Магнитни ключове

[getca]

Говоря за виртуалната междина, извинявам се за неточността. Комутатора го разглеждам като независимо устройство, включено във външна магнитна верига. Така че въздушните междини не го бъркат и не влияят върху проницаемостта му.

Поздрави...

[varvarin]

Здравейте,

Bat_Vanko, въпроса ми за проблема със съпосочното магнитно поле е свързан най вече със случая когато магнитния ключ има само една намотка и резултатите от опитите потвърждават казаното от колегата Иван Димов (поне при мен). Тъй като ти казваш че след насищане нещата се променят (при моите опити даже и след изпичане на намотката потока не мърда) бих те помолил ако е възможно да споделиш как са ориентирани взаимно полетата на намотката и магнита при твоите експерименти.
Другото което искам да попитам е защо мислиш че ниската магнитна проницаемост е проблем? Тя има отношение най-вече към размера на устройството според мен. Ако принципа е работещ той трябва да може да се реализира със различни видове магнитопровод. Останалото е въпрос на компромис между цена и качество.

Между другото спомена че с електроерозийка се заваряват листовете помежду... В зависимост от ориентацията на полето и заварката това може да не доведе до увеличаване токовете на Фуко ако заварката е само по периметъра на отвора както предполагам.

Относно СЕ аз мисля че магнита не може да бъде източник на такава в конкретния случай. Енергийния поток на магнита не взаимодейства директно с нашите устройства, в смисъл че не отдава или не приема енергия от тях. Той е просто един инструмент който за да ни е полезен трябва да го движим и енергията която получава от нас я отдава на зарядите  привеждайки ги в движение. Така че за да получим СЕ трябва да успеем да движим потока със по малко енергия. В случая наистина ни трябва устройство което да прави обратното на магнитния усилвател - със променлив поток да се управлява постоянния. Според теорията на магнитните усилватели коефициента на усилване се определя от отношението на броя на навивките (най-общо казано) или ако се направи работната с повече навивки а управляващата с по малко, би трябвало да се получи усилване в обратна посока. В крайна сметка магнитните усилватели си имат външен източник на енергия и на това се дължи усилването по мощност. В нашия случай такъв източник няма и затова явно нещата не се получават. Все пак аз смятам че ако се намери начин да се комутира потока на магнита с малко енергия ще получим желания резултат.

Поздрави на всички!

[x_name41]

А дали е възможно като вариант магнитния поток на постоянния магнит да се управлява на резонансен принцип посредством превключване на L/C трептящ кръг с ниска консумация, чрез бобината на кръга която да взаимодейства с постоянния магнитен поток на магнита без да се сриват обаче генерацийте?

[Bat_Vanko]

