Смятам, че магнетния принцип не е случаен - практиката ми и тази на колеги досега показва, че колелото е задължително в случая, за да работи коректно устройството. С генератор нещата са коренно различни и много по-зле.
Относно "завъртулките" по корицата на книгата, както и тези при Лийдскалнин - вероятно това е стилизирано изображение на точно определен /пазен в тайна от простолюдието/ природен принцип. Който прави нещата да се случват когато е спазен :)
Според мен устройството на Фигуера няма нищо общо с видовете Бединки, нито по принцип, нито по концепция, нито по нищо...
Лично за мен още остава неясно - и трябва да го проуча по-задълбочено - как така се говори за електромагнити - само N и само S... след като всеки електромагнит има от едната си страна N, а от другата - задължителeн S...
За мен предсктавлява интерес 3-тия наръчник на Линдеман. Може ли да предосдставиш тези преводи в ПДФ или Уорд, за да ги разпечатам, за да не чета от монитора?
...............
На практика, Bedini SG Е Генератор на Кромри. Разликата е, че маховикът на Бедини е вграден в ротора на Кромри. Може да се каже и обратното - при Bedini SG постоянните магнити са роторни, а индукцията е в статора. Това е просто Кромри с главата надолу.
............
.....Въпросът е друг: въпросът е, че при наличието на една сравнително прецизна реплика (тя е достатъчно лесна, за да се изпълни прецизно), всичко опира до едно просто обръщане на намотки - щом не става по единия начин, намотките се обръщат и се пробва по другия. Извличането на емпиричен отговор би било безценно и би отнело минути, извличането на теоретичен отговор е безполезно на практика и би отнело цялото време на света в дискусии.
Здравейте,
За мен енергията идва от времето. Времето трябва да се раздели на два потока от бъдещето и от миналото. Ако е аморфно трябва да се раздели изкуствено.
Първо. Дава напълно безплатно електрически потоци, продължителни или променливи, от всякакъв волтаж и приложими при:
...
Второ. Абсолютно никаква нужда от какъвто и да е вид задвижваща сила, нито от химически реакции или гориво.
Трето. Не се нуждае от смазване, само в малки количества.
Четвърто. Толкова е просто, че бдителността при направата му може да се пренебрегне.
Пето. Не произвежда пушек, шум, нито вибрации, докато работи.
Шесто. Вечен операционен живот.
Седмо. Приложим е за всички употреби, за бита и индустрията.
Осмо. Лесно е за направа.
Девето. Евтино е за производство на пазара.
Колегата дава снимка на генератор, без външната верига. В оригинарната схема в товара е включен вариометър или променлива индуктивност. Извесно е, че тока изостава спрямо напрежението в индуктивност. Обратният прочтит е напрежението избързва спрямо тока. Тук се наблюдава отрицание на отрицаниато, т.е положително действие.
Ето какво показваха всички експериментални доказателства. Волтажът и самия електрически поток са две отделни и различни проявления на "електричеството". Могат да се появяват индивидуално, или заедно. Когато волтажът се появява без поток, се проявява "студена форма" електричество, най-ярко изразено чрез иглата (високоволтовия импулс), създавана при разтоварването на индуктор в посока натоварване с високо съпротивление. Това е така наречената "Лъчиста енергия", създавана от SG веригите.
Когато се появява поток без волтаж, това също изразява себе си като "студено форма" електричество, най-ярко изразено като енергията, която е способна да задвижва натоварвания между два отрицателни терминала при "Четирибатерийния ключ".
Волтажът без поток се генерира от свободния разпадане на магнитното поле, когато токът бъде прекъснат рязко, и енергията се разтоварва в натоварване, което има високо съпротивление. Поток без волтаж се генерира от флуктуацията на потенциали във верига с ниско съпротивление, когато токът е прекъснат рязко и отражението на тази флуктуация се появява през натоварване, което има много ниско съпротивление и е между два отрицателни терминала.
И двете форми на "студеното електричество" протичат през обикновените жици при стайна температура БЕЗ СЪПРОТИВЛЕНИЕ. Законът на Ом не описва тяхното поведение в дадена верига. Класическите измервания на тези модифицирани форми на електричеството са рутинно неточни. Въпреки тези проблеми с измерванията, тези форми на електричество могат и се представят като истинска РАБОТА във външните вериги.
