Вярна ли е теорията на относителността на Алберт Айнщайн?

[технократ]

Реално той е радиоактивен от момента в който се синтезира и времето му на пълен разпад ще граничи с безкрайност. Тоест някои негови атоми ще имат период на разпад секунди, а други - много милиарди години.

Е чак до безкрайност едва ли. Но тук става на въпрос не за обикновен радиоактивен разпад, а за удължаване на стабилността на мезоните, защото те са нестабилни частици подобно на неутроните когато са извън ядрото на атома се разпадат. По точно свободните неутрони и мезони не могат да съществуват неограничено дълго време когато са извън ядрото и се разпадат, но това не е радиоактивният разпад на ядро от атома, а съвсем различно нещо. Радиоактивният разпад на ядрото на атома се дължи на взаимодействието м/у съставляващите го адрони, протони , неутрони.

Причините за релативистките ефекти са две:

1. Генериране на магнитно поле (за сметка на електростатичното) около тяло приведено в движение. Това магнитно поле повлиява на осцилациите/механизма на часовника.
 
2. Не точно етера а две нива по-нагоре - фотонни струпвания с отрицателен заряд, които се явяват като нещо като междинно звено в процеса на агрегацията на етер до осезаема материя.
Те проникват почти свободно през материята и оказват влияние на субатомните процеси, което води и до промени в процесуалността на макро ниво - забързване или изоставане на часовника, скорост на протичане на хим. реакции и др.

Една частица в ускорител удължава живота си не защото времето за нея се забавя, а заради формиралото се около нея мощно магнитно поле, което я удържа цяла за повече време (pinch effect). При такива ускорения е нормално дори свръхмощните магнити на ускорителя да не успеят да насмогнат на миниатюрното, но изключително силно магнитно поле на частицата, и да не могат да я ускорят от един праг нагоре.


И нека си припомним как се изказа преди време един наш професор за ТО (някъде във форума имаше отворена тема по въпроса):
https://dariknews.bg/novini/obshtestvo/nash-uchen-otreche-teoriia-na-otnositelnostta-i-ia-opredeli-kato-bezobrazie-2048136

Само при движение на заряди, се генерира магнитно поле около тях, до сега не е наблюдавано магнитно поле възникнало от движението на електро - неутрални частици или тела. А и какви са тези фотони за които говориш че имали отрицателен заряд? Според мен релативистките ефекти не са изследвани твърде задълбочено за да се твърди има ли ги или ги няма, възможно е това да са шумове грешки вследствие на нещо неизвестно, възможно е да е влияние на някаква фонова материя, възможно е пък и Айнщайн да е прав че времето и пространството са пластични и зависят от скоростта на движението и плътността на материята.

[Аtos]

Така, продължавам с разглеждането на тази евентуална трактовка:

2. Не точно етера а две нива по-нагоре - фотонни струпвания с отрицателен заряд, които се явяват като нещо като междинно звено в процеса на агрегацията на етер до осезаема материя.
Те проникват почти свободно през материята и оказват влияние на субатомните процеси, което води и до промени в процесуалността на макро ниво - забързване или изоставане на часовника, скорост на протичане на хим. реакции и др.

Какво би означавало това?
На първо място - че различната материя е възможно да "преживява" времето по различен начин!
Колкото по-плътна, толкова по-бавно тече времето в нея (на пръв поглед-абсурдна мисъл). Това няма как да бъде измерено. Материите имат информация за свойствата си, заключена във вълните, но получена от етерните енергии.
Да си представим поток, преграден от рибарска мрежа - колкото по-ситни са дупките на мрежата (по-плътна), толкова повече частици вода биха упражнили налягане върху нея.

