Човекът - копие на Бог или напреднал примат?

[montanar]

Мммммда - вярвам и в на Снежанка големите очи 

[krasias]

Лично според мен това не дава никакви реални отговори на нищо а единствено ни връща в своеобразно средновековие - де на всеки въпрос може да се отговори "бог така е казал или направил"

Напротив дава един много съществен отговор за който не можеш да се досетиш, а отговора е че бог на тебе ти е дал много по малко акъл та ни създаваш проблеми да ти обясняваме неща дето не си способен да възприемеш.

Друг също много важен въпрос над който вярващите трябва да се замислят е следния.
Какво ви дава вярата в боговете или извънземните?

Та така колко пъти трябва да ти се обяснява, колко пъти че има и хора които знаят и нямат нужда от вярата. Това че ти не знаеш и не можеш някой неща си е чисто твой проблем, крайно време е да го разбереш веднъж завинаги.

[montanar]

Ммммда krasias напълно те разбрах 

[krasias]

Така е Монти, тежко ти е положението, ма с тоя ти акъл толко, това е. Мойте съболезнования.

[montanar]

Ами така та - като не може да се води конструктив давай да го даваме на лична основа - кой тъп кой умен ..... а реалноста много по-интересна.....
Всъщност не би могъл ме обидиш с тия си определения а само себеси къшмериш, като без грам обосновка се опитваш изкараш себеси много знаещ а другите сме примати пред титан като тебе - ама това при някой друг ако върви при мен ТЦ 

[krasias]

Ма изобщо не те обиждам Монти. Хората вярват че не са просто едни говеда дето само ядът и серът, а има и нещо по висше в тях, ами ако в теб няма нищо по висше то аз не съм виновен да знаеш.

[Радико]

Нямало факти - ами мога да ти изрина към 3 страници препратки към такива при това подтвърдени чрез експерименти 

Да не би да искаш да кажеш препратки към фантастични филмчета от тубата. Че те са ти специалитета. Хайде започвай да ги даваш, но една по една, факт по факт. За да мога всяка да я коментирам по отделно. Разбира се ще се постарая да ползвам само твой цитати, демек ще ползвам твоя аршин по твоята глава. Ако си бил прав и праволинеен във всичките си изказвания няма от какво да се притесняваш.
Ей останалите, я да не се смеете. Трагично е не е смешно.

[montanar]

Толкова на първо време мисля да ти стигат......