Само когато волтажът и потокът се появяват заедно имаме стандартно проявление на електричеството, което неправилно са ни казали, че е "единственото". Така че, нормалното "горещо електричество" се появява в средата на спектрума, където волтажът и потока се проявяват заедно. В контраст на това, ефектите на "студеното електричество" се появяват в двата края на спектрума, където или волтажът или потокът се появява без другото. Ако има такова нещо, ТОВА е една от истинските тайни на свободната енергия. Ако една верига или машина позволява на тези условия да се проявят, тя ще демонстрира положителни резултати в истинския свят, които са трудни за измерване чрез приетите от стандартната наука измервателни методи!
....
Темата е великолепна има напредък!
Благодаря на колегата june1900!
....
Та от кой точно тип е устройството което се надяваш да разработиш.
109. Магнитът, който е бил използван за индуциране на магнетизъм, не губи нищо от собствената си сила в процеса, а вместо това често развива постоянно увеличение на силата си заради реакцията на полярностите, които е индуцирал върху своята собствена.
ЕКСП. 15. Това, че магнитът развива по-голяма сила, когато упражнява индуциращите си способности, може да се покаже, като от полюса на един пръчков магнит се провеси толкова желязо, колкото може да задържи. Ако сега една желязна пръчка се долепи до другия му полюс, ще стане ясно, че първият полюс е развил способност да задържа повече желязо от преди.
- някъде в тях има друга пробойна, през която нова, прясна енергия се влива от общия капацитет на съответната еко-система и продължава по трасето.Това добре, сега остава да ми кажеш (ако имаш желание разбира се), къде точно е пробойната в системата за която е тази тема. А и да не забравя:
Предлагам обаче да се върнеме към пробойната. Къде е тя.
II. ГАЛВАНИЧНО ИЛИ ВОЛТАИЧНО ЕЛЕКТРИЧЕСТВО
14. С тези имена се нарича онази форма на електричеството, която се произвежда от химическото действие...
...
18. Заради ниския интензитет на електричеството, нужно за електро-магнитните експерименти, то е много лесно за изолиране. Това е голямо предимство за конструкцията на магнитните апарати. Там, където електричеството съществува в състояние на голям интензитет, то има силното желание да премине през и да се разсее отвъд несъвършените проводници; но там, където съществува само в състояние на голямо количество, са му необходими почти съвършени проводници, за да може да премине напред.
19. Сега, за целите на магнитните експерименти, се изисква електричество с нисък интензитет; защото силата на магнитните ефекти от един поток електричество зависи основно от увеличението на количеството му. Увеличаването броя на последователните двойки само би добавило към интензитета на потока, което ще го направи по-труден за манипулиране по отношение на изолацията, без да добави много по отношение на магнитните ефекти. Галваничните батерии, разполагащи с много двойки плочи, следователно не са подходящи за тези експерименти. Максималният магнитен ефект се създава от една единствена галванична комбинация, или максимум от три или четири; условието за създаване на ефекта е да се увеличи повърхността, върху която се действа.
ОПИСАНИЕ НА ГЕНЕРАТОР С ПРОМЕНЛИВА ВЪЗБУДИМОСТ “ФИГУЕРА”
...
Това, което постоянно се променя тук, е интензитетът на възбуждащия електкрически поток, който поражда електромагнитите и това се постига чрез употребата на съпротивление... и, докато потокът е по-голям или по-малък, магнетизацията на магнитите се показва или спада и следователно така варира интензитета на магнитното поле, тоест магнитният поток, който облъчва веригата.
...
Машината оперира както следва: бе казано, че четката О се върти около цилиндъра G и е винаги в контакт с два от неговите контакта... Следователно, първите електромагнити (N) са пълни с токов дебит, а вторите електромагнити (S) са празни. Когато четката е в контакт с контакт 2, електрическият поток няма изцяло да достигне до електромагнити N, защото първо трябва да премине през съпротивлението, така че няма да са максимално пълни с дебит; В контраст на това, част от дебита достига до електромагнити S, защото потокът трябва да преодолее по-малко съпротивление, отколкото в първия случай, така че те няма да са абсолютно празни.
...
