Мисля работата е проста - енергията зависи правопорпоционално от квадрата на скоростта и ако удвоим скоростта на едно тяло, то енергията му се учетворява, а ако утроим скоростта на тялото енергията му става 9 пъти повече прав ли съм ли пак тъпоти?
Всъщност не е "проста работа" а си има определена комплексност или по друг анчин казано динамика.
И що трябва да е според от квадрата на скоростта?
montanar, не е от квадрата на скоростта, а от V
2/2, за да сме по-точни.
Ми щото така се получава на практика.
....
juliang, според мен всеки природен закон предполага това, така че само по себе си това обяснение не дава ново разбиране, на иначе интесния въпрос, поставен от montanar. И сега представям моето разбиране, въпредки че в предишения ми коментар (много) бегло загатнах за отоговора.
Преди да дам моето виждане за отговор на върпоса на montanar, е необходимо да се изясни фуднаментален процес при измерване на физични величини.
Предполагам че повече от участниците във форума осъзнават, че при нашето "мерене" на природни (физични) величини няма нищо абсолютно точно, а всичко е степен на приближение с определени допускания за грешките при тези имзервания. Това трябва да се има в предвид и когато се говори за теоретичнтното изчисление на енергията.
За да се "види" защо енергията се натрупва, или както стандартно се казва "зависи" от V
2, а то всъщност е от V
2/2, си представете какво става с едно тяло с тежест 1 kg, на което му действа сила която се
проявява във ускорение от 1 m/s,
всяка секунда, и така му придава,
доплълнителна„ енергия от 1 J всяка секунда. Тоест в края на втората секунда това тяло ще има скорост от 2 m/s а в края на N-тата ще има скорост от N m/s. Тоест за определено дефинирано време имаме равномерно ускороение, и трябва да се отбележи че в крайна сметка всяка имулсна сила, довеждаща до моментно ускорение, може в, определн кратък интервал от време, да се разглежда в приближение като равномерно ускорителна. Забележете че тук, пренебрегвам всякакви съпротивителни сили на обркъжаващатия флуид (или липсващ такъв), в който тялото се движи.
Сега вземаме тази редица изразяваща повишаване на скоростта 1, 2, 3 .... N, (m/s) през които скорости тялото от 1 kg
трябва да е минало за да достигне до скоростта при която ние правим замерване, или теоретично изчисление на неговата натрупана енергия. Сега, манипулираме тази числова редица ( по легендарния начин, както е направил Гаус, когато е бил ученик преди да го "види" неговия властен спонсор):
1 + (N-1) = N
2 + (N-2) = N
3 + (N-3) = N
...
(N-1)/2 - 1 + (N-1)/2 + 1 = N – 1
като сбора на тази редица, в зависимост от това дали N e четно или нечетно, е
приблизително N*(N-1)/2. Като тук колегите които са свикнали с висока точност моля да ме извинят, понеже както знаем, за манипулирането на тези редижи си има стандатни формулировки, но тук е опитвам да "ивзулаизирам" приниципа за натрупването на енергия и затова опростявам нещата (и не ги разглеждам в пълни детайли), и така маржина ми на грешка нараства, като това не променя същността на обяснението.
И така излиза че натрупаната енргия зависи от V
2/2, където V e натрупаната скорост от тялото в процеса на неговото "равномерно" ускорение от 0 до N m/s.
Въпреки неточността на обяснението ми, надявам се то да помогне на луюбознателните колеги, понеже мисля че концептуално то е правилно.