Albert Einstein. Die Feldgleichungen der Gravitation (неопр.) // Sitzungsberichte der Preussischen Akademie der Wissenschaften zu Berlin. — 1915. — 25 November. — С. 844—847.
Albert Einstein. Die Grundlage der allgemeinen Relativitätstheorie (неопр.) // Annalen der Physik. — 1916. — Т. 354, № 7. — С. 769—822. — DOI:10.1002/andp.19163540702. — Bibcode: 1916AnP...354..769E. Архивировано 6 февраля 2012 года.; Русский перевод в сборнике: Альберт Эйнштейн и теория гравитации: Сборник статей / Под ред. Е. Куранского. — М.: Мир, 1979. — 592 с. — С. 146—196.
KEK, 2011, Chapter 9. Relativity in IAU Resolutions.
Ashby N. Relativity in the Global Positioning System (англ.) // Living Reviews in Relativity. — 2003. — Vol. 6, no. 1. — P. 1—42. — DOI:10.12942/lrr-2003-1. — Bibcode: 2003LRR.....6....1A. Архивировано 24 мая 2015 года.
Dyson, F. W.; Eddington, A. S.; Davidson, C. A Determination of the Deflection of Light by the Sun's Gravitational Field, from Observations Made at the Total Eclipse of May 29, 1919 (англ.) // Philosophical Transactions of the Royal Society of London. Series A, Containing Papers of a Mathematical or Physical Character. — Vol. 220. — P. 291—333.
Will C. M. The Confrontation between General Relativity and Experiment (англ.) // Living Reviews in Relativity. — 2014. — Vol. 17, no. 4. — DOI:10.12942/lrr-2014-4. — Bibcode: 2014LRR....17....4W. — arXiv:1403.7377. Архивировано 27 марта 2015 года.
Friedrich W. Hehl, Claus Kiefer, Ralph J.K. Metzler (Eds.) Black holes: Theory and observation (Proceedings of the 179th W.E. Heraeus Seminar Held at Bad Honnef, Germany, 18-22 August 1997) / Springer, 1998. Lecture Notes in Physics 514. ISBN 3-540-65158-6
Вейль, 1989, с. 185.
Вейль, 1989, с. 193.
Паули, 1983, с. 11.
Мизнер, Ч., Торн К., Уилер Дж. Гравитация. Т. 1. С. 227—228
«Sur la dynamique de l’electron», Rendiconti der Circolo Matematico Palermo, 1906, v. XXI, p. 129. (Статья на языке оригинала поступила в печать 23 июля 1905 года); Русский перевод в сборнике: Принцип относительности: Сб. работ по специальной теории относительности / Под ред. Тяпкина А. А. М.: Атомиздат, 1973. 332 с. С. 118—161.
R. V. Eötvös, V. Pekár, E. Fekete Beitrage zum Gesetze der Proportionalität von Trägheit und Gravität// Ann. Phys. — Leipzig, 68, 11-66, (1922).
Braginsky V. B., Panov V. I. Verification of the equivalence of inertial and gravitational mass // Sov. Phys. JETP — 34, 463—466, (1972).
Dicke R. H. Gravitation and the Universe // vol. 78 of Memoirs of the American Philosophical Society. Jayne Lecture for 1969, (American Philosophical Society, Philadelphia, U.S.A., 1970); Дикке Р. Гравитация и Вселенная / Пер. с англ. и предисловие Н. В. Мицкевича. — М.: Мир, 1972. 103 с.
Синг Дж. Л. Общая теория относительности. — М.: Иностранная литература, 1963. 432 с.
Фок В. А. Теория пространства, времени и тяготения. — М.: ГИТТЛ, 1955. 504 с.
А. Эйнштейн «Основы общей теории относительности», Собр. науч. труд. в 4 томах, М., «Наука», 1965, т. 1, с. 457—460.
В. Паули Теория относительности, М., «Наука», 1983, с. 210—211.
Kretschmann E. Über den physikalischen Sinn der Relativitätspostulate, A. Einsteins neue und seine ursprüngliche Relativitätstheorie (нем.) // Annalen der Physik. — 1918. — Т. 358, вып. 16. — С. 575—614. — ISSN 1521-3889. — DOI:10.1002/andp.19183581602. Архивировано 4 сентября 2015 года.
KEK, 2011, 3.2.3 From Lorentz to General Covariance, 3.8.1 General Covariance on Curved Manifolds..
Теория относительности и философия, 1974, с. 222.
Теория относительности и философия, 1974, с. 225.
Бом Д. Специальная теория относительности — М., Мир, 1967. — С. 187.