Накратко – съпротивлението играе ролята на разпределител на електрическия дебит, защото дебита няма да възбуди определени електромагнити, но за сметка на това ще възбуди други и тн; може да се каже, че електроди N и S работят едновременно и в обратна посока, защото, докато първите се изпълват с електрически дебит, вторите се изпразват, и когато този ефект се повтаря продължително и последователно, може да се поддържа постоянно вариране на силата на магнитните полета, които облъчват индуцираната верига…
Четката се задвижи от малък DC мотор. За да може плъзгащата се четка да влезе в контакт с жицата, изолацията от горната страна трябва да се премахне, като остане странично, за да не се получава късо съединение.
Жицата е намотана до половината обиколка на пръстена, и се оставя една къса дължина от нея, за да се монтира електрическа връзка там. След това се прави още една намотка, за да се покрие оставащата половина от пръстена, и пак се оставя една дължина за оформяне на електрическа връзка. Оборотите на жицата са хванати здраво с тиксо по външната обиколка на ядрото, за да здраво закрепени намясто. Двете дължини на жицата, оставени от двете страни, се свързват един с друг. Така се получава намотка в 360 градуса с добри електрически връзки на 180 градуса една от друга.
...
Бързината на въртене на четката не е критично важна, но тя все пак определя честотата на променливия ток в Добива.
...
Когато първоначално погледнем едно такова устройство, веднага си помисляме за потока на електричеството, протичащ по жицата, намотана около ядрото. Изглежда, че потокът е ограничен от общата дължина на жицата между позицията на четката и двата изходни терминала, но в действителност, въпреки че това заключение в известна степен е правилно, основният контрол над потока се извършва от магнитното поле вътре в пръстеновидното желязно ядро, и това магнитно поле създава магнитно съпротивление срещу протичането на електрическия ток пропорционално на броя на оборотите на намотката между четката и изходния терминал. Това променя потока към електромагнитите от група "N" в сравнение с потока, който получават електромагнитите от група "S".
134. Един електро-магнит, като стоманения магнит, упражнява притегателната си сила през поставени прегради; и феноменът е най-поразителен с гореспоменатия електро-магнит заради голямата му сила. Така, той често ще е в състояние да повдигне арматурата си през стъклена преградна плоча; а когато само няколко дебелини хартия са преградата, ще може да поддържа значително количество допълнителна тежест.
65. Винаги, когато парче желязо, като В (Фиг. 18) се поднесе в близост до един от полюсите на магнит, М, желязото става намагнитено по индукция, както ще бъде обяснено по-късно, глава II, раздел 1;
и екстремумът, който е най-близо до полюса, придобива противоположната полярност на тази на полюса, докато краят, който е най-далече, придобива същата полярност. Така, на картинката, върхът на стрелата представлява северния полюс на магнита, и екстремумът S на желязното парче ще придобие южна полярност. От това следва, че всъщност само тази част, която е най-близо до полюса на магнита, може да бъде привлечена от този полюс, докато онази част, която е най-далече, явно е отблъсквана. Ако парчето желязо има по-значима дължина, в сравнение с ширината си, краят, който се отблъсква, ще бъде на такова разстояние от влиянието на магнита, че отблъскването му ще бъде превъзмогнато от привличането на екстремума, който е в близост. Ако, обаче, парчето желязо е много късо, така че отблъскваният полюс да бъде много близо до магнита, отблъскването ще бъде пропорционално по-силно, и привличането ще бъде неутрализирано в значителна степен; и, накрая, ако парчето желязо е с такава форма, че да приближава двата противоположни полюса колкото се може повече един към друг, така че да ги изложи на влиянието на магнитния полюс почти в равна степен, привличането ще стане едва доловимо. Това може много добре да се демонстрира по следния начин.
ЕКСП. 5. Нека М (Фиг. 19) бъде южният полюс на пръчков магнит или магнит-подкова, а А бъде железен лист, малко по-малък от края на магнита. Когато тази желязна плоча се постави в горната позиция, представена на картинката, повърхността до полюса на магнита ще усвои северна полярност, а обратната повърхност ще стане южна; тъй като желязото е тънко, и двете повърхности са близо до полюса на магнита, така че едната е отблъсквана почти толкова, колкото другата е привличана. Ще се окаже, че тънката плочка се залепя за полюса с много малка сила, и лесно ще се изплъзва надолу, докато не заеме долната позиция на картинката. В тази позиция, тя ще се привлича много по-силно; защото двата противоположни края, вместо двете противоположни лица, ще станат полюси, и краят, който е в контакт, ще бъде привлечен, а отдалеченият край ще бъде отблъскван. Същият ефект ще се получи, ако плочката се приближи към полюса на магнита със своя ръб, вместо с някое от лицата си; по този начин отблъскваният полюс на плочката е изтеглен на разстояние от магнита, оставяйки го да привлече другия полюс с по-малко вмешателство от обратното действие, което беше налице в предишния случай.
