Монти, какво значи "факти" или "научен подход"?
Защо всичко, което се осъзнава и приема за истина трябва да бъде непременно подчинено на въпросния научен подход?
Постави една котка в...МКС примерно. Пусни и една мишка. Ще бъдеш ли удивен, че котката хуква да я гони? Без да си дава сметка, че научният подход не разрешава появата на мишки там? Всичко това образно казано, разбира се...никой да не ми излиза с примера, че мишката е опитна и човек я е вкарал там.
Кучето, което скача след фрисби, не анализира състава на пластмасата му или невъзможността то да е израсло от почвата. Изобщо - животните опознават света чрез сетивата си, доверяват им се, без да ги спъват "фактологични несъвместимости" или липсата на научен подход. И в много случаи са доста по-пригодени и адаптивни към средата от човека!
Обърнете внимание на следния цитат:
"...Макар и точни, данните често били отхвърляни като неприемливи и маловажни, когато се обмисляли далеч по-важни принципи от метакогнитивно значение. Изтънчената елегантност на философското им изкуство по-късно било заместено от жалкия и лишен от ум технически инструмент, неспособен да направи разлика между съзнание и предмет. Ако научната философия на викторианците се
смята за остаряла и се класифицира като „псевдонаучна", чии философски откровения са решили, че инструментите ще свършат по-добра работа? Последователното премахване на човешкия опит чрез принципа на обезценяване днес довежда до нелепото положение квантитативната наука да елиминира самото съзнание, формулирало собствените й правила!
Науката от миналото - квалитативната наука - разглеждала света като безкраен потенциал на експериментални възможности. Тази наука разбирала, че заобикалящият ни свят в основата си е реалност на опита. Древните натуралисти го разглеждали като изключително сложен комплекс от качества и аспекти и използвали метакогнитивния процес, за да интерпретират различните им значения.
Квалитативната наука изучавала езика на природата, интерпретирала го и се наслаждавала на съзнанието, което така очевидно прониквало навсякъде. Квалитативната наука разбирала, че природата е океан от реалности на опита. Измерванията нямали място тук, тъй като те не представляват опит. Състоянията на опита били средствата, чрез които природата била изучавана и ставала разбираема.
Качествата и аспектите са безбройните „възможности на опита". Мистериозната енергия, наречена съзнание, е инструментът, с чиято помощ сме в състояние да опознаем природата. Онова, от което се нуждаем, е да преоткрием изгубените средства за изучаване на природата чрез пряк опит. Именно опитът е сърцето и същността на битието. Всички ние искаме напълно „да се слеем с Природата". Именно това е реалната мотивация на научното й изследване. Квантитативната наука не е в състояние да ни го даде. Изкуството се справя с тази задача далеч по-добре. Но тази наука най-пълно го постига с разработването на инструменти за усилване на опита в лицето на радиониката.
Усещането остава единственият възможен прозорец, през който съзнанието е способно пряко да се докосне до природата. Всъщност това е единственият прозорец, през който може да се открие смисъла. Усещането е единственото достъпно средство, чрез което може да се използва световния език на значението и символа. Чрез портите на възприятието експериментаторът разбира най-дълбокото и изпълващо всичко пространство, в което инертната материя се управлява от значенията и символите..."