Теория относительности и философия, 1974, с. 223.
Неванлинна, 1966, с. 183-184.
Теория относительности и философия, 1974, с. 232.
Л. Д. Ландау, Е. М. Лифшиц Теория поля // Курс теор. физики в 10 т., т. 2, стр. 313.
Эйнштейн А. Основы общей теории относительности // Альберт Эйнштейн Собр. науч. тр. в 4 т. — М. Наука, 1965. — с. 473
Л. Д. Ландау, Е. М. Лифшиц Теория поля // Курс теор. физики в 10 т., т. 2, стр. 316.
Hilbert D. Grundlagen d. Phys., 1 Mitt. Gott. Nachr., math.- phys. Kl., 1915, S. 395.
Л. Д. Ландау, Е. М. Лифшиц Теория поля // Курс теор. физики в 10 т., т. 2, стр. 351.
Паули, 1983, с. 169.
Эйнштейн А. Основы общей теории относительности // Альберт Эйнштейн. Собр. науч. тр. в 4 т. — М. Наука, 1965. — Т. 1, с. 490.
Паули, 1983, с. 226.
Мизнер, Ч., Торн К., Уилер Дж. Гравитация. В 3 т. — М.: Мир, 1977.
Ландау Л. Д., Лифшиц Е. М. Теория поля. — Издание 8-е, стереотипное. — М.: Физматлит, 2001. — 534 с. — («Теоретическая физика», том II). — ISBN 5-9221-0056-4.
А. Н. Темчин. Уравнения Эйнштейна на многообразии. — М.: Едиториал УРСС, 1999. — 160 с. — ISBN 5-88417-173-0.
Yvonne Choquet-Bruhat. General Relativity and the Einstein Equations (англ.). — Oxford University Press, 2009. — 812 p. — (Oxford Mathematical Monographs). — ISBN 978-0199230723.
Hilbert D. Die Grundlagen der Physik Nachrichten K. Gesellschaft Wiss. Gottingen, Math. — phys. Klasse, 1915, Heft 3, S. 395—407; Русский перевод: Гильберт Д. Основания физики (Первое сообщение) // Альберт Эйнштейн и теория гравитации: Сборник статей / Под ред. Е. Куранского. — М.: Мир, 1979. 592 с. С. 133—145.
K. Schwarzschild. Über das Gravitationsfeld eines Massenpunktes nach der Einsteinschen Theorie // Sitzungsberichte der Königlich Preussischen Akademie der Wissenschaften 1 — 1916. — 189—196. arXiv:physics/9905030; Шварцшильд К. О гравитационном поле точечной массы в эйнштеновской теории // Альберт Эйнштейн и теория гравитации. М.: Мир, 1979. С. 199—207.
G. Nordström. On the Energy of the Gravitational Field in Einstein’s Theory // Proc. Kon. Ned. Akad. Wet. 20, 1238—1918.
H. Reissner Über die Eigengravitation des elektrischen Feldes nach Einsteinschen Theorie.// Ann. Phys. 59, 106—1916.
R. P. Kerr. Gravitational field of a spinning mass as an example of algebraically special metrics // Phys. Rev. Lett. 11, 237—1963. — DOI:10.1103/PhysRevLett.11.237
E. T. Newman, E. Couch, K. Chinnapared, A. Exton, A. Prakash, R. J. Torrence. Metric of a rotating charged mass // J. Math. Phys. 6: 918. — 1965.
Friedmann A. 1922. Zeits. Fur Physik 10, 377; Friedman A. Über die Möglichkeit einer Welt mit konstanter negativer Krümmung des Raumes. Zeitschrift für Physik Vol. 21, pp. 326—332 (1924); Lemaitre G. 1927. Ann. Soc. Sci. Brux. A47, 49.
Бичак И., Руденко В. Н. Гравитационные волны в ОТО и проблема их обнаружения. — М.: Изд-во МГУ, 1987. — 264 с.
Kip Thorne. Multipole expansions of gravitational radiation (англ.) // Reviews of Modern Physics : journal. — 1980. — April (vol. 52). — P. 299—339. — DOI:10.1103/RevModPhys.52.299.
Maggiore, M. Gravitational Waves: Theory and experiments (англ.). — Oxford University Press, 2007. — 554 p. — ISBN 9780198570745.
Dodelson S. Modern Cosmology (англ.). — Academic Press, 2003. — 440 p. — ISBN 9780122191411.
Longair M. Galaxy Formation (англ.). — Berlin Heidelberg: Springer, 2007. — 738 p. — (Astronomy and Astrophysics Library). — ISBN 9783540734789.
Бисноватый-Коган Г. С. Релятивистская астрофизика и физическая космология (рус.). — М.: КРАСАНД, 2010. — 376 с. — ISBN 978-5-396-00276-0.
Констанс Рид. Гильберт М.: Наука, 1977.