105. Ако един магнит се поднесе в близост до парче желязо с каквато и да е форма, то самото става магнетично заради влиянието на магнита.
ЕКСП. 12. Нека М, Фиг. 39, е пръчков магнит, върхът на стрелата означаващ северния полюс, а перата – южния полюс; и В е парче желязо, поднесено в близост до него.
Сега, под влияние на магнита, желязото ще стане намагнитено; краят към северния полюс ще стане южен, а отдалеченият край – северен. Магнитната индукция е по-силна, когато желязото направи контакт с полюса на магнита; забележителен ефект, обаче, се създава още от самата близост на магнита до желязото. Това, че докато желязното парче е в близост до магнита, получава магнитни свойства, може да се покаже, като към него се поднесат железни стружки, които ще полепнат по екстремума му; също и ако към него се поднесе малка магнитна игла, уравновесена на въртяща се ос, нейният северен край ще бъде отблъснат от края на желязото, която е най-далече от магнита М, и ще бъде привлечен от края, който е най-близък до магнита М. Този индуциран магнетизъм веднага ще изчезне, когато желязото се премахне от близостта на магнита. Ако малко парче стомана, голяма шивашка игла например, се ползва вместо парчето желязо, то ще усвои магнетизъм с много по-голяма неохота, но ще запази магнетизма си, след като се премахне; ставайки по този начин постоянен магнит.
106. Дълго време се предполагаше, че привличащата сила на магнетита или на кой да е друг магнит влияе върху желязото просто защото е желязо; а сега вече се знае, че това привличане е на един полюс от един магнит към други полюс от друг магнит. Във всички случаи, когато магнит се приближи до желязо или влезе в контакт с други магнетизируеми тела, като парчета желязо, железни стружки или пясък, съдържащ желязо, всички такива тела, независимо дали големи или малки, попадайки под влиянието на магнитен полюс, стават намагнитени; като онази тяхна част, която е най-близо, развива полярност обратна на тази на магнита; а отдалеченият край става полюс от същото име.
ЕКСП. 13. Ако няколко парчета желязна жица с една и съща дължина се провесят от магнитен полюс, те няма да висят успоредно една на друга; а долните им краища ще се разклонят един от друг, поради това, че всички те получават една и съща полярност по индукция, а горните им краища ще останат на място, заради силата на привличане на магнита.
123. Плоска спирала. Фиг. 49 представлява медна лента, навита в спирала. Този инструмент е описан тук, защото притежава значителна магнитна сила, въпреки че основната му употреба няма да се спомене, докато не започнем да говорим за индукционното действие на електрическите потоци, в глава III., раздел 1.
...
ЕКСП. 32. Магнетизиращата сила на спиралата може да се покаже като се свърже с батерията, и като се постави желязна или стоманена пръчка в централния отвор или върху него в посоката на радиуса, тогава желязото временно ще стане магнитно, а стоманата – з постоянно. Ако пръчката, когато е полегнала върху намотката, пресича централния отвор, двата края ще станат еднакъв полюс, а частта над центъра ще стане полюс с противоположната деноминация.
ЕКСП. 19. Поставете северния полюс по средата на една желязна пръчка; и двата края на пръчката ще станат северни полюси, а средата – южен полюс, както е посочено от буквите на картинката (Фиг. 44), където М е магнит.
Какво значи "енергията за възбуждане на индуциращите електромагнити няма нищо общо с енергията изпълваща добивните електромагнити"? НИЩО ОБЩО! Тогава защо ни е енергия за възбуждащите магнити?Е не разбра ли бе Кузмов . Така е защото изходната енергия се явява за устройството като "фекална" и то не може да се храни повторно с нея. Ти с фекалии би ли се хранил.
Какво значи "енергията за възбуждане на индуциращите електромагнити няма нищо общо с енергията изпълваща добивните електромагнити"? НИЩО ОБЩО! Тогава защо ни е енергия за възбуждащите магнити?
Искаш някой да свърши работата, това го не разбирам, най-добре си свърши работата!
