Така, продължавам с разглеждането на тази евентуална трактовка:
2. Не точно етера а две нива по-нагоре - фотонни струпвания с отрицателен заряд, които се явяват като нещо като междинно звено в процеса на агрегацията на етер до осезаема материя.
Те проникват почти свободно през материята и оказват влияние на субатомните процеси, което води и до промени в процесуалността на макро ниво - забързване или изоставане на часовника, скорост на протичане на хим. реакции и др.
Какво би означавало това?
На първо място - че различната материя е
възможно да "преживява" времето по различен начин!
Колкото по-плътна, толкова по-бавно тече времето в нея (на пръв поглед-абсурдна мисъл). Това няма как да бъде измерено. Материите имат информация за свойствата си, заключена във вълните, но получена от етерните енергии.
Да си представим поток, преграден от рибарска мрежа - колкото по-ситни са дупките на мрежата (по-плътна), толкова повече частици вода биха упражнили налягане върху нея.
Втори извод (който се налага сякаш от само себе си) - времето съществува само и единствено за материята, както гравитацията съществува само и единствено за материята.
Това, разбира се, са погрешни изводи, защото и гравитацията и времето е твърде вероятно да си съществуват в абсолютния смисъл и без материя, но понеже без материя няма как да се установят като налични, погрешно допускаме, че са свойства на материята....всъщност, излиза, че
те се проявяват чрез нея!
Не знам защо обаче
е прието, че гравитацията е свойство на материята, докато времето - не е? При положение, че са "компоненти" от уравнения в ТО, подобно разделение ми се струва странно?
Да разгледаме самата "относителност"? Ако скоростта на материята през етера (пространството) означава, че срещата и с подобни " фотонни струпвания с отрицателен заряд" е много по-интензивна и тази материя получава много повече "смущения" в получаването на "потока -
време", тогава би следвало да има зависимост, която да може да се изрази емпирично, както и е изчислено при "Парадоксът на близнаците"!
Пример - ако се изложите на силен, равномерен дъжд за 2 минути (стоейки на място), тялото ви ще "обере" около 1000-2000 капки вода. Обаче, ако за тези 2 минути под дъжда изминете 1000 метра, ще оберете много повече дъждовни капки. Да си представим хипотетично, че тялото ви е сюнгер, който няма лимит за побиране на водата. Става ли по-ясно?
Според мен не са фотонни струпвания, а постоянно присъстващ енергиен фон в етера! Твърде вероятно е и това да е самата "
тъмна материя", за която в последно време се говори - състояние между материя и енергия, която според учените е 95% от всичката налична във Вселената:
"
Според съвременната представа на учените, невидимата тъмна материя съставлява 95% от цялата материя във Вселената, влияе върху движението на галактиките, изменя пътя на светлината и засяга структурата на целия космос. "
За времето обаче не се споменава - не им ли е хрумвало?
Би следвало да се предположи, че ако всяка звезда или галактика се движи в пространството, тя ще получава
своето лично "времево изживяване", пронизвайки се от различно количество подобни полу-енергии (фотони или тъмна материя) и оттам - времето за нея ще тече по "личен" начин...ето относителност! Оттук се налага изводът, че на друга галактика може да са минали милиони години, докато за нас - само хиляда (примерно), или обратно.
Но...самото това движение, все-пак трябва да има нещо за отправна точка, нали?
Съвременните твърдения на учените (ученото си е учено, ей) обаче ползват в основата си някаква абсолютна база, а именно - скоростта на светлината чрез ефектът на Доплер, като засичането е спрямо други космически обекти, които (
забележете) обаче също се движат?
Всички изчисления и наблюдения сме извършили от
нашата галактика, макар да проучваме светлина, пристигнала от други, ние я съпоставяме и измерваме от позицията на
нашата скорост на движение! Приемаме, че скоростта на светлината е константа, но това пак е от
наша (галактическа) гледна точка!
Никой не може да каже дали светлината в NGC 3370, примерно, се движи със същата скорост?
Ето ви пак относителност, но този път за скоростта на светлината!
Ако пък се приеме, че скоростта на светлината е
абсолютна константа, всякаква относителност става на пух и прах!
Абсолютна отправна точка
не може да се открие, тъй като не може да е материална за нас, няма как! Но изводът е, че такава
трябва да съществува.
Времето (течащо)за всеки движещ се обект е в пряка зависимост от големината на скоростта му. Ако то се приеме за показател, следва, че ако имаме безкрайна скорост на време, обектът би бил в
абсолютен покой и то спрямо самото пространство! Дотолкова, че самият обект би...престанал да съществува, тъй като безкрайната скорост на време е в противоречие със самото му съществуване!!! Тогава и времето за него просто няма да съществува, защото няма да има
спрямо кого да се приложи понятието време!
С други думи - ако един обект е
абсолютно неподвижен в пространството - той няма да съществува! Все едно да умреш почти преди да се родиш - нямаш живот.
Това вече е в противоречие с всякаква относителност.
Излиза, че времето е функция на...движението в абсолютен смисъл (макар и проявена чрез срещата на материя със забавящи самото и "получаване на време" фактори), няма ли движение - няма и време - няма да има и материя!
П.П.Моля поста ми да се коментира само от тези, които са го разбрали! За останалите - ще дообяснявам, ако трябва. Все пак, това са изводи при хипотетично приемане на цитираното твърдение!