Анимацията дава нагледност, въпреки, че в нея не е включено и самото въртене на Земята около оста и.
Много е важно дали този общ център е
вътре в Земята или
извън нея?
Би следвало да е вътре при посоченото отклонение от 4000 км. понеже е по-малко от радиуса и!
Може да се каже че приливите се причиняват повече от центробежната сила, не толкова от гравитацията.
Парадоксалното е, че ако на Луната имаше океани, там прилива щеше да е само един за денонощие.
Не, ако се ръководим от тази схема, на Луната (ако имаше океани) изобщо нямаше да има приливи! Просто водата щеше да е постоянно "издута" в най-близката и най-далечната точка от Земята! Същото щеше да е и на Земята, ако тя не се въртеше около себе си!
Такова отклонение 4000 км. съчетано с въртенето на Земята ми се струва доста голяма ексцентричност, което има да преодолява и жироскопичния ефект, а и би предизвикало много по-осезаема разлика в теглото на претеглени предмети, сигурен ли си за стойностите? Или се разчита напълно на емпирични данни? Щото така е "сметнато" и няма как да е иначе?
При отклонение от 4000 км. ексцентричност на денонощие във въртенето, това са почти 2/3 от диаметъра на Земята! Означава, че оста на въртене на Земята би се местила
поне с 2-3 хиляди километра всяко денонощие (нарочно занижавам, понеже лунната орбита не е точно перпендикулярна на земната ос), малко прекалено ми се струва! Не ми се мисли за последиците от подобно ексцентрично въртене и то в рамките на денонощие...да не говорим за постоянната разлика в надигането и спадането на огромните материци, породено от тази ексцентричност.
Пред подобна ексцентричност, земната прецесия с цикъл 25 800 години, би била незабележима!
Ами...всеки, който разбира от механика ще ти каже, че нещо не е баш така!
Сега си нарисувай същата картинка само че със Слънцето и Земята. Центъра на масите на системата ще е някъде вътре в Слънцето, или много близо до неговата повърхност (сега не ми се смята или търси подходяща картинка). Земята е прекалено малка и прекалено далеч за да почне да подмята Слънцето насам-натам. Влиянието на Слънцето е само гравитационно - колкото притегли-толкова.
С това съм съгласен, още повече, че има далеч по-големи планети от нашата, които евентуално подръпват "леко" Слънцето в други посоки.
Но...добре, да приемем (за разискването), че е така - приливите са предизвиквани предимно от центробежността на системата Земя - Луна!
Какво следва от подобно предположение? Ще ти кажа...
Земният океан в най-близката точка до Луната не би бил подложен на подобна центробежна сила, явно е дори от анимираната схема! Поне би била десетки пъти по-малка, отколкото в най-отдалечената от Луната част! Дори би имало "оттичане" от тази зона!
Обаче...
това не се наблюдава!
Приливите от двете страни на Земята са относително еднакви, а ъгловата скорост на планетата не е достатъчна, за да предизвика
еднакво подобно пръстеновидно издуване на океана, поне няма да е равномерно!
Да, можеш да кажеш, че в по-близката част, по-малката центробежност (че направо и липсата и) се компенсира от по-силната лунна гравитация, възможно е, но подобен баланс изглежда невероятно нагласен (като имаш и в предвид, че от обратната страна, океанът се придърпва обратно - към Луната)!
Но...да допуснем и това съвпадение за факт, какво следва?
Следва, че в по-близката до Луната точка, приливът се поражда само от лунната гравитация! Е, тази лунна гравитационна сила равна ли е на слънчевата?
Приемам ти някои доводи, но според мен има доста неясноти и нагаждания в обясненията, които са в противоречие с логиката!