Здравейте всички,
До сега съм направил два прототипа: първия беше от ферит П-образен със затваряща пластина, с него доказах възможността на принципа т.е. интегрирането на магнитопровод и ключ в едно. Мислех да пробвам и със силициева ламарина, но преди 3 години я изхвърли всичката на вторичните (за което сега съжалявам). Ще се работи с по-високи токове и по-ниска честота, но ще стане (не забравяйте за качеството на изработката).
При моята работа се оказа, че може би съществува минимална конструкция (като размери) над която се получава КПД 1. това се дължи на следните параметри:
1. характеристики на материала - определят насищането и тока на насищане;
2. тока на насищане - определя броя проводници и техния диаметър;
3. те пък определят отвора за прошиване и останалото чисто сечение на магнитопровода;
4. това сечение определя индуктивността на ключа, вероятната работна честота и изходната индукция
Но дали това е вярно това само бъдещето ще покаже.
Направих опити с тази феритена сърцевина и електромагнит за да определя особеностите при управлението: извода беше изходното напрежение нараства бързо с увеличение на тока на ЕМ до достигане на насищане на сърцевината в този момент управляващия ток също расте, след това управляващия ток се заковава на една стойност и с увеличаване на тока през ПМ изходната индукция расте слабо.
В прототипа съществуваха и двата потока в права и обратна посока, но той се различава много от американския и при него принципно е невъзможно затварянето на управляващия поток през товарната бобина (нямам реакция на Ленц). Сумата и разликата между управляващ и основен магнитен поток съществува само в самия магнитен ключ. Но аз мисля, че при изработване на ключа като един детаил (с прошиване) и част от основния магнитопровод, ще има същия ефект и при американската конструкция. Управляващия магнитен поток да се "разхожда" лесно в ключа и трудно да излиза (малка хлабина).
Относно ерозийката - в тялото на ключа винаги има поне 2 отвора т.е. поне две заварки и вихровия ток е гарантиран. Друг е въпроса, че при Uупр = 5V и Iупр = 9 А, вихровите токове няма да надхвърлят 45 W.
Относно СЕ - досега не съм виждал изтощен магнит при нормална работа и според Базиев (ако не бъркам) магнита е като концентратор и проводник за СЕ. Ако премахнеш магнита от тази схема тя няма да действа. Или той може да се разглежда като акумулатора захранващ "full bridge" схема (магнитните ключове), с товарната бобина като изходна. Кажи сега, че акумулатора е просто инструмент .
Дали магнитния поток може да се управлява на резонансен принцип: сигурно ще може, но това е твърде екзотично засега. Нека първо да направим пътя в скалите, а след това ще мислим за асфалта.

[Bat_Vanko]

И за да не бъда много голословен прилагам една осцилограма и малко описание към нея.
Опитите са проведени миналата година с нанокристален материал и прототипа вече не съществува - поразих го по технологията. Направени са измервания на изменението на правия и обратния управляващи магнитни потоци във функция от управляващия ток. Той се изключва от отсекател при достигане на 6 А. Мащаба при тези потоци е почти еднакъв. Вижда се колко бързо съпосочния магнитен поток достига насищане за разлика от обратната посока. Третата крива е индуцираното изходно напрежение, там мащаба е два пъти по-малък. Може да се види, че неговия максимум е около 200 A/m, по нататъшното увеличение на тока е безмислено ( някъде там се намира и точката на насищане). За да избегна това направих импулсен стабилизатор на ток, но цялата излишна мощност се отдели на транзистора.
Падащия заден фронт на изходното напрежение (по скоро платото му) се дължи на полегатата хистерезисна крива на материала. Задния фронт на управляващия ток - на липсата на RC група. Няма гаранция, че нулевия управляващ ток е наистина нулев. Работната точка е около 1/2 Вмах. Разсеяните магнитни потоци надхвърляха 60%. Броят намотки (индуктивността) на управляващата намотка е прекалено голяма. Прекалено силния управляващ поток се прехвърля по въздуха към съседната незапушена сърцевина.
Всички тези недостатъци ме накараха да направя нова конструкция.

[varvarin]

Относно ерозийката - в тялото на ключа винаги има поне 2 отвора т.е. поне две заварки и вихровия ток е гарантиран.

На чертежа от патента е е даден един отвор и не ми мина през ума че идеята е да се ползват два 

Относно СЕ - досега не съм виждал изтощен магнит при нормална работа и според Базиев (ако не бъркам) магнита е като концентратор и проводник за СЕ.

Магнита е проводник на енергия която ние за сега не знаем да използваме. Аз говоря да конвертираш енергията на магнитния поток без да го движиш, както става с енергията на електричния ток в активен товар например. Когато движиш потока (или движиш проводника в него) енергията е за сметка на източника на движение. Такава е същността на електромагнитната индукция. По принцип и обикновения говорител спира да работи ако му премахнеш магнита , но това не го прави устройство за СЕ  Мисълта ми е че трябва да се оглеждаме за СЕ около процеса на комутацията. Иначе наистина магнитната схема си прилича на Н мост във който роля на захранване изпълнява магнита. Само че в тази аналогия между магнитни и електрически вериги има поне 10 ограничения и условности за да се приложат електрическите закони към магнитните вериги...

