Асиметричен трансформатор или грешка в теорията

[Bat_Vanko]

Асиметричният трансформатор е разновидност на трансформаторите, но с различна магнитна връзка между двете намотки. Според съществуващата теория магнитната връзка между две намотки се осъществява чрез магнитните силови линии които едновременно пресичат и двете намотки. Тези магнитни силови линии които се затварят само около едната намотка предизвикват така нареченият "разсеян магнитен поток" и не могат да предизвикат индукция в другата намотка. От тука следва извода, че при разлика в броят на силовите линии излизащи от едната намотка и обхващащи другата, може да се получи различна магнитна връзка между намотките. Съществуването на такива асиметрични трансформатори не се изключва като възможно от теорията.
Пример за такъв асиметричен трансформатор е следната конструкция:
Върху пластмасова тръба Ф 110 мм и дължина 150 мм се навиват 104 навивки с проводник 1.5 мм². Концентрично в нея се поставя друга пластмасова тръба съответно с диаметри Ф75, Ф60 и Ф50 мм и дължина отново 150 мм. Броят на навивки за всяка една от тези тръби е различен и варира между 80 и 103 навивки. За всяка различна комбинация между външната и вътрешните тръби се прави измерване на магнитната връзка между външна и вътрешна намотка. Измерва се напрежението на една намотка от първичната и вторичната страна. Съотношението между тях на празен ход формира магнитната връзка в съответната посока. В първичната намотка се подържа резонанс с честота около 2 kHz. Измерва се изправеното и филтрирано напрежение - това представлява пиковата стойност на синусоидата.
1. При комбинацията Ф110 мм и Ф75 мм бяха измерени следните резултати: магнитна връзка външна/вътрешна намотка - М=0,44; магнитна връзка вътрешна/външна намотка - М=0,91. Съотношение на площите обхванати от външната и вътрешната намотка - около 2:1 (не може да бъде посочена по-точна стойност поради това че намотките са на няколко слоя).
2. При комбинацията Ф110 мм и Ф60 мм бяха измерени следните резултати: магнитна връзка външна/вътрешна намотка - М=0,30; магнитна връзка вътрешна/външна намотка - М=0,88. Съотношение на площите обхванати от външната и вътрешната намотка - около 3:1.
3. При комбинацията Ф110 мм и Ф50 мм бяха измерени следните резултати: магнитна връзка външна/вътрешна намотка - М=0,21; магнитна връзка вътрешна/външна намотка - М=0,90. Съотношение на площите обхванати от външната и вътрешната намотка - около 4,5:1.
Теоретично при промяна на обхваната площ от вътрешната намотка съответно пропорционално на нейното намаляване намалява и коефициента на връзка от външната към вътрешната намотка. Това се потвърждава и от проведените опити.
В случая когато първичната намотка се явява вътрешната, теоретично отново би следвало да има намаляване на магнитната връзка вътрешна към външна намотка при намаляване на нейният диаметър. На показаните графики от проведена симулация с програмата Maxwell на Ansoft се вижда този тренд, макар и не пропорционално, но намаление би трябвало да има. Но това не се потвърждава от опитите - там се вижда устойчиво задържане на коефициента на магнитна връзка до почти константна стойност от 0,90.
Според мен единственото възможно обяснение за това разминаване между теория и реалност е възможността магнитната индукция да се поражда от обема който обхваща и да не е свързана с магнитните линии или поне да не зависи изцяло от магнитните силови линии. Това напълно противоречи със съществуващата теория за начина на предаване на електричество между две магнитно свързани намотки.

[mzk]

Здравей,

Интересен експеримент. Поздравления!