Втори извод (който се налага сякаш от само себе си) - времето съществува само и единствено за материята, както гравитацията съществува само и единствено за материята. Това, разбира се, са погрешни изводи, защото и гравитацията и времето е твърде вероятно да си съществуват в абсолютния смисъл и без материя, но понеже без материя няма как да се установят като налични, погрешно допускаме, че са свойства на материята....всъщност, излиза, че те се проявяват чрез нея!
Не знам защо обаче е прието, че гравитацията е свойство на материята, докато времето - не е? При положение, че са "компоненти" от уравнения в ТО, подобно разделение ми се струва странно?

Да разгледаме самата "относителност"? Ако скоростта на материята през етера (пространството) означава, че срещата и с подобни " фотонни струпвания с отрицателен заряд" е много по-интензивна и тази материя получава много повече "смущения" в получаването на "потока - време", тогава би следвало да има зависимост, която да може да се изрази емпирично, както и е изчислено при "Парадоксът на близнаците"!

Пример - ако се изложите на силен, равномерен дъжд за 2 минути (стоейки на място), тялото ви ще "обере" около 1000-2000 капки вода. Обаче, ако за тези 2 минути под дъжда изминете 1000 метра, ще оберете много повече дъждовни капки. Да си представим хипотетично, че тялото ви е сюнгер, който няма лимит за побиране на водата. Става ли по-ясно?
Според мен не са фотонни струпвания, а постоянно присъстващ енергиен фон в етера! Твърде вероятно е и това да е самата "тъмна материя", за която в последно време се говори - състояние между материя и енергия, която според учените е 95% от всичката налична във Вселената:
"Според съвременната представа на учените, невидимата тъмна материя съставлява 95% от цялата материя във Вселената, влияе върху движението на галактиките, изменя пътя на светлината и засяга структурата на целия космос. "
За времето обаче не се споменава - не им ли е хрумвало?

Би следвало да се предположи, че ако всяка звезда или галактика се движи в пространството, тя ще получава своето лично "времево изживяване", пронизвайки се от различно количество подобни полу-енергии (фотони или тъмна материя) и оттам - времето за нея ще тече по "личен" начин...ето относителност! Оттук се налага изводът, че на друга галактика може да са минали милиони години, докато за нас - само хиляда (примерно), или обратно.
Но...самото това движение, все-пак трябва да има нещо за отправна точка, нали?
Съвременните твърдения на учените (ученото си е учено, ей) обаче ползват в основата си някаква абсолютна база, а именно - скоростта на светлината чрез ефектът на Доплер, като засичането е спрямо други космически обекти, които (забележете) обаче също се движат?
Всички изчисления и наблюдения сме извършили от нашата галактика, макар да проучваме светлина, пристигнала от други, ние я съпоставяме и измерваме от позицията на нашата скорост на движение! Приемаме, че скоростта на светлината е константа, но това пак е от наша (галактическа) гледна точка!
Никой не може да каже дали светлината в NGC 3370, примерно, се движи със същата скорост?
Ето ви пак относителност, но този път за скоростта на светлината!
Ако пък се приеме, че скоростта на светлината е абсолютна константа, всякаква относителност става на пух и прах!
Абсолютна отправна точка не може да се открие, тъй като не може да е материална за нас, няма как! Но изводът е, че такава трябва да съществува.
Времето (течащо)за всеки движещ се обект е в пряка зависимост от големината на скоростта му. Ако то се приеме за показател, следва, че ако имаме безкрайна скорост на време, обектът би бил в абсолютен покой и то спрямо самото пространство! Дотолкова, че самият обект би...престанал да съществува, тъй като безкрайната скорост на време е в противоречие със самото му съществуване!!! Тогава и времето за него просто няма да съществува, защото няма да има спрямо кого да се приложи понятието време!
С други думи - ако един обект е абсолютно неподвижен в пространството - той няма да съществува! Все едно да умреш почти преди да се родиш - нямаш живот.
Това вече е в противоречие с всякаква относителност.
Излиза, че времето е функция на...движението в абсолютен смисъл (макар и проявена чрез срещата на материя със забавящи самото и "получаване на време" фактори), няма ли движение - няма и време - няма да има и материя!

