Радико, всичко съществува на всякакви разстояния. Вече е отделен въпросът дали е достатъчно силно проявено, за да бъде измерено или наблюдавано, както и дали знаем какво точно да търсим... и дали правилно го интерпретираме... абе доста са условията
Етерът е наш пръв приятел в тези теории (и враг за конвенционалните
). Не могат да бъдат обяснени нещата без него. То е все едно художник да рисува без платно... трябва да има някаква среда, сцена на действие, почва за възникване и развитие на проявленията.
Да не си повтаряме едно и също, само вмъквам едно важно допълнение – етерът не е статичен, а ДИНАМИЧЕН. Всъщност той е най-динамичното нещо, което може да съществува. Колкото по-малко е едно нещо, толкова по-динамично е то и функционира с по-висока честота. В много от теориите етерът бива определян като свръхфлуид, което предполага всичко друго, но не и статика.
Всъщност има и второ много важно допълнение – "етерът" в единствено число е малко погрешно... по-скоро трябва да се употребява "етерите". Защото градивните елементи (етероните) не са само един тип с еднакви размери, а продължават в една безкрайна (поне от наша гледна точка) прогресия като размерите им намаляват все повече, а честотите им се покачват до стойности, за които дори нямаме мерни единици. Това са високите етери, а ниските (с по-ниска честота) са тези, които директно влияят на материята, както и материята може да повлияе на тях. Всички тези етерни поднива са свързани помежду си като най-силна е връзката между етероните с най-близка честота. Колкото повече се различават честотите (съответно и размерите), толкова по-слабо си влияят те един на друг и кохезивните сили между тях отслабват.
Светлината представлява етерни сгъстявания във вид на частици (фотони) – етероните се скупчват заедно заради кохезивните сили, следва етерно разреждане след тях и нахлуване на етерони от околното пространство, които се стремят да запълнят празнотата. Това изстрелва фотонът със скоростта на светлината, като след празнотата (разреждането) се формира нов фотон, следвайки първия на разстояние
една дължина на вълната, която пък зависи от енергетичността на процеса, произвел фотоните. Аналогията със звука е очевидна – имаме трептене на нещо (в случая атоми или субатомни частици), които чрез вибрацията си пораждат фотони в етера.
Оттук нататък тези фотони на свой ред, при определени обстоятелства, могат да се скупчат заедно и да образуват клъстери от по-едри частици светлина (меки частици). Всъщност учените вече са "открили" тези светлинни молекули, но придават вид на процеса сякаш изисква сложно лабораторно оборудване, а всъщност това нещо постоянно възниква навсякъде в природата (а също така може да се получи с много по-достъпно оборудване):
https://phys.org/news/2013-09-scientists-never-before-seen.htmlОтносно дифракцията... когато фотоните достигнат ръба на тесен процеп например, те се скупчват заедно, образуват светлинни молекули, като те от своя страна се разпадат и разпръскват фотони във всички посоки. Ръбовете на процепа или дифракционната решетка по този начин стават вторични източници на светлина и вече се появяват познатите интерференчни картини.
Дето се казваше... Кой разбрал – разбрал
А пък и няма как всички да сме на едно мнение, нормално е да има различни разбирания, особено пък в тази област.
...Замислих се дали да не напиша този пост в темата за етера, но реших да е тук в "горещата" тема