[Иван Димов]

   Според Стефан Маринов индуцирането на напрежение става при промяната на магнитния вектор потенциал А. Или с други думи, ако в дадена точка на пространството вектор А се променя с времето, то в тази точка се поражда електрически интензитет Е. Формулата е E = -dA/dt. И после следват едни интеграли и сложни сметки, но в крайна сметка това било правилния начин за вярно пресмятане и теоретическо предсказване на реални експерименти. Аз си мисля, че за практически цели може да се използва и емпиричен подход. За целта трябва да се сметне плътността на тока на единица разстояние и да се вземе предвид разстоянието на този ток до жицата, в която ще се индуктира напрежение. Или може би трябва да се търси връзка между индуциращото и индуцираното напрежения (съотношението между тях). Въобще трябва да се направи таблица с всички данни - напрежения, токове и разстояние между двете бобини. Може в тази таблица да се включи и площта на цилиндричните бобини. И все пак този подход е приблизителен и важи само за този тип бобини. Иначе математиката на Стефан Маринов е точна, но доста сложна и времеемка освен ако човек не си състави някаква компютърна програма за смятане. За вектор А основното е, че той е успореден и съпосочен на вектора на тока I и промяната на тока води до промяна на вектор А. Затова може да се каже, че промяната на тока dI/dt в едната бобина води до поява на напрежение в другата.
   Стефан Маринов в книгите си многократно показва подобни експерименти, които стандартната електротехника не описва правилно и именно затова той доказва, че правилният подход за теоретическо пресмятане е чрез магнитния вектор потенциал А.

[Bat_Vanko]

Продължавам опитите с асиметричният трансформатор, целта е да се разбере начина на предаване на реакцията на Ленц при трансформаторите.
Беше направено измерване на ъгъла на дефазиране:
- дефазиране между тока и напрежението на входният контур при резонанс - дефазиране 85 гр;
- дефазиране между ток и напрежение на изход при активен товар - синфазни;
- дефазиране между входен и изходен ток - 80 гр;
- дефазиране между входно и изходно напрежение - почти синфазни;
Към последната конструкция с вътрешна тръба Ф 50 мм беше добавен феромагнитен екран межди двете намотки, но максимално близко до външната. Дължината на екрана е 100 мм което е с около 30 мм по-късо от самата намотка. Магнитната връзка външна/вътрешна намотка - 0,02, при 0,21 при конструкция без екран. Магнитна връзка вътрешна/външна - 0,45, при 0,90 при варианта без екран. Товарната характеристика на конструкцията с феромагнитен екран е значително по силно намаляваща в сравнение с изходната.

[Bat_Vanko]

Днес продължих опитите по асиметричният трансформатор, но с по малък диаметър на вътрешната намотка. Върху тръба Ф40 мм навих 127 нав. проводник, като дължината на намотката е 130 мм. Другата намотка отново е навита върху тръба Ф110 мм, дължина 130 мм, 104 навивки. Двете намотки са центрирани една спрямо друга. Коефициента на магнитна връзка външна/вътрешна намотка е 0.13, докато коефициента на обратната магнитна връзка (вътрешна/външна) се запази - 0.87.
Изхождайки от предположението, че се получава излъчване от обхванатият обем, то би трябвало при преместване на вътрешна по-къса намотка спрямо външната по-дълга да се получи плато в стойността на индуцираното напрежение докато вътрешната е обхваната изцяло от външната. Това предположение не се потвърди. Диаграмата има максимум, това би се случило ако връзката между намотките се осъществява чрез магнитни линии или чрез излъчване от обема във всички посоки (а не само радиално каквото беше първоначалното ми предположение). На графиката е показано коефициента на магнитна връзка във функция от аксиалното изместване на двете намотки. Вътрешната в случая е с дължина 60 мм и диаметър Ф60 мм, докато външната - Ф110 мм и дължина 130 мм.

[mi68]

Здравейте,
  Асиметричен магнитен трансформатор е едната страна на медала. С асиметрия се цели се намали или илиминира третия закон на Нютон, в електротехниката ленц ефект.

  Правих достатъчно експерименти, но до СЕ не достигнах. Това беше повод да се осмислят нещата.

