ако приемем, че гравитационната сила (гравитацията) може да я поставим до другите основни сили на взаимодействие електрическата и магнитната, то ако я съотнесем към електрогравитацията всъщност излиза, че за постигането на осезаемо и ефектно манипулиране на гравитацията се изисква прилагането на двете съставляващи на електромагнетизма, а именно електрическа и магнитна съставляващи. От тук и би могъл да се обясни слабия ефект получаван при електрогравитационни експерименти, където електрическата компонента изцяло доминира над магнитната (като магнитната даже може да се пренебрегне) при, което и ефектът е слаб и се отдава на йонния вятър. За усилването му е необходимо присъствието както на електрическата така и на магнитната съставляващи (отделен е въпросът чрез какъв метод, подход или вариант). Само чрез прилагането на електрическа и магнитна съставляващи при електрогравитацията в нейното развитие би могло да се постигне значителен напредък и резултат, като това конкретно означава прилагането на съответно високо напрежение от порядъка на 20-150 киловолта примерно и ток от порядъка на 2-40 ампера.
п. п. изключително важно е да се отбележи, че електрогравитационната сила присъства еднакво добре не само там където се използва въздушен диелектрик между плочите на кондензатора, а също така и там където се използва твърд диелектрик!!!, това относно широко разпространеното твърдение, че именно винаги йонния вятър е причина за формиране на ефекта, което всъщност не е правилно на практика