+ и –...има ли фиксирана поляризация електрическият заряд?

[Михаил Кузмов]

Дбре де! Ама ние не сме си изяснили как се създават тези заряди (заредени частици). Например, в генератор, акумулатор и на небето стават по различен начин.

[juliang]

Не виждам какво не ви кефи традиционното обяснение - с електроните и "дупките"...
Когато имате химичен източник на енергия електрическия заряд се състои от положителни и отрицателни йони, полепнали по плочите (дали са в самите плочи или плътно прилепнали до тях е въпрос на теологични спорове ). Ето един пример с оловен акумулатор:


При генераторите... аз лично си го обяснявам така: когато един проводник преминава през магнитно поле, електроните в него се преместват насам-натам, повлечени от магнитните полета. Науката твърди че в металната решетка на проводниците електроните от външните орбити са до голяма степен общи, не са приковани към даден атом, а прескачат от атом в атом хаотично. Когато има външно въздействие, този хаос се организира от това въздейстие до малко по-насочено движение.

В небето ... там нямам идея какво точно се случва, но предполагам че е свързано отново със свободните йони и движението (и триенето) на големи въздушни маси, а защо не и с магнитното поле на земята, което да ги подрежда до някаква степен и по този начин да създава положително и отрицателно заредени зони. Когато атмосферата е бурна, се оказва че има момент в който положително заредена зона на атосферата е бързо доближена до друга, отрицателно заредена, и прескачат "искрички". При спокойна атмосфера зоните се движат много по-бавно и зарядите имат време да "изтекат" един в друг без светкавици и гръмотевици. А вероятно и това, че влажната атмофера е много по-добър поводник способства за "пробива на изолацията" между две различно заредени зони, което при сухо време става много по-трудно.
Може би и слънчевите "ветрове", които са съставени от заредени частици също способстват до голяма степен за зареждането на дадени зони от атмосферата различно от други.

[mito_kupona]

Дбре де! Ама ние не сме си изяснили как се създават тези заряди (заредени частици). Например, в генератор, акумулатор и на небето стават по различен начин.

Зарядите „извират“ от етера ,вакуума, ефира, отвъдното, защото между него и нашият свят постоянно става обмен на енергия и частици, за да се постигне равновесие. Затова и Тесла е казал, че ние живеем в океан от енергия. https://www.youtube.com/watch?v=0SzTlrmX-GQ
 Ефира е с мноого голяма плътност и е електрически неутрален, а материята е с много по-малка плътност в зависимост от вида ѝ. Представете си мехурчетата от въздух във водата, това е материята, а водата е ефира, който със своето налягане ги държи, за да не се разпаднат. Постоянно става материализация на ефира в материя и всички сме го виждали с очите си. Тук https://www.youtube.com/watch?v=o8gD3JJeMoc може да се види този процес.
    А ето в този филм на Том Биърден
https://www.youtube.com/watch?v=hqc-BFh7FZE много добре, са обяснени тези процеси, след 16-та минута, как се образуват зарядите, и как се обменя енергията между частиците. По същия механизъм се натрупват заряди в резонансните системи и те стават свръхединични системи. Специално в генератора на Капанадзе„ прибавката“ идва от резонанса. Затова неговото устроиство не е перпетуум мобиле. Просто той е намерил начин да сваля тази енергия без да нарушава резонанса.

[hyparh]

Когато атмосферата е бурна, се оказва че има момент в който положително заредена зона на атосферата е бързо доближена до друга, отрицателно заредена, и прескачат "искрички". При спокойна атмосфера зоните се движат много по-бавно и зарядите имат време да "изтекат" един в друг без светкавици и гръмотевици. А вероятно и това, че влажната атмофера е много по-добър поводник способства за "пробива на изолацията" между две различно заредени зони, което при сухо време става много по-трудно.
Може би и слънчевите "ветрове", които са съставени от заредени частици също способстват до голяма степен за зареждането на дадени зони от атмосферата различно от други.

