Я сега си представи, че вместо велосипедист имаш самолет, дет се движи със 1 000 м/сек, а не с 10 м/сек. С едни 1 000 нютона ще получиш мегаджаули, да не кажа гигаджаули!
Ама има малък проблем... това дет ще даде тия 1 000 нютона трябва вече да е качено на самолета, и да е ускорено до 1 000 м/сек заедно с него. И някой трябва да е похарчил мега-гига-джаули за да го ускори. Ти хващаш задачата от средата (като с велосипедиста дет вече някой го е качил на баира на Ихтиман и не питаш колко енергия е похарчена за това) и почваш да я решаваш оттам нататък.
Така се случва като разглеждаш нещата теоретично. Имаш една представа за някаква сила, ама не се сещаш че силата тежи. Щот теоретичната физика работи с идеално твърди тела, с бекрайно големи тела или тела с нулева маса... неща дет ги няма в реалността.
Кола със 100 км/ч и стена. Ти си в колата, люсвш се в стената и викаш "Ми аз изхарчих 2 литра гориво за да се ускоря и затуй получих тая енергия при удара". Да, ма аз стоя пред стената, ти ме люсваш и аз к'во да кажа? "Я, море от енергия, при това безплатна!"... Щот аз нищо не съм похарчил за тоя фойерверк, нали?