Да, Луната се двужи по посока въртенето на Земята, но разминаването си го има.
Само за пример - между Слънцето и Меркурий спокойно могат да минат около 40 звезди с размера на Слънцето, без да ударят нищо. Или няколко хиляди планети с размера на Земята.
Могат да минат, но това не значи, че няма да се привлекат взаимно. Ако съществуват подобни енергийни сфери (подобно на "скеле", към което се напластява материята), би следвало при сблъсък на две космически сфери да има 2 варианта:
Образува се по-голямо тяло - сферите се сливат.
Образуват се няколко по-малки сфери, при което е възможно някои от по-малките да станат луни на по-голямата, други да бъдат "изстреляни" в неизвестна посока.
И при двата случая ще има "трохи" от материята на повърхността, които няма да имат своя сфера, поради малкия си размер, те стават метеорити или астероиди, затова и нямат правилна сферична форма.
Доказателството от сблъсъка на някогашната Земя с неизвестно тяло е метеоритният пояс между Марс и Юпитер - мястото, където е била орбитата и тогава според много древни писания и други сведения, за които се твърди, че не са от земен произход!
Аналогията със сапунени мехури е удивителна - при сблъскването на два, понякога те се сливат (ако не се спукат), а ако разсечем рязко един голям - образуват се няколко по-малки (пак-ако не се спукат), но всеки от тях запазва идеалната си сферична форма!
При значително по-ниската гравитация на Луната, би било логично планините там да са по-стръмни и по-високи, но най-високият и връх е едва 5500 метра.
Напълно възможно е тя да е част от някогашната Земя, обособила се в собствена сфера, с "полепнал" по нея прах и отломки след сблъсъка и едва ли е била чак в течно състояние.
технократ, свалил съм си стария Paint XP, че така и не мога да свикна с вградения на уиндоус 7...