Божкеее .... хората графен зпочват да използват а тука някакви жележа от преди 180 години се коментират. Ако някой знае нещо за огъня нека да го сподели да не се свиди. Сори за иронията ама млко ми е примитивно баси 21 век ли бяхме кво беше..........нищо лично.
Изглежда ми като вариант за DC-AC конвертор.
Как точно ще продължи индуцирането на роменлива ЕДС в централната/добивна/ намотка, след прекъсване на веригата, подаваща постоянния ток към резистор-комутатора и двете възбудителни намотки?
Мисля, че тази електромагнитна постановка е аналогия на механичното перпетуум мобиле с висящите, подредени в редица едно до друго метални топчета.Не мога да кача снимка от нета и не знам точното му наименование, но предполагам че се сещате за какво перпето говоря- пуска се топчето от единия край на редицата да се удари в това до него, импулсът се предава до другия край на редицата, от която крайното топче се отделя, отдалечава се малко от редицата и на свой ред връщайки се- удря и подава импулс на редицата топчета в обратната посока. Дали е възможно апаратът на Фигуера да е електромагнитна аналогия на този механизъм?
mito_, в патента се споменава изрично нуждата четката да е в постоянен контакт с два контактора. Повечето хора тълкуват това като превантивна мярка именно от искрене и от обратния волтаж при прекъсване на веригата. Може би това ще рече, че Фигуера вероятно е използвал, както казваш, индуктивни резистори?Точно така е това се използва и до ден днешен при всички колекторни "четкови" двигатели.
https://www.youtube.com/watch?v=0tJfqMYHaQw (https://www.youtube.com/watch?v=0tJfqMYHaQw)Всеки материал, който съдържа в състава си частици или атоми феромагнетик (желязо, никел, кобалт и др) е магнитен. Има някои видове немагнитна стомана и тя се познава по това, че не се привлича от магнит. Колкото повече е феромагнетика в един материал, толкова по-силно той се привлича от магнит. В цитираната част от видеото се вижда как парчето стомана залепва за магнита, което означава че то е от феромагнитна сплав (а не немагнитна както се твърди).
Това е професор Ерик Лейтуайт (Laithwaite). Видеото е от 1968г и на него той демонстрира "магнитния кръг" и принципа на аналогията.
Нека видим какво предлага професор Лейтуайт на нашето внимание, докато все още е бил във върховия момент на академичната си кариера:
* На 5:29 той взима магнит, парче немагнитна стомана, и един постоянен магнит.
* Топчето се залепя за магнита.
* Лейтуайт казва: "Човек винаги ще успее да отлепи топчето от магнита чрез ненамагнитената стомана".
* Слага парче картон между топчето и магнита, след което приближава ненамагнитената стомана.
* "Действително можем да видим как топчето отскача от магнита".
Лейтуайт завършва този етап от демонстразията с думите: "Бих казал, че би било изключително трудно този феномен да се обясни единствено чрез концепцията за магнитните полюси".
Когато се доближи „немагнитната” пластина се вижда как първоначално топчето се завърта и след това се залепя за нея. Което означава че и двата предмета (топчето и пластината) са намагнитени предварително и сега топчето се ориентира с разнименният полюс към пластината и тогава залепва за нея.
Темата провокира у мен задачата да се намери начин енергията да се движи обратно. Решението е мъгляво, противоположно въртене и осморка в тороид.
Домейнова стена е термин, използван във физиката, който може да има сходни значения в магнетизма, оптиката или стринговата теория. Всички тези феномени могат обобщено да се обяснят като топологични солитони, които възникват всеки път, когато една дискретна симетрия бъде спонтанно нарушена.
В магнетизма, домейнова стена е интерфейс, отделящ магнитните домейни един от друг. Той е транзиция между различните магнитни моменти и обикновено претърпява ъглово изместване от 90 или 180 градуса. Домейновата стена е постепено преориентиране на индивидуалните моменти в рамките на ограничено разстояние. Дебелината на домейновата стена зависи от анизотропията на материала, но в общи линии се простира в рамките на 100-150 атома.
Стена на Блох
Стена на Блох е тесен транзитен район на границата между магнитните домейни, през който магнетизацията променя стойността си от единия домен към тази на другия домейн, наименувана е на физика Феликс Блох. Магнетизацията се върти през равнината на домейновата стена, за разлика от стената на Нейл, при която ротациите се съдържат в равнината на домейновата стена, вижте външната препратка за онагледяване разликата между стена на Нейл и стена на Блох.
https://iop.fnwi.uva.nl/cmp//qem/research_projects/domainwall.html
Темата е вече 7 страници и аз още се питам какво търсим
Приготвих нещо като "Задание". Ще ме прощават съратниците вишисти, но нямам представа как се прави задание за проект.
