Не се превземам, просто наистина, трябва малко по-научно и сериозно да гледаш на нещата. Това на което ти му викаш простото геометрично приближаване e обяснението на Айнщайн, че гравитацията не е свойство на материята, а на пространството.
Абсолютно съм съгласен с това твърдение! За мен пространство=етер, дори уточних, че според мен гравитацията е свойството на един конкретен вид етерна/пространствена енергия.
Слагаш 2 тежести да висят на рамка, а те не висят точно на 90 градуса надолу, а са леко изместени навътре. От тук привидното "привличане" между тях, но реално няма привличане, те просто висят и сочат центъра на Земята. Забележи също така, няма абсолютно никакво значение какви предмети висят, по повод шокиращата демонстрация с перо и чук.
Пишейки поста осъзнавам, че начина по който се мери гравитационната константа е грешен. Ползва се експеримента на Кавендиш, който мисля, води до грешни изводи. Кавендиш ползва висящи маси, много прецизно закачени на нишка, като според нужното усукване на нишката се прави извод за привличането на масите. Добре, но аз пишейки за тази рамка осъзнавам, че всъщност ако масите висят на рамка, то независимо колко увеличаваме масите, то промяна в ъгъла няма да има, следователно тази "сила" няма да се изменя.
Именно! Хайде сега да предположим, че може да увеличим двойно масите на Земята и Луната, какво би станало?
В този случай дали двойната маса няма да е редом с по-голяма гравитация между двете?
Естествено се набива на очи разликата в постановките, нали?
Силата която измерва Кавендиш е породена от желанието на масите да отидат в по-ниска потенциална точка. Прилагам рисунка. В ляво съм нарисувал, че разстояние А е малко по-голямо от разстояние B, следователно масите имат причина да се придвижат в точка B, макар и балансирани, което е странно. Излиза, че масите имат по-голяма потенциална енергия в точките с разстояние А и търсят по-ниската точка на потенциална енергия, което е центъра с разстояние B. Дясната рисунка показва 2 топки поставени на равна повърхност. Тук много ясно се вижда, че топките са на определено разстояние от Земята, т.е. имат по-голяма потенциална енергия спрямо централната точка. Възниква резонен въпрос, вярна ли е тази гравитационна константа, ако Кавендиш всъщност измерва тази разлика в потенциалната енергия?!?!
Правилно заключение! Не мога да отрека логиката ти, понеже е желязна! Добре, че имаш склонност към вникване, без приказки наизуст...
Мисля,че вече ти посочих, че основната грешка в хипотезата ти идва от невъзможността да дефинираш граница между тела със собствена гравитация и тела без такава, с какво земята е по различна от Рюгу, та тя ще има собствена а той не.
Със горното не искам да кажа, че хипотезата е абсолютно несъстоятелна а че е твърде необмислена. Дефинирай първо признак за граница после бих продължил с удоволствие обсъждането.
Не знам за каква граница говориш (поне аз не съм я споменавал)?
Ще се опитам да го обясня по-разбираемо:
Правя аналогия между гравитацията и магнетизма. Забележи - не твърдя, че са еднакви, нито с един и същ градиент или зона на установимо действие! Сравнявам сходността на процесите само.
Ако допуснем, че теорията за наличие на енергийни сфери (които трансформират етерна енергия в гравитация) в космическите тела със сферична форма е вярна, то можем да сравним тези тела с постоянни магнити!
Нека никой да не се хваща сега за това, че магнитите имат "полюси", не знаем дали гравитацията има поляритет, който сме способни да установим, може и да няма! А ако има, не е задължително да е подчинен на магнитния принцип.
Магнитите се привличат много силно, защото имат собствено поле. Случайно попаднали в полето им железни частици, също биха създали свое поле, но доста по-слабо.
Планетите и звездите имат собствено гравитационно поле. Случайно попаднали в обсега на някое от тези полета, астероидите също ще имат своя гравитация, но много по-слаба!
Както два магнита залепват, така биха залепнали и две планети, примерно. Но телата, които сме свикнали да виждаме в ежедневието си не залепват по подобен начин едно за друго, нали?
Защото нямат собствена гравитация! Ако вземем два еднакви малки магнита, няма ли да залепнат? Без значение колко са малки!!!
Тази трактовка обяснява и сферичната форма на космическите тела със собствена гравитация! Ако от планета като Юпитер се откъсне астероид с масата на Луната, той няма да има гравитация равна на лунната, не и ако е достатъчно отдалечен от планетата си! Няма и да придобие сферична форма, колкото и да е "стар".
Пак подчертавам -
това не е твърдение, това е постановка, в която разглеждам една
вероятност!!! Не е мое верую или убеждение, защото няма изследван още толкова голям астероид!