Сега да си дойдем на въпроса - можеш ли да нарисуваш проста схема на експеримента от който си снел осцилограмата, имам предвид схема на магнитната верига, просто за обмяна на опит, ако разбира се не те затруднявам. Интересно ми е също така дали си правил измерване при какъв управляващ ток настъпва насищането на ключа без въздействието на потока на магнита (доколкото разбирам приложените данни са със магнит). Моите наблюдения са че това става при доста по малък ток.
Относно материала, за мен възможността е само ферит или силициева ламарина. Нямам условия за обработка по такива съвременни технологии.

Поздрави!

[Bat_Vanko]

Моето мнение относно възможността за получаване на енергия е следното: в началния момент нито един ключ не е активиран и магнитния поток се затваря през тях и в товарната сърцевина е нулев. При включване на едната двойка бобини магнитния поток се насочва през сърцевината на товарната бобина. Индукцията в нея нараства поражда се реакция на Ленц насочена против това нарастване и против изменението на посоката на МП. Но запушения магнитен ключ оказва съпротивление много по-голямо от пътя през товарната намотка и получената реакция трябва да даде отражение върху постоянния магнит. Магнитния поток в сърцевината на товара нараства до достигане на стойности в статично състояние, по нататъшното задържане на тока в тези намотки е излишно. Следва превключване. До тук нищо ново. Както виждаш магнитния поток не се движи, той сам избира пътя с по-малко съпротивление. Процеса в товарната намотка е аналогичен на тези в трансформаторите включително и реакцията на товара към първичната намотка (магнита). 
Получената реакция може да отчете в IV квадрант на хистерезисната крива на магнита. Според мен оптималната стойност е около 10 до 20% от енергията на магнита за един полупериод. При моите опити с 10 навивки на изходната бобина максимума на волт-амперната характеристика беше при 0.5A при 1V индукция, при увеличаване на намотките на 50 кривата стана силно падаща (получената максимална мощност беше по-малка). 
Проблема в американския патент (така както е нарисуван), е че наистина има затваряне на управляващия магнитен поток през товарната бобина, но първо трябва да се опита номера с прошиването и ако той не стане имам на идея едно конструктивно решение.
Но да се върнем на въпроса - много ме затрудняваш! Както вече казах при моята схема самия принцип на работа не позволява затварянето на управляващия поток през товарната намотка (реакция на Ленц). И ако излезе заека от този храст - мисля да патентовам. Схемата е толкова елементарна, че прототипа, който сглобих буквално на коляно с феритени сърцевини тръгна от раз. При нея магнитните ключове са изработени както при американците и конструкцията е много близка. Затова съм убеден, че това е пътя.
Днес замерих една останала сърцевина от ключ и получих насищане при 160 A/m. Разлика има и тя може да се дължи на неточно определяне на точката от осцолограмата (наклона на кривата на тока е голям).

[varvarin]

Начина на работа на устройството си го представям точно както си го описал. Въпроса с реакцията обаче според мен не стои точно така. Магнитния ключ се насища без въздействието на магнитния поток при много по малки стойности на тока. С потока стойностите се увеличават, с товара още повече, защото реакцията на Ленц всъщност се противопостава на преминаването на потока през по малкото съпротивление. Това че потока на ключа ти не се затваря през изходната намотка няма да промени нещата. То е ясно как може да се направи - в прошитото се слагат 2 намотки които правят кръгов поток по късия път и готово - никога потока на ключа няма да отиде в изходната верига. На осцилограмата която си пуснал в по предния пост се вижда ясно как в едната намотка сърцевината се насища бързо а в другата и трябва време за да преориентира домейните в посока обратна на полето на магнита. Ако се направят повече опити се установява че едната намотка ако е сама върши същата работа като и двете, а другата ако е сама не върши никаква работа (тази на която посоката на полето съвпада с потока на магнита). Излиза, че ако полето на намотката на ключа (когато е една) трябва да е противоположно на магнита иначе не можем да наситим сърцевината. Не е ли малко странно?
Друго което не мога да разбера е какво отчиташ по хистерезисната на магнита (ако не е патентна тайна пак де)? Аз си мисля че магнита си стои в точката с остатъчна намагнитеност и докато не преминеш Нс нищо там не се променя. Можеш да скриеш цялото му поле (това поглъща енергия) и ако не си преминал границата като му премахнеш въздействието полето се връща отново (това връща употребената за скриването енергия минус загубите в топлина).
Генераторите на принципа на комутация на потока имат някакъв оптимален товар при който получаваш максимално КПД - установено на практика и от други колеги във форума. Така че когато заработи това ще е следващия проблем за решаване

Поздрави!

[Bat_Vanko]

Нека да започнем малко по в началото:
Хистерезисната крива на магнита е като VA характеристика на генератора. Подавайки някакъв ток на една намотка, нейния поток се сумира или изважда с този на ПМ. Като се отчете тази напрегнатост на полето по хистерезисната крива на магнита може да се определи и магнитната индукция в тази точка (неодимовите магнити имат почти правоъгълна диаграма и при тях изменението е малко). Освен това полезния магнитен поток зависи от магнитното съпротивление на цялата верига (въздушни междини, ниска магнитна проницаемост на материала) и повърхнината на всички части свързани с магнитната сърцевина (поражда се разсеян магнитен поток). При натоварване с определена напрегнатост на магнитното поле Н A/m магнитната индукция пулсира като се изменя по хистерезисната крива. В крайна сметка се връща в точката на остатъчна намагнитеност ако изчезне това външно поле и веригата е затворена. Според някои автори това отнемане на енергия предизвиква охлаждане на полюсите на магнита (като доказателство изтъкват полюсите на земята).
Досега в този а и други форуми не съм срещал разискване за генератори с истинска комутация на потока в които да не се е разчитало на остатъчната в магнитопровода енергия. Тук за формиране на голяма разлика в магнитните потоци се разчита на превключването на различните полюси на ПМ, като на това противодейства не само товарната бобина но и хистерезисните свойства на домените на материала. И като към това се добави и магнитното съпротивление на веригата се формира много по-полегата хистерзисна крива на полезния магнитен поток. И едва тогава може да се каже при каква магнитна напрегнатост (изходен ток) каква магнитна индукция (напрежение) може да се получи. Мисля, че точно това създаде всички проблеми на Getca  с МЕГа.
Но да си дойдем на думата: наистина се забелязва повишаване стойността на тока на насищане при включване на ПМ но това няма голямо значение. Целта е да се постигнат такива параметри на материала при, които насищането ще настъпва още при стойности под 10 A/m по следните причини:
1. Необходимо е управляващата намотка да има възможно по-малко намотки (оптимално 1). Повишаването на навивките два пъти повишава индуктивността 4 пъти. Вече е необходимо 4 пъти по-високо напрежение или 4 пъти по-ниска честота.
2. 4 пъти по-ниска честота означава общо 16 пъти по-ниска изходна мощност.
3. Както вече казах по- горе това допълнително влошава ВАХ.

Работната точка да бъде избрана така, че управлението да става с минимално напрежение (ниска мощност за управление).
А относно осцилограмата: при нея при нея прошиването не беше направено перпендикулярно на магнитните листове, а като тороид с плоски контактни повърхности към магнита и товарната сърцевина (като квадратна тръба). Управляващата намотка е една но се мери получената индукцията в участъците с посока на управляващия поток, същата и обратната на основния. Прилагам картинка за процеса на измерване. И на осцилограмата се вижда колко лесно става насищането на съпосочния клон на магнитната верига в сравнение със срещупосочния, а също така и изменението на изходното напрежение. Установката е елементарна и всеки може да провери ако не вярва. (естествено не съм нарисувал нещата, които са патентна тайна)

[varvarin]

Донякъде ми става ясно, но мисля че трябва да говорим за някаква хистерезисна крива която е резултат от магнитната верига + магнита. Нали тази на магнита както сам каза е почти правоъгълна, така че промяна на индукцията в близост до полюсите почти няма освен, ако не прекрачим Нс, но тогава ще размагнитим самия магнит което не е целта мисля. Моите наблюдения са че най-голяма промяна на индукцията се отчита в областите близко до управляващите намотки и там са и най-добрите ми постижения като КПД. Естествено целия генератор се държи като източник на ток а не като източник на напрежение затова трябва да се определи оптималния товар по посочения начин.
Схемата която си публикувал е достатъчна за по нататъшната дискусия. Така както са нарисувани потоците всичко е ОК управляващия ток отклонява потока на магнита. Интересно ми е опитвал ли си да размениш краищата на управляващата намотка т.е. да смениш посоката на управляващия ток без да променяш потока на магнита? Във този случай отклоняване на потока не се получава и индукцията не се променя съществено т.е. получаваш малка индуктивност малък разход на енергия но няма отклонение на потока. Значи ли това че сърцевината не може да се насити в този случай? Аз мисля че не. Моето виждане е, че причина за отместване на потока е напргнатостта която създава намотката или по-точно посоката в която преориентира домейните. Казано по друг начин за да се затвори(запуши) ключа максимално всички домейни от магнитопровода на ключа трябва да се ориентират по полето на управляващата намотка. На показаната схема само 50% от домейните могат да бъдат ориентирани по друг начин. Има конструкции при които това може да стане почти на 100% например в тороид, няма да се спирам на подробности има ги по назад в темите по въпроса. При преориентирането на домейните в управляващата намотка се индуцира ЕДС противоположна на тази която поражда управляващия ток така че това си е чиста проба поглъщане на енергия. Освен това домейните веднъж ориентирани по посока на потока на магнита не са така доброжелателни към външни въздействия. Именно според мен това е причината за неуспеха. Ако искаш погледни какво става с хистерезисната на ключа под въздействие на потока на магнита, бях пуснал някои в темата за ИНКОМП или експерименти с КМП. Съжалявам че нямам направена с тороидната където двата потока са взаимноперпендикулярни в цялата сърцевина, в П-образната има известна несиметрия. В общи линии се вижда как кривата се сплесква и индукцията намалява тъй като домейните стават трудноподвижни. Ако се увеличи тока кривата може да се разгъне отново (индукцията да възстанови първоначални стойности но при по голям ток). Намаляването на броя на навивките няма да промени тези неща, трябва да се намери друго решение. Докато има преориентация на домейните ще има и индуктивност а тя е символ на реактивна енергия която се превръща в активна в определен момент. Ако няма преориентация на домейните няма комутация на потока. Аз стигнах дотук и затова спрях. Това не значи че няма решение, просто аз не го виждам засега. Та ако се сещаш как да отклоним потока без преориентация на домейните, моля подскажи.

Поздрави!

[Bat_Vanko]

Когато говорим за комутация на магнитни потоци винаги става въпрос за магнитна верига + магнит. И моето мнение, е че в процеса на работа не трябва да надхвърляме 50% от Нс, приел съм за оптимално 10 - 20 % и мисля, че това ще гарантира дългия живот на магнита. В процеса на работа се проявиха два ефекта: когато товарната намотка се намира близо до управляващите, се индуцира напрежение между двете по въздуха, същи така когато двете управляващи намотки са близко една до друга отново се появява паразитна индукция, която дори може да запуши отворената намотка. На осцилограмата двете намотки са раздалечени на 15 мм и се забелязват малки връхчета паразитна индукция.
Приложил съм екселски файл с резултатите от измерването на права и обратна схема. И макар, че резултатите показват друго аз също мисля, че запушване може да се получи и при обратна посока на управляващия поток. Също така смятам, че напрегнатостта на магнитното поле преориентира домейните в посока на управляващия поток, макар че от това следва невъзможност да се работи в зоната над точката на насищане. Няма нужда да се гони 100% преориентиране на домейните оптималното е около 90%. Индуктивността на една бобина зависи от участъка с най-високо магнитно съпротивление, а това е този, който вече е наситен. В този случай магнитната верига е разкъсана и се равнява на отворен магнитопровод. Индуктивността на такава бобина е много ниска, а това позволява лесно достигане на управляващ ток с много високи стойности за много кратко време. Не може да се избегне преориентацията на част от домейните, но може тя да се направи при ниско напрежение и висок ток и за кратко време. Аз предвиждам в моята конструкция достигане на стойности от около 3 000 A/m за време около 15 us при напрежение 5 V, 9A. Ако се запази същата закономерност за изходна индукция  на напрежение и ток, както до момента - това означава 80 kW (само бъдещето ще покаже така ли е).
П.П. като се поразгледах по EXCEL файла установих, че тогавашните измервания изобщо не съвпадат със сегашните ми разбирания???

[varvarin]

Здравей, моите резултати са подобни на твоите посочени във файла в смисъл зависимостите между управляващ ток, подмагнитване и др. Цифрите са различни естествено. Предполагам си използвал подмагнитваща намотка вместо постоянен магнит - така ли е? Както се вижда при обратен управляващ поток на изхода няма никой, тези 0,5в са паразитно проникнали. Ако използваме аналогията между електрически и магнитни вериги се вижда че няма как при 2 източника на напрежение (намотката е източника на МВН)  свързани съпосочно в затворена верига тока (магнитния поток) да е нула. Ако са противопосочно свързани и еднакви по големина може тока (потока да стане нула). Ако управляващата намотка се разположи (прошие) така, че полето което създава да е перпендикулярно на това на потока създаден от ПМ тогава и двете посоки на управляващия ток ще вършат една и съща работа и няма да има поток от управляващата в товарната. Обаче отново ще има преориентация на домейните което ни отдалечава от точката на насищане. Точно такава констукция мисля че има смисъл да се опита, за да се види как стоят нещата енергетично. Другото което ми хрумва е да се използват сплави притежаващи анизотропия по отношение на магнитния поток. Чрез тях може би ще е възможно да се получи преориентация с по ниски намагнитващи токове.

Поздрави!

[Bat_Vanko]

Здравей Varvarin, малко грешиш, ако направиш симулация с някаква програма от типа на "Proteus" или "LTSpice" и като използваш аналогията между електрически и магнитни вериги ще видиш, че всъщност има пълно покриване между резултатите и схемата работи перфектно. Прилагам коректната схема с която трябва да бъде направена симулацията.
Относно твоята идея за перпендикулярност на потоците, има една подобна конструкция от 1977 год. и досега не съм срещал разисквания по нея в форумите и не мога да разбера защо се изписват цели кофи мастило за някакви фантастични конструкции а се игнорират такива с по-земни и вероятно с потенциал в себе си.
От много време казвам "Ако искаш нещо да стане - направи го както трябва". Зарежете тези силициеви ламарини. Работете със съвременни материали.
Успех!