Довечера или утре ще го оформя във формат, годен за принтиране на хартия и подвързване
Автомобилен акумулатор или сходна батерия, с акцент най-вече върху дебита й, налягаето е маловажно.
След като ядрата са налични, в зависимост от най-доброто, до което репликаторът успее да се добере като материали и части, тяхното оразмеряване би трябвало да е отправната точка за всичко останало. Защото в документите на Фигуера няма спомената в цифри отправна точка.
Комутаторът в този апарат представлява особено, самоделно, механично устройство, чиято роля е да прехвърля електрическия ток през последователно вариращи резистори.
Резисторът представлява специфично съпротивление, приличащо на стандартен реостат, с множество връзки по продължението си ...
Безспорно сърцевините трябва да се реализират от материал с тясна хистерезисна крива. Това ще рече от магнитомек материал.
Двамата учени и изобретатели твърдят, че въздухът има по-голям капацитет да съхранява магнетизъм, отколкото желязото.
Бат Мишо, аз категорично мога да кажа че това устройство няма да работи. Погледни само енергийния разчет, при динамото влиза механична енергия а тука ползваш само енергията на източника. Няма откъде да се вземе допълнителна енергия за да се получи това което пише в патента. При това енергията се подава непрекъснато към електромагнитите, докато при Бедини се подава импулс и се чака нещо да се върне. Да не говорим че това е един отворен трансформатор и както знаеш там загубите са огромни. Не мисля да пиша повече защото знам че ти знаеш много повече от мен.
mito_kupona, вероятно си гледал и това, но ако не си го виж:С този клип човека иска да обясни, защо мисли, че електромагнитите, са рзположени с едноименните си полюси един към друг да речем NN, а не SN, и и обяснението му е доста логично. И аз съм на същото мнение.
https://www.youtube.com/watch?v=RI6k6h3JGXs (https://www.youtube.com/watch?v=RI6k6h3JGXs)
Аз не разбирам испански, но разбрах какво обяснява, може би защото и аз така виждам нещата.
mito_kupona, мислиш ли че тая концепция за средата или отвъдно, както щеш го наречи не я знам. Знам я даже имам много добра представа и знания за тази среда. Тя се подчинява на други закони и няма да влезе в това устройство по никакъв начин. За свръхединичните устройства си напълно прав, и в пространството наистина има енергия но не е това което си мислиш. Капанадзе използва нулевата точка по правилния начин. Една от основните заблуди масово разпространявани в интернет е че нулевата точка е вакума и това окончателно обърква нещата.Не се наемам да фантазирам върху неща, които никой не знае и не може да докаже по никакъв начин за момента, и да влизам в сферата на електрони , позитрони, кварки и подобни абстракции, които никой не е виждал и няма да види никога, за да ги изследва.
mito_.. много съм учуден да разбера от теб, че силата която създава обратният импулс е енергия от "отвъдното"!Не мислех да пиша друг пост, но вече не мога да редактирам написаното в син цвят в предния ми пост.
Дай да видим, еднакво ли разбираме що е обратен импулс, и това "отвъдно" което е вечно, и защо по различно от онези неща които наричаш абстракции? Ами според мен те си съществуват заедно и са във времето както и ние. Те са променливи величини във не променливото време. Искам да кажа че времето е вечно а промените са вътре в него!
Не напразно дадох сламка в по предна тема, към философското понятие емпириокритицизъм.
madsatbg, моля те, продължи мисълта си!
Защо генераторите на Акула и Капанадзе работят относително малко време?
...
Мисля, че Мито е прав. Ползваме ефекти и явления, които не можем да обясним, но работят, като гравитацията, примерно. Дори имаме работещи формули за нея,без да сме открили (официално) какво е.Нали не смяташ, че е и невъзможно да бъде обяснено. При положение, че милиони даже десетки милиони изучават сравнително сериозно тази материя. Мисля, че причината е, че още в самото начало на обучението им се показва колко лоша за бдещето им е идеята да разсъждават и търсят доказателства в тези еретични насоки.