П.П.Моля поста ми да се коментира само от тези, които са го разбрали! За останалите - ще дообяснявам, ако трябва. Все пак, това са изводи при хипотетично приемане на цитираното твърдение!

[svetlio760]

Гениално! Това поставя под въпрос цялата астрофизика и то по виртуозен начин! Самите обекти са под въпрос- звездите слънца ли са? Галактиките галактики ли са и въобще космоса космос ли е? Той е космос само защото ние така сме свикнали да го наричаме и да го асоциираме с думата "космос"!
 И сега една шегичка- цитат от една книга, да видим ще я познае ли някой: "Рей можеше да ти извади вода от 99 не изкопани кладенеца и да ти докаже, че вечерта е вечер, само защото сме свикнали да си казваме "добър вечер" и ще го направи с искреното съжаление за вековната заблуда на човечеството!"

[Аtos]

По-проста представа може да се добие така:
Светлината, която достига до нас от една звезда, не е тази част от нея, която си мислим, че виждаме и е там, а тази, която срещаме/засичаме, движейки се и ние самите с невероятна скорост в пространството.
Звезда, която е живяла 6 милиарда години и вече я няма, но разстоянието до нея е 7 милиарда светлинни години, а я виждаме...какво е това, какво виждаме?
Светлинната информация за съществуването и историята и, която пътува през космоса и нашата траектория се е пресякла с тази на въпросната информация.

[tobo1]

Не че схващам мисълта ти, но последния пример по-какво се различава от сегашното разбиране.
Това което виждаме ние на небето си е пристигащата светлина, а обектите от които идва изобщо не са вече "там".

[hyparh]

Излъчване на материята. Фундаменталните частици вибрират, въртят се, пулсират, при което предизвикват сгъстявания и разреждания в етера. Както вибрираща мембрана произвежда звук. Тези вълни могат да приемат по-организирана форма (завихряне) във вид на фотони с определена честота в зависимост от вибрацията, която ги предизвиква. Според околните условия, може да последва еволюция към все по-голяма сложност (струпване, модифициране, придобиване на заряд, нов спин и т.н.) до достигане статут на фундаментална субатомна градивна частица. С пътуването през космоса, лъченията постепенно намаляват честотата си, измествайки се към червения спектър (и отвъд - към микровълните. Вероятно от това идва общия микровълнов фон... ).

Колкото повече материя притежава едно тяло, толкова е по-голям шанса лъчението от материята да достигне инфрачервената област и съответно да излъчва голямо количество топлина по повърхността си... Така работят звездите, не е необходимо "водородно гориво" и ядрен синтез (ама ние това си знаем и с това обясняваме огромните енергийни излъчвания от звездите). С повишаването на температурите, започва дезинтеграция на по-нестабилните частици и излъчване на богат спектър от лъчения и подчастици.

Около свръхмасивните звезди има много голямо количество тънка материя (или меки частици), образувана и излъчена от тях, което повлиява много силно на светлината (както и на всякаква процесуалност, т.е. "времето") чрез рефракция. Това създава илюзията за "черни дупки". С това обяснение отпадат всички парадокси, до които води ТО, свързани с тези прастари звезди, на които се основават галактиките.

Действително наличието и концентрацията на тънка материя може да варира в широки граници около звездни купове и галактики. Зависи от структурата на самото звездно скупчване, каква материя преобладава и др. Атос е напълно прав за това, че примерно в някое NGC процесуалността може да е доста по-различна отколкото при нас.

[juliang]

Atos, от дългия ти пост разбрах само, че наистина не можеш да осъзнаеш същността на теорията на относителността. Няма абсолютна координатна система, няма абсолютно "преди" и "след". Всичко зависи от това кой откъде наблюдава нещата.
Има един христоматиен пример - ракета движеща се със 99% от скоростта на светлината спрямо един "увиснал в празнотата" наблюдател. В средата й има крушка и друг наблюдател. Оня вътре пали крушката в момента когИ минава покрай първия. За оня вътре светлината ще достигне 2-те срещуположни стени едновременно. За другия "отвън" светлината ще достигне задната стена по-рано отколкото предната. И ДВАМАТА ЩЕ СА ПРАВИ В ТВЪРДЕНИЯТА СИ. Трудно е да се осъзнае, но е така. И проблема е в това, че времето, или "сега"-то също се движи със скоростта на светлината.