Дебелината на купесто-дъждовния облак (от основата до най-горната част - наковалнята) може да достигне 15-17км. Реално имаме насищане на този въздушен слой с водни капчици, при което проводимостта нараства. В гръмотевичните бури протичат много бързи термодинамични процеси - преобразуване на огромни количества енергия от един вид в друг за броени минути, свързано основно с бързото издигане и охлаждане на термици, кондензация и т.н..., имаме наличие на силни възходящи и низходящи потоци, които може да са отговорни за вътреоблачните разряди. Светкавиците облак-земя възникват само когато от купесто-дъждовния облак започне да пада дъжд/град. Тогава се получава "окъсяване" между тропосферата и земната повърхност, което именно способства за прескачането на светкавици.
Действително слънчевите ветрове или потоци от заредени частици при слънчеви изригвания, допринасят за процесите на наелектризиране.

При генераторите... аз лично си го обяснявам така: когато един проводник преминава през магнитно поле, електроните в него се преместват насам-натам, повлечени от магнитните полета. Науката твърди че в металната решетка на проводниците електроните от външните орбити са до голяма степен общи, не са приковани към даден атом, а прескачат от атом в атом хаотично. Когато има външно въздействие, този хаос се организира от това въздейстие до малко по-насочено движение.

Следва ли от това, че електроните се черпят от самия проводник? За мен това е най-малко вероятното обяснение, понеже колкото и да са големи намотките, електричеството от тях бързо ще свърши, освен това металът (медта) ще претърпи видима промяна при премахване на толкова много електрони от атомните електронни слоеве. А такова нещо не се случва.
Друга възможност е така въртящият се проводник в магнитно поле, да се поляризира по особен начин (без да "текат" електрони през него) и това по някакъв начин да предизвиква явлението електричество (нещо като подредба и вибриране в унисон на електроните или каквито и да са там частици).

За мен по-вероятните възможности са следните:
1. "Придърпване" на заряди в проводника от околната среда в опит за възстановяване на нарушен баланс.
2. Образуване на нови заредени частици (при процеса на пресичане магнитните силови линии), които влизат в проводника или по-скоро се движат предимно по повърхността му.

[Михаил Кузмов]

Понятието!
In physics, a charged particle is a particle with an electric charge. It may be an ion, such as a molecule or atom with a surplus or deficit of electrons relative to protons. It can be the electrons and protons themselves, as well as other elementary particles, like positrons. It may also be an atomic nucleus devoid of electrons, such as an alpha particle, a helium nucleus. Neutrons have no charge. A plasma is a collection of charged particles, atomic nuclei and separated electrons, but can also be a gas containing a significant proportion of charged particles. Plasma is called the fourth state of matter because its properties are quite different from solids, liquids and gases.

Във физиката заредената частица е частица с електрически заряд. Той може да бъде йон, като молекула или атом с излишък или дефицит на електрони спрямо протоните. Това могат да бъдат самите електрони и протони, както и други елементарни частици, като позитроните. Също може да бъде и атомно ядро, лишено от електрони, като алфа частица, хелиево ядро. Неутроните нямат заряд. Плазмата е колекция от заредени частици, атомни ядра и отделени електрони, но може да бъде и газ, съдържащ значителен дял заредени частици. Плазмата се нарича четвъртото състояние на материята, защото нейните свойства са доста различни от твърдите вещества, течностите и газовете.

Източник:
https://en.wikipedia.org/wiki/Charged_particle#Positively_charged_particles

По надолу следват, кои са положителни, отрицателни и частици без заряд.  Това също може да бъде отговор на темата, формулирана като въпрос.

[juliang]

Следва ли от това, че електроните се черпят от самия проводник? За мен това е най-малко вероятното обяснение, понеже колкото и да са големи намотките, електричеството от тях бързо ще свърши, освен това металът (медта) ще претърпи видима промяна при премахване на толкова много електрони от атомните електронни слоеве. А такова нещо не се случва.

Електроните не се черпят в генратора, както и не се консумират в консуматора. Просто им се придава посока по която да се въртят във веригата, а не да се лутат хаотично. Циркулират като антифриза в охладителната система на колата или фреона в климатика.
По същата причина не свършват и електроните в преходите на полупроводниците.

[ppipilica]

Електроните не се черпят в генратора, както и не се консумират в консуматора. Просто им се придава посока по която да се въртят във веригата, а не да се лутат хаотично. Циркулират като антифриза в охладителната система на колата или фреона в климатика.
По същата причина не свършват и електроните в преходите на полупроводниците.

