Радико

  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 7 263
  • Пол: Мъж
  • Потребителя не съществува
    • http://martinov-radiko.blogspot.com/
  • Скайп: radiko1a
Re: Същност на гравитацията
« Отговор #144 -: Декември 29, 2015, 09:29:27 am »
Atos  не съм съгласен с довода ти защото въртящите се тела се съпротивляват на завъртане в перпендикулярна на ротацията им равнина а не на преместване.
Цитат
Аз мисля, че е вярно. Пространството е енергийно разредено в зоните с материя!
Всяка една хипотеза от подобен мащаб, ако не намира противоречия има вероятност да е вярна!
Тук вече и аз съм съгласен, даже има елементарно доказателство. Вече съм го споделял, но още веднъж:
На всеки е известно, че вълните се движат по бавно в по рядка среда и по бързо в по гъста, като пример скоростта на звука във вода и във въздух. Светлината се движи със около 300 000 км/сек. във вакуум и със около 250 000 км/сек. в оптичните нишки по които идва интернета. за мен това означава, че във нишката средата по която се разпространява светлината е по разредена от тази във вакуума. 

Неактивен hyparh

  • Сериозен Експериментатор
  • Сериозен
  • ****
  • Публикации: 1 013
  • Пол: Мъж
  • As above, so below
Re: Същност на гравитацията
« Отговор #145 -: Декември 29, 2015, 11:04:55 am »
Радико, можеш ли да дадеш някакъв линк относно различната инертност на обеднения уран, че нещо не успявам да открия? Видях само, че го ползват за изготвяне на бронебойни снаряди.
Заслужава си да се помисли повече по въпроса, но ни трябват още данни.

На всеки е известно, че вълните се движат по бавно в по рядка среда и по бързо в по гъста, като пример скоростта на звука във вода и във въздух. Светлината се движи със около 300 000 км/сек. във вакуум и със около 250 000 км/сек. в оптичните нишки по които идва интернета. за мен това означава, че във нишката средата по която се разпространява светлината е по разредена от тази във вакуума.

Звукът, топлината, електричеството... те изглежда "обичат" материята, защото колкото по-плътна и подредена е тя (подреденост на кристалната решетка) - толкова по-добре се разпространяват в нея. Или по-точно най-добре се проявяват чрез материята, иначе са в латентно състояние.
Това обаче не важи за светлината. Материята (в кое да е от състоянията си) винаги се явява препятствие и светлината започва да се поглъща (от материята), да се забавя, рефрактира, рефлектира и т.н. Това означава, че светлината "обича" най-много етерът в най-чист вид и в него се разпространява праволинейно и безпрепятствено.

Да се върнем на гравитацията. Тя може да се разглежда чисто и просто като плаваемост, където подобното търси подобно. Пускаме да речем една ябълка от 5км. височина и тя незабавно започва да "търси" материя, сходна с нейната плътност, т.е. насочва се към земята. От тази височина пускаме и балон с хелий - той започва да търси средата с неговата плътност и се насочва към нея - в случая се издига. Накрая пускаме балон с точно толкова разреден въздух, колкото е на 5км. височина - той остава неподвижен защото е в подобната си среда.
Ако пък един предмет е в открития космос далеч от звезди и планети, то той няма какво да "намери" в близост и се превръща в самостоятелна единица, поне докато не открие подобно или пък подобно с по-малка площ не открие него.

Това автоматично навежда на мисълта за реализиране един от видовете антигрвитация. Създаване на ефирен (много по-фин от хелия, полу-материален) газ, който с лекота ще може да издигне тежки предмети (прониквайки до известна степен и през тях поради фината си структура и въобще по-различните си свойства) на голяма височина, "търсейки" средата си.