    Гильберт охотно признавал и часто об этом говорил на лекциях, что великая идея принадлежит Эйнштейну. «Любой мальчик на улицах Гёттингена понимает в четырёхмерной геометрии больше, чем Эйнштейн, — однажды заметил он. — И тем не менее именно Эйнштейн, а не математики, сделал эту работу».

Иваненко Д. Д., Сарданишвили Г. А.. Гравитация. — М.: Едиториал УРСС, 2004. — 200 с. — 1280 экз. — ISBN 5-354-00538-8.
Иваницкая О.С. Лоренцев базис и гравитационные эффекты в эйнштейновой теории тяготения (рус.). — Мн.: Наука и техника, 1979. — 334 с.
Ferrarese G., Bini D. Introduction to Relativistic Continuum Mechanics (англ.). — Springer Berlin Heidelberg, 2010. — 340 p. — (Lecture Notes in Physics, Vol. 727). — ISBN 9783642092183.
Зельдович Я. Б., Грищук Л. П. Общая теория относительности верна! (рус.) // Успехи физических наук. — Российская академия наук, 1988. — Т. 155, вып. 7. — С. 517—527. — DOI:10.3367/UFNr.0155.198807e.0517.
A. Einstein. Erklärung der Perihelbeivegung der Merkur aus der allgemeinen Relativitätstheorie. // Sitzungsberichte der der Königlich Preußischen Akademie der Wissenschaften, Bd. 47, 1915—1915. — Heft 2, S. 831—839.; А. Эйнштейн. Собрание научных трудов. Т. 1. М.: Наука, 1965. С. 439—447.
К. Schwarzschild. Sitzungsber. d. Berl. Akad. 1916, S. 189. Русский перевод в сборнике: Альберт Эйнштейн и теория гравитации: Сборник статей / Под ред. Е. Куранского. — М.: Мир, 1979. 592 с. С. 199—207.
J. Hafele, R. Keating. Around the world atomic clocks: predicted relativistic time gains (англ.) // Science : journal. — 1972. — 14 July (vol. 177, no. 4044). — P. 166—168. — DOI:10.1126/science.177.4044.166.
R. F. C. Vessot et al. Test of Relativistic Gravitation with a Space-Borne Hydrogen Maser (англ.) // Physical Review Letters : journal. — 1980. — Vol. 45, no. 26. — P. 2081—2084. — DOI:10.1103/PhysRevLett.45.2081.
R. F. C. Vessot et al. Relativity in the Global Positioning System (англ.) // Living Reviews in Relativity : journal. — 2003. — Vol. 6. — P. 1—42.
R. V. Pound, G. A. Rebka Jr. Gravitational Red-Shift in Nuclear Resonance (англ.) // Physical Review Letters : journal. — 1959. — 1 November (vol. 3, no. 9). — P. 439—441.
R. V. Pound, G. A. Rebka Jr. Apparent weight of photons (англ.) // Physical Review Letters : journal. — 1960. — 1 April (vol. 4, no. 7). — P. 337—341.
Р. В. Паунд. О весе фотонов (рус.) // Успехи физических наук. — Российская академия наук, 1960. — Т. 72, № 12. — С. 673—683.
R. V. Pound, J. L. Snider. Effect of Gravity on Nuclear Resonance (англ.) // Physical Review Letters : journal. — 1964. — 2 November (vol. 13, no. 18). — P. 539—540.
I. I. Shapiro. Fourth test of general relativity (англ.) // Physical Review Letters : journal. — 1964. — 28 December (vol. 13, no. 26). — P. 789—791.
I. I. Shapiro, Gordon H. Pettengill, Michael E. Ash, Melvin L. Stone, William B. Smith, Richard P. Ingalls, Richard A. Brockelman. Fourth test of general relativity: preliminary results (англ.) // Physical Review Letters : journal. — 1968. — 27 May (vol. 20, no. 22). — P. 1265—1269. — DOI:10.1103/PhysRevLett.20.1265.
Holger Müller, Achim Peters, Steven Chu. A precision measurement of the gravitational redshift by the interference of matter waves (англ.) // Nature. — 2010. — Vol. 463. — P. 926—929.
Steven K. Blau. Gravity affects how atoms interfere, just as relativity predicts (англ.) (недоступная ссылка). Physics Today (18 February 2010). Дата обращения 18 февраля 2010. Архивировано 10 августа 2011 года.
Hans C. Ohanian, Remo Ruffini. Section 4.3 // Gravitation and Spacetime (англ.). — 2nd. — W. W. Norton & Company, 1994. — P. 188—196. — ISBN 0-393-96501-5.
Fomalont E. B., Kopeikin S. M. The Measurement of the Light Deflection from Jupiter: Experimental Results (англ.) // The Astrophysical Journal. — IOP Publishing, 2003. — Vol. 598. — P. 704—711. — DOI:10.1086/378785. — Bibcode: 2003ApJ...598..704F. — arXiv:astro-ph/0302294.
P. Schneider, J. Ehlers, and E. E. Falco Gravitational Lenses. — Springer-Verlag, New York, 1992.
Сурдин В. Г. Гравитационная линза
C. Alcock и др. The MACHO Project: Microlensing Results from 5.7 Years of LMC Observations Astrophys. J. 542 (2000) 281—307
Stephen Hawking. Particle creation by black