Принципно си прав но има и изключения, примерно в радио лампите след време пада емисията на катода и тока много намалява, явно се изчерпват от материала с който е покрит катода, ся не помня къв окис беше а и не ми се търси, та ако се заместваха електроните нямаше да пада емисията при лампите и щаха да са почти вечни като транзисторите.

[Радико]

При радиолампите, както и при луминисцентните лампи причината за намаляване на емисията е физическото намаляване на катода. Причината е добре познат процес използван при тонирането на стъкла. Поради горещината на катода от него барабар с електрона се откъсват цели атоми които в последствие се отлагат някъде, характерното метализиране на тръбите на лампите.

[VeleV]

е има и български еквивалент:
плюс и минус се привличат
защото се обичат.
По добре поезия от колкото безсмислени обяснения, има ли заряди и къде се намират, идва ми да кажа нещо но ще си го спестя.

dmitarp. защо смяташ, че са безмислени обясненията за зарядите?
Не ти ли е, меко казано, странно че използваме електричеството, а знаем толкова малко за него.
Смятам да отворя отделна тема и да покажа, че повишаването на напрежението в повишаващ траф е един (индуктивен) метод, а повишаването на напрежението в ТТ(качер) е друг (капацетивен) метод, който е за сметка на физическото отдалечаване на противоположните заряди един от друг. По тоя начин тук не играе закона на Ленц, дано да няма друг закон който да "пречи" за получаването на СЕ .

[Ksurnev]

Мисля, че тук имаш някакво прозрение

Не е прозрение, Радико. Твърдение е, че пак се хванахте на въдица без стръв.
Ако в първата схема източниците се сменят с акумулатори, крушката, или леда, се явява буфер за зареждането на долния източник.

В крайна сметка, като ви сърбят клавиатурите си е ваша работа.

[Радико]

Значи Ксурнев никой или поне аз не съм се хванал на въдицата на алан. Не бих дискутирал с него въпроси относно законите на Кирхоф, има да попълни много пропуски преди да стигне до тях. Със VeleV се опитваме да дискутираме нещо съвсем различно. А именно, евентуалната дуалистична природа на електричеството която според мен не е евентуална. Твоето мнение по въпроса? Нещо по възможност с примери и съждения. Както аз споменах, че при повечето мълнии могат да се различават двата противопоположни електрически потока.

[hyparh]

Радико, интересно как успяваш да различиш двата потока в мълния. Тази способност си е направо за завиждане
Наблюдавал съм и съм снимал много мълнии (с високо качество - DSLR фотоапарат), но такова нещо не ми е направило впечатление. Светкавиците и разклоненията им са еднородни, като накрая за част от секундата някои от тях могат да се разпаднат на множество малки "пламъчета" преди да изчезнат. Вероятно това зависи от големината на ампеража.

[Радико]

Хипарх
Не съм казал, че успявам. Това са процеси за улавянето на които професионална апаратура не е достатъчна, необходима е научна такава. Прочети за мълнията в уикипедия. Вече и там е описано с подробности.

[Ksurnev]

Нищо особено, само не знам, защо тогава се правят гръмоотводи с изпреварващо действие.
Тези, които ги правят тогава трябва да са скарани с електричеството доста яко.

[epwpixieq-1]

Науката твърди че в металната решетка на проводниците електроните от външните орбити са до голяма степен общи, не са приковани към даден атом, а прескачат от атом в атом хаотично. Когато има външно въздействие, този хаос се организира от това въздейстие до малко по-насочено движение.

juliang, мислех ви за песимист отностно лесната трансформация на енергия, но горното становище, ако се приеме така както е написано, предполага лесно извличане на по-насочено движение ( енергия ) от хаоса в проводника, ви прави силен оптимист. Въпроса е, че ако това беше природната динамика на трансформиращия електродинамичен процес, изобщо нямаше да ни трябва пулсиращо ( променливо ) мангнитно поле, а щяхме да имаме, електростатични трансформатори на енергия, трансформиращи от хаотичното движение на електроните в насочено движение, само с поставянето на постоянно магнитно поле и насочвайки тази хаотична динамика, а не елетродинамчни, с необходимост от въртящ момент.