Неактивен juliang

  • Заинтригуван
  • Много Напреднал
  • *
  • Публикации: 7 058
Re: Същност на гравитацията
« Отговор #146 -: Декември 29, 2015, 11:42:02 am »
Радико, можеш ли да дадеш някакъв линк относно различната инертност на обеднения уран, че нещо не успявам да открия? Видях само, че го ползват за изготвяне на бронебойни снаряди...
Няма да намериш, защото просто няма такова нещо.
Уран 238 е "остатъка" след обогатяване на урана. Радиоактивния Уран 235 се прибира за АЕЦ и ядрени бойни глави, а почти нерадиоактивния Уран 238 (който е 99% от цялото количество) се оказва ненужен, тъй като е токсичен (не толкова радиоактивен, а именно токсичен).
За сметка на това този метал е много-много тежък - по-тежък е от оловото, почти колкото златото. По-тежки от него са само някои още по-рядко срещани от него (и съответно доста по-скъпи) елементи като платина, иридий и осмий. Също така урана  има завидна твърдост, доближаваща се до тази на стоманата, което го прави идеален за боеприпаси.
Да, снаряд от осмий или платина би бил по-ефикасен, но цената на един такъв боеприпас би била колосална, а този уран който се ползва за боеприпаси е на практика "отпадъчен материал", нямащ вероятно никакво друго приложение поради токсичността си.

Неактивен Bat_Vanko

  • Сериозен Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ****
  • Публикации: 1 363
Re: Същност на гравитацията
« Отговор #147 -: Декември 29, 2015, 12:28:17 pm »
hyparh,
много добра идея даде. Да си представим една порьозна структура обвита отвън с фолио. Тази структура трябва да бъде достатъчно здрава и същевременно много лека. Когато изтеглим въздуха от нея тя ще стане като балон "запълнен" с вакуум и ще има възможно най-добрата плаваемост във въздуха. Атома също може да се представи като порьозна структура запълнена с етер. Трудността идва от малките размери на етерните частици - те няма как да бъдат изтеглени с помпа. Единственото, с което взаимодейства етера са електрическите и магнитните полета и именно те трябва да се използват за създаване и подържане на разреден етер. Въртящите магнитни полета в генератора на Сърл създават центробежни сили и разреждане на етера в сърцевината си. Като се знае промяната на теглото на генератора в зависимост от оборотите на въртене може да се изчисли "етероизместването".
Успех!

Неактивен Радико

  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 7 263
  • Пол: Мъж
  • Потребителя не съществува
    • http://martinov-radiko.blogspot.com/
  • Скайп: radiko1a
Re: Същност на гравитацията
« Отговор #148 -: Декември 29, 2015, 01:16:51 pm »
juliang Това, че нещо го няма из нета и че ти не си чел или учил за него не значи че не е така. Волфрама има по голямо тегло "и според твоите представи и по голяма маса" но не става за такива снаряди. руснаците едно време ги правеха от доста по скъпият и по лек хафний. Повишената инерционност на обедненият уран беше използвана известно време и за друго поставяха обеднен уран във киловете на състезателните яхти от висок клас примерно за "Купата на Америка" при това положение две еднакви яхти с два еднакви кила от по 500 литра водоизместване и тегло на кила 1500 килограма.  като единият реално е плътно парче бетон другият е кух и теглото му е постигнато от добавяне на обеднен уран. Яхтата с кила от обеднен уран получава огромно предимство защото се клати по малко и изпуска по малко вятър. Толкова огромно, че забраниха използването му защото поставя останалите участници в изключително неравностойно положение без никакви шансове за победа. къде е обяснението тук от страна на стандартната наука.
да не забравяме, че киловете външно не се различават нито по обем нито по тегло защото това са стойности фиксирани в правилата за отделните класове яхти и важещи за всички участници.   

Неактивен juliang

  • Заинтригуван
  • Много Напреднал
  • *
  • Публикации: 7 058
Re: Същност на гравитацията
« Отговор #149 -: Декември 29, 2015, 01:49:04 pm »
Радико, не знам откъде ги взимаш тия твои данни...
Кила от уран се е ползвал, точно защото има по-малък обем при същото тегло. По-малкия обем означава по-малко съпротивление. По този начин яхтите получаваха предимство, защото имаха същата тежест при по-малък обем потопен под водата, а оттам и по-малко съпротивление при движение.
Забраниха такива изцепки точно поради това, че се очакваше следващите яхти да се появят с килове от осмий, иридий и платина, които са още по-тежки от урана но щяха да превърнат спорта в състезание само за безумно богати тимове, които могат да си позволят да ползват такива баснословно скъпи материали за киловете.

А волфрама не се ползва за бронебойни боеприпаси поради неговата голяма крехкост. Той подобно на чугуна се пръска при удар, което го прави непригоден за такава употреба.