[GreenHulk]

Юлиане що времето трябва да се двизи заедно със светлината? Не може ли да са две различни не-свързани неща?

Нещата са такива каквито са! Ако някой има проблем с възприятието на нещо, не значи, че нещото е станало по-различно. За това е важно как се изследват нещата - дали с ограничени методи или с директно познание извън време и пространство.

[hyparh]

Струва ми се, че сте прекалено зависими от "времето" Освободете се от това понятие, защото за разбиране на нещата, които се дискутират тук, това по-скоро пречи. Майстора52 неведнъж е писал надълго и нашироко за това, като имам чувството, че само аз споделям напълно неговите виждания за "времето". Времето, такова каквото ни е набито в главите (особено пък от ТО), просто не съществува. Има процесуалности и скорост на протичането им. Няма минало или бъдеще, човек може да надникне в записите (информацията за вселената) за тях чрез различни методи, но няма как телесно да прескача както си иска "напред" и "назад" във "времето". Тези неща са само в научнофантастичните филми и книги.
Процесите се развиват само в една посока, като единствено скоростта им може да е различна.

[Аtos]

Точно скоростта в развоя на процесите имам в предвид под време в последните си 2 поста!
А тя е променлива и зависи от скоростта на движение на масата в самото пространство явно.
Юлиане, достатъчно беше да кажеш - това и това не разбрах и да зададеш въпроси, а не да преценяваш какво аз съм разбрал? За теб, ако някой не е съгласен с нещо "класическо" - значи не го е разбрал?  Примерът, който ползваш се учи (по мое време, сега учат простотии, даже нямат физика) от ученици в 6-А клас, но същия е ползвал и Айнщайн.
Дали го е установил опитно, как смяташ?
Освен това, разсъждавах спрямо допускането на постановката от следния цитат:
 

Не точно етера а две нива по-нагоре - фотонни струпвания с отрицателен заряд, които се явяват като нещо като междинно звено в процеса на агрегацията на етер до осезаема материя.
Те проникват почти свободно през материята и оказват влияние на субатомните процеси, което води и до промени в процесуалността на макро ниво - забързване или изоставане на часовника, скорост на протичане на хим. реакции и др.

Казвам - ако е така, би следвало това и това, но ти го игнорираш като разсъждение по допускане и го превръщаш в лов на вещици.
И изобщо не е ставало дума за абсолютна координатна система!
Ти явно просто не можеш да излезеш от ТО, за да коментираш - вътре си
И разсъждаваш поне две нива под...сякаш нарочно го правиш? А сега пак ми прочети поста, б а в н о, за да си сигурен, че си разбрал всеки израз (ако не си - питай) и после пак да поговорим?

Не че схващам мисълта ти, но последния пример по-какво се различава от сегашното разбиране.
Това което виждаме ние на небето си е пристигащата светлина, а обектите от които идва изобщо не са вече "там".

Последният пример е само добавка - получаваме информацията само чрез фотони, без да съществува на практика обект - маса в реално "време", каквото го дъвчем.
Излиза, че времето (скорост на процесите)също е вид етерна енергия (подобно на фотоните) и е възможно (даже непременно) също да се предизвикват смущения в него, породени от плътността(в единица маса, която е пропорционална на абсолютната скорост на движение на масата) на въпросните частици, когато прониква през материите, подобно на гравитацията.

[Maistora52]

Скрихме му шайбата на Айнщайн! - супер! - не че Той не е Гений, но пък всяко Нещо с "времето" си!
Имаше някога, някъде една Звезда - Айнщайн! И излъчваше яко! И продължава да излъчва! - ама самия Айнщайн къде се дяна?! - е това обсъждаме май!

