Ами в посока оранжевата крива теглото намалява, а телата се движат към нея.
........................
тялото пак ще отиде в центъра на магнита.
Това е така, (ако не става дума буквално за магнит, разбира се) не е подлагано на съмнение!
Мисля, че се сещам къде се разминаваме...
При доближаване едно тяло до материята на планетата, то ще се притегля толкова по-силно, колкото е по-близо до нея. В случая теглото му наистина расте.
Изобщо не се разминаваме! Твърдението ми, че едно тяло не би се движило в посока намаляване на теглото си е именно за евентуално движение
от вътрешната повърхност към центъра на сферата! Странно, че не си ме разбрал?
Както отбеляза технократ, в центъра може да се позиционира тяло, но то ще е в неустойчиво равновесие и всяка достатъчно голяма сила (за да го отмести) ще го накара да "падне" към вътрешната повърхност!
Обаче! Вече при възможност за навлизане на самото тяло в материята, теглото му прогресивно ще започне да намалява до достигане центъра на енергийната зона.
Тук вече съм на малко по-различно мнение - теглото ще намалее чак при достигане на границата на тази енергийна сфера, няма да е плавно с приближаването и.
Да, от позицията на мащаба, при приближаването, за човек би било плавно, тъй като едва ли е дебела само 2-3 метра! Всъщност...не се знае колко е дебела, нали?
Оттук обаче, следват други въпроси!
Ако допуснем тази цялата теза за вероятна, това ли е принципният произход на гравитацията?
Всички небесни тела ли са върху основата на кухи енергийни сфери (за Луната вече почти е доказано)?
Как малките тела тогава имат
собствена гравитация, ако не притежават подобна сфера?
Би следвало да се "награвитизират" в близост до масивно тяло, (притежаващо собствена сфера) по същия начин, по който се намагнетизира стоманената съчма в близост до магнита?
Да, магнетизмът и гравитацията имат доста сходно действие, въпреки, че са различни сили и не си пречат една на друга - един магнит пада към Земята, независимо с коя страна е обърнат към нея. Общо (сборно)действие имаме само когато разглеждаме тяло, на което и двете сили могат да действат едновременно - примерно магнит, поставен да увисне във въздуха на магнитна възглавница или друг, притиснат към Земята от по-голям.
Може да се направи опит по този въпрос - силен магнит, приближаващ се плавно към две различни съчми - коя от двете първо ще привлече? Да речем, че повърхностите им са еднакво отдалечени от него.
Според мен, по-голямата, тъй като с приближаването му те се намагнетизират и собствената "магнитна гравитация" на по-голямата ще е по-силна. Което има пряка връзка с разликата в силата на сборната гравитация при различни падащи тела (разглеждано в другата тема за Айнщайн).
Втори опит:
Поставя се стоманена съчма в обсега на силен магнит, фиксират се неподвижно! Ако до съчмата долепим малко парченце желязна сплав, тя би залепнала за съчмата, независимо, че е откъм страната на магнита!
Налага се също от самосебе си изводът, че метеорит, който е достатъчно отдалечен от звезди и планети няма да има собствена гравитация?
Странно е, че нямаме термин "магнитна маса", а само "магнитна проницаемост"? Оттам изследването на магнетизма зацикля - спира до установяването на тази проницаемост (еди-колко си гауса), като величина.
Ако имаме няколко топки с еднакъв размер и (гравитационна)маса, но от различна сплав (мед и желязо в различно отношение), те биха имали различна "магнитна маса".
