Според мен има доста неща, които ще трябва да се съобразят. Гърмежите са едното от нещата, и на мен така ми се струва. Другото нещо е, че аз самия не съм сигурен как ще се държи ултразвукова дюза под налягане, когато се развие налягане в клетката. Освен това, как ще се държи пиезоелектричната мембрана в една среда, в която има ток отвсякъде.
Представям си ултразвукова дюза единствено в контекста на пиезоелектричната електролиза, която споменах в линка горе.
ИЛИ, ако аз бих си представял ултразвукова дюза в електролизна клетка, си я представям отвън - бих си представял външна атомизирана водна мъгла да се вкарва с вентилаторче, в затворена клетка.
Но кавитацията се постига по много начини, не само с ултразвук. Ако прочетеш материала добре (оригиналната лекция на английски е ембедната най-горе в горния линк), там се говори за цепнатини например, и всякакви други начини за постигане на кавитация.
Освен това - всичко това е вече направено. В линка горе, Мори Кинг насочва към един интересен японец, който клати самите плочи - както са си потопени във водата, те са вързани към бутало, придаващо им ултразвукова честота на вибриране. Споменава и други изобретатели.
Освен това насочва към Xogen или нещо подобно, забравих как се казваше - фирма с много интересна семейна история - където ползват соленоидни намотки за облъчване на самия електролит външно, с магнитно поле, което да придаде кавитиращ фактор.
Не виждам смисъл да се повтарям или да преразказвам разни неща от други източници, след като съм ги линкнал на български и всеки може да ги прегледа.
Например, абсурдно е да се твърди, че количеството газ зависи само от тока. Такова твърдение може да се направи единствено ако липсва разбирането и осъзнаването, че водата е НЕХОМОГЕНЕН материал. Има разлика от вода до вода, и типичния воден състав е доста сложен и ДИНАМИЧЕН. Ако е налице такова разбиране, то очевидно е, че факторът, който управлява всяка една електролиза, е всъщност състоянието са самия материал - на самата вода. Именно групирането и спластяването на водните молекули в клъстери определя колко ток и напрежение ще е нужно, за да бъдат разделени и да се освободят газовете. А не обратното.
Освен това, има доста силна обосновка за тезата, че газ на Браун не е ННО и е нещо съвсем различно от "съотношение 2 към 1".
Не мисля че има разбиране на проблематиката в българските среди като цяло.