Сега, въпреки, че изглежда малко нелепо и дори смешно давам предложение: Започнете и да ЧЕРТАЕТЕ. Начертайте на лист хартия мнението си, идеята си и ако сте сполучили, започнете да анализирате ЧЕРТЕЖА.
После го сложете някъде и след година-две-три пак го разгледайте!
Тогава ще видите истинското значение на мнението си и/или идеята си.

[juliang]

Точно скоростта в развоя на процесите имам в предвид под време в последните си 2 поста!
А тя е променлива и зависи от скоростта на движение на масата в самото пространство явно.
...
Излиза, че времето (скорост на процесите)също е вид етерна енергия (подобно на фотоните) и е възможно (даже непременно) също да се предизвикват смущения в него, породени от плътността(в единица маса, която е пропорционална на абсолютната скорост на движение на масата) на въпросните частици, когато прониква през материите, подобно на гравитацията.

Отново приемаш, че пространството е нещо, в което телата се движат и спрямо него можеш да им измериш скоростта. Няма абсолютна позиция, няма абсолютна скорост. Всичко е относително.
Хипарх-а и той се е хванал че телата порели тоя ефир (или каквото там му казва) и обирали нещо си от него. А самия ефир накъде се движи, с каква скорост и спрямо какво? Може ли да има тяло, което да не се движи спрямо ефира (или да се движи с неговата скорост)...
Не можте да ползвате "скорост" без да имате "време" или "отправна точка". Не можете да махате или подлагате на съмнение съществуването на едно от тези понятия, защото другите стават безмислени.

[технократ]

Atos, от дългия ти пост разбрах само, че наистина не можеш да осъзнаеш същността на теорията на относителността. Няма абсолютна координатна система, няма абсолютно "преди" и "след". Всичко зависи от това кой откъде наблюдава нещата.
Има един христоматиен пример - ракета движеща се със 99% от скоростта на светлината спрямо един "увиснал в празнотата" наблюдател. В средата й има крушка и друг наблюдател. Оня вътре пали крушката в момента когИ минава покрай първия. За оня вътре светлината ще достигне 2-те срещуположни стени едновременно. За другия "отвън" светлината ще достигне задната стена по-рано отколкото предната. И ДВАМАТА ЩЕ СА ПРАВИ В ТВЪРДЕНИЯТА СИ. Трудно е да се осъзнае, но е така. И проблема е в това, че времето, или "сега"-то също се движи със скоростта на светлината.

Това е вярно само ако скоростта на светлината е независима от движението на източника или наблюдателят, но тогава и външният наблюдател трябва да забележи едновременно пристигане на светлината до двете противоположни стени на ракетата.

[Аtos]

Отново приемаш, че пространството е нещо, в което телата се движат и спрямо него можеш да им измериш скоростта. Няма абсолютна позиция, няма абсолютна скорост. Всичко е относително.
Хипарх-а и той се е хванал че телата порели тоя ефир (или каквото там му казва) и обирали нещо си от него. А самия ефир накъде се движи, с каква скорост и спрямо какво? Може ли да има тяло, което да не се движи спрямо ефира (или да се движи с неговата скорост)...
Не можте да ползвате "скорост" без да имате "време" или "отправна точка". Не можете да махате или подлагате на съмнение съществуването на едно от тези понятия, защото другите стават безмислени.

Всички тези неща и аз ги писах, с каква цел ме повтаряш? Не си допрочел или не си доразбрал?

Все-пак подчертах (и го правя за трети път вече), че:

.... това са изводи при хипотетично приемане на цитираното твърдение!

[GreenHulk]

Отново приемаш, че пространството е нещо, в което телата се движат и спрямо него можеш да им измериш скоростта. Няма абсолютна позиция, няма абсолютна скорост. Всичко е относително.

Ако Вселената е крайна, това дали е вярно?