[varvarin]

Да тази е правилната схема и е ясно че работи. Въпроса ми е за "грешната схема" когато обърнеш магнита (на схемата външния източник) обратно, без да променяш посоките в управляващите намотки. Тогава какво става? Защо не направиш симулация на схемата от патента? Как се представят в електрическата верига източници на МВН с взаимоперпендикулярни направления? Лично аз предпочитам симулациите на живо. Ако принципа е работещ то си проличава. Относно материалите би било добре да се работи с по съвременни когато може. Аз нямам тази възможност на този етап.
За да направим нещото както трябва първо трябва да знаем как, а ние не знаем и мисля че модните течения в техниката не вървят. За всяко нещо си има решение и то може да бъде направено по различни начини като обикновено е въпрос на компромис.
В нашия случай енергията в изхода зависи от скоростта на промяна на магнитния поток в изходната намотка, скоростта на промяна на потока пък зависи от скоростта на промяна на магнитното съпротивление, а то от своя страна от скоростта с която се преориентират домейните. Въпроса ми е със какво нанокристалната сплав допринася в този процес? Освен че ще се получи с по малки габарити и ще работи по добре на по височки честоти какво друго? Трансформатори има от повече от 100 години и въпреки големия прогрес КПД -то им е мръднало с 10 - 20 % нагоре, имам предвид по мощните. Моята цел е достигане на ясен принцип на работа, оттам нататък вече може да се оптимизира процеса с подходящи материали. Конструкцията от патента ми харесва, аз съм разглеждал подобна и преди и ми се вижда по лесна за реализация от прошиването, в смисъл че може да се ползват готови ламели.
Интересно ми е какво мислиш по въпроса за магнитната анизотропия в случая с магнитните ключове?

Поздрави!

[Bat_Vanko]

Честно казано, не мисля да правя да правя симулация на патента. Схемата, която приложих беше правена за моята конструкция, само малко я преправих. Но ако я изпълниш ще видиш, че и тя както патента има недостатък - липса на развързване между управляващите и товарната намотка. И в магнитните и в електрическите вериги се борави с проводимост. При магнитните - ако имаш повече ориентирани в една посока домейни (представи си ги като нишки) то няма да имаш в другата посока. Същото е с тока - ако имаш сноп нишки с определено съпротивление всяка, можеш да ги превключваш в различните посоки и в различна степен.
Искаме да направим една добра конструкция, но нямаме материал - правим компромис. Не знаем какви да бъдат управляващите токове - правим компромис. Трябва да я изработим по определен начин, но не можем - правим компромис. И в крайна сметка като нищо не стане се чудим кой точно компромис ни е направил шега. И като оправдание пишем по форумите, че това било свръхединичен образец и затова вървял. Ами точно този свръхединичен образец е бил изпълнен според всички изисквания. Ако всичко ставаше с ракетата и електрожена какъв е смисъла от разработката на конструктивна и технологична документация в промишлеността.
А сега и малко конкретика: Проводимостта на магнитопровода е правопропорционална на магнитната проницаемост и сечението. Разсеяния магнитен поток зависи от проводимостта и околната повърхнина - а това си е чистата загуба на поток. Като включим и неизбежните въздушни междини се получава силно падаща ВН крива на полезния магнитен поток, а това означава и силно падаща VA характеристика на изхода.
Нанокристалните материали имат 200 пъти по-висока магнитна проницаемост, това може да се компенсира с 200 пъти по-голямо сечение. Насищането настъпва при стойности по-малки от 10 A/m, при силициевата ламарина мисля, че е kA/m. Загубите от хистерезис и вихрови токове са на 1 кг материал, при 200 пъти по-голямо сечение... Лесно може да се моделира - навиваш лентата върху дорник, термообработваш и формата е фиксирана. Както и сам каза да не забравяме и по-високата честота и по-малките магнити.
Ако правилно съм разбрал от предния ти пост, вече си направил подобна конструкция предполагам с ферит. Каква ще бъде следващата стъпка?
Магнитната анизотропия е основното изискване към магнитните ключове (висока проницаемост), но се колебая и не мога да си представя по какъв начин ще влияе остатъчната намагнитеност, доколко тя ще пречи на нормалната работа, на полето на ПМ. При нанокристалните сплави тя се постига при термообработка в магнитно поле.
Успех!