 При статични полета интензитета Е и Н намаляват с втора степен (квадратично) от разстоянието. При елктромагнитни вълни Итензитета Е и Н намаляват с първа степен (линейно) от разстоянието, като едното поле се събира в точка и се образува противоположното. За това направих трансформатор първичната намотка е магнитна вторичната е капацитивна. Водя дневник на опитите и най-добре се получи при първичната страна е в сериен резонанс (напрежителен) с кондензатор около бобината и капацитивно снемане на енергията от кондензатора в първичната верига(кръстосаното свързване на плочите на кондензатора даде по-лоши параметри, за това работя с успоредно свързване на плочите на кондензатора,т.е север на бобината бие в едната плоча на кондензатора, юга в другата плоча, като северната плоча на кондензатора се свързва със северния проводник на бобината). Разбира се опитите продължават, с комбинирана връзка магнитна и електрична, дабаля се още и галванична връзка по един проводник (право или кръстосано свързване), последната при опити не даде добри резултати но като хипотеза нетрябва да се изключва.

 От направените опити стигам до следното схващане: Магнитното поле е кристално състояние на ефира , а електричното поле е флуидно сътояние.
 Аргоменти за това схващане е факта, че диамагнити и парамагнити при определени пропорции стават феромагнетици (кристална структора на веществото) или феромагнетици желязо и никел в определано съотношение става парамагнит в друго най-силния феромагнетик сплавта перманлой.

  Ако се разглежда ефира като флуид може се приложат законите за флуид, закон на Бернули и принципа на пулверизатора, т.е. СЕ има, но трябва си свърша работата с електричното поле!

 

[x_name41]

бат Ванко, виж това нещо дали не е по твоята част.

<a href="https://www.youtube.com/v/-6MDHF39XmU" target="_blank" class="new_win">https://www.youtube.com/v/-6MDHF39XmU</a>

https://youtu.be/-6MDHF39XmU

https://worldwide.espacenet.com/publicationDetails/biblio?CC=WO&NR=9318570&KC=&FT=E&locale=en_EP#
https://worldwide.espacenet.com/publicationDetails/originalDocument?FT=D&date=19961127&DB=&locale=en_EP&CC=EP&NR=0629317B1&KC=B1&ND=1

[Bat_Vanko]

Здравей, x_name41
със сигурност има и други разновидности на изпълнение на асиметричният трансформатор.
Но не всеки асиметричен трансформатор работи както ние искаме. При направените от мен опити с трансформатор с геометрична асиметрия, се оказа че няма повече енергия от вложената. При всички размерни асиметрии КПД на трансформатора беше под 1. При схемите с по-голяма асиметрия дори и товарната характеристика на ставаше по-силно намаляваща, в сравнение с тези с по-малка асиметрия. Причината според мен е, че всички трансформатори имат общ обем, и самата реакция се предава през него.
За да избегна това направих нова схема на трансформатор с обемна асиметрия на стойност 3. КПД на новият трансформатор се повиши близо 3 пъти спрямо изходната схема - от 0.5 до 1.35. Но въпреки това повишение, КПД на цялата схема (вкл. трансформатора и електрониката) остана под 1.
Предстоят нови опити за изследване на причините за това явление.

[mi68]

Здравейте,
 За мен СЕ е пълния ток да влезе в резонанс и създаде общо магнитно поле, но на този етап има проблем трудно се получава симбиозата ток на проводимост и ток но разместване.
 
 Тока на проводимост се прави рамка и имаме север-юг, може да имаме усилване като се навие соленоид.
 Тока на разместване може да се получи от плосък кондензатор или коаксиален. В плосък кондензатор, магнитното поле на тока на разместване dD/dt е като на прав проводник, имаме силово взаимодействие но не индукционно.(правих опит на прав проводник в соленоид индукцията е -60дБ/1 000 пъти затихване по напрежение, на практика 0 напрежение/). Магнитното поле може да се определи по правило на дясната ръка, както на проводник с ток на проводимост. При ток на проводимост се прави рамка (намотка), но с кондензатор с три плочи е проблем. За това реших да ползвам коаксиален кондензатор, но тук пък симетрията изигра лоша шега нулира се магнитното поле, за това се принудих да сложа два диода и две черупки (електроди), централен електрод (триелектроден кондензатор) и бобина (за резонанс), така че да имам изправяне на магнитното поле, в едната полувълна работи централния електрод и едната черупка в другата полувълна се ползва централен електрод и другата черупка.
Целта на тази конструкция е тока на проводимост и тока на разместване да правят съгласувато магнитно поле, т.е да има усилване и СЕ в резонанс.

 В процеса на работа дойде идея, да отпаднат диодите, да се ползва коаксиален кондензатор и безиндуктивна бифилярна намотка, тока на проводимост създава електрично поле или ток на разместване.

Горните мисли са изведени теоретично, защото опитите стигнаха до задънена улица. Сега има широко поле за експерименти, за улучване на най-доброто.     

[Bat_Vanko]

Размишлявайки върху възможните процеси които да протичат в момента на електромагнитна индукция, достигнах до извода че лъчево излъчване от всяка точка на проводника напълно пасва. Всеки един лъч излъчен от вътрешната намотка попада върху външната и затова получената индукция се задържа на ниво 90 %, независимо от промяната на размерите. Докато лъч излъчен от външната намотка попада върху своята си намотка и така създава самоиндукция и само една малка част попада върху вътрешната намотка. По тази причина колкото по-малка е вътрешната намотка, толкова по-малка като процент е индукцията. Този механизъм на предаване на електромагнитната индукция изобщо не кореспондира със съвременните разбирания.
Нека сега да си представим, че магнитните силови линии представляват нишки по които тече някакъв вид материя. С увеличаване на тока тези линии се отдалечават от проводника, който ги създава, и пресичат вторичната намотка. С това пресичане се индуцира ЕДН в нея. При намаляване на тока те обратно се свиват и отново пресичат вторичната намотка, но индуцират ЕДН с обратна посока. Колкото повече линии пресичат вторичната намотка за единица време, толкова по голямо е индуцираното напрежение. Ако тези силови линии пресичат само проводниците от своята си намотка те създават само самоиндукция с обратен знак на пораждащият я ток. ( за повече информация по процеса: акад. Миткевич, 1946 г, http://mazeto.net/mitkevich-vf-magnitnyy-potok-i-ego-preobrazovaniya.zip )
Тази теория дава и материялната връзка между магнитно поле и намотките, но за съжаление изисква въвеждането на етера като междинна среда. Съвременната наука предпочита да изопачава фактите, отколкото да преразгледа теорията на относителността.

[tranteev]

Днес продължих опитите по асиметричният трансформатор, но с по малък диаметър на вътрешната намотка. Върху тръба Ф40 мм навих 127 нав. проводник, като дължината на намотката е 130 мм. Другата намотка отново е навита върху тръба Ф110 мм, дължина 130 мм, 104 навивки. Двете намотки са центрирани една спрямо друга. Коефициента на магнитна връзка външна/вътрешна намотка е 0.13, докато коефициента на обратната магнитна връзка (вътрешна/външна) се запази - 0.87.
Изхождайки от предположението, че се получава излъчване от обхванатият обем, то би трябвало при преместване на вътрешна по-къса намотка спрямо външната по-дълга да се получи плато в стойността на индуцираното напрежение докато вътрешната е обхваната изцяло от външната. Това предположение не се потвърди. Диаграмата има максимум, това би се случило ако връзката между намотките се осъществява чрез магнитни линии или чрез излъчване от обема във всички посоки (а не само радиално каквото беше първоначалното ми предположение). На графиката е показано коефициента на магнитна връзка във функция от аксиалното изместване на двете намотки. Вътрешната в случая е с дължина 60 мм и диаметър Ф60 мм, докато външната - Ф110 мм и дължина 130 мм.

Не забравяш ли това? --- Mr. Tesla said, “there is radiant energy, perpendicular to the surface of any charged conductor, produced by a scalar electromagnetic field, thus giving rise to longitudinal electromagnetic waves”.
БГ -  Г-н Тесла каза: „Има лъчева енергия, перпендикулярна на повърхността на всеки зареден проводник, произведена от скаларно електромагнитно поле, като по този начин възниква надлъжни електромагнитни вълни“.

[montanar]

Bat_Vanko прочетох внимателно нещата които споделяш.....
Ш си позволя някой уточнения .....

Според съществуващата теория магнитната връзка между две намотки се осъществява чрез магнитните силови линии които едновременно пресичат и двете намотки.

Принципно съм съгласен - обаче пропускаш фактора насищане на магнитната сърцевина (среда) ... а по-точно за да работи един трансформаторен преход ефективно трябва магнитопровод който има определени характеристики една от тях е насищане - или по-точно какъв магнитен поток може да пренесе въпросния магнитопровод. За това аджиба са тия магнитопроводи.

Тези магнитни силови линии които се затварят само около едната намотка предизвикват така нареченият "разсеян магнитен поток" и не могат да предизвикат индукция в другата намотка.

Всъщност могат но е много по-слаба от там където има магнитопровод.

От тука следва извода, че при разлика в броят на силовите линии излизащи от едната намотка и обхващащи другата, може да се получи различна магнитна връзка между намотките. Съществуването на такива асиметрични трансформатори не се изключва като възможно от теорията.

Никакъв извод не следва според мен - имаме ли затворено през магнитопровод магнитно поле ефективността му се определя от интензитета му и се ограничава от способността на магнитопровода да го пренесе (затвори) всичкото. От което следва че при наличие на асиметрия по-тънката част определя капацитета на пренос. Следователно способността да натовари вторичната.

Но всички тия неща се описват спрямо целта а тя е да се пренесе магнитната силова линия от точка А с определено сечение към точка Б с различно сечение максимално ефективно.

Не знам дали изобщо си успял да наситиш въпросния магнитопровод за да усетиш разликата.

А относно тия "лъчи" за които говорите грам не вдявам какво имате предвид - ама нал съм тъпичък и функциунално неграмотен .... ко са се прави ....

[GMG]

    Надлъжните не си пречат с перпендикуляра tranteev, ти как
установи постулата?
С опити или с четене по руските професорски сайтове?

Най-добрият магнитопровод е въздуха - не забравяйте това, въпреки, че има и други опции конкурентни.. 

[Радико]

Монти имаш някаква много странно изкривена логика. Ако заместим полета и трансформатори и т.н. с ябълки и круши твоето изказване би изглеждало така:
Крушите са много по сладки от ябълките. Следователно сладки ябълки не съществуват даже въобще няма какво да мислите за ябълки, не съществуват ябълки това са просто кисели круши.
Та така магнитопровода няма място в случая. Бат Ванко е изследвал взаимодействията на две намотки без магнитопровод. Кое е грешното на това изследване или може би е ЗАБРАНЕНО да се изследват намотки без магнитопровод???

[montanar]

Ами изследвайте ги
Ма има едни закончета за разпространение на магнитното поле (Максуел това онова.....) (подчертавам поле) де ако не го прекарате (магнитното поле) през жИлезо се натъквате на тях и колко смислено би работило такова устройство мисля че е ясно ..... горе долу като траф без магнитопровод би работило - демек 0. незнамсиколко нули Х ......
А ако говорим за електромагнитно лъчение (вълна) там даже и намотки не ви трябват ама за целта трее да бъде създадено с съответните условия - и отново и там опираме до щрък за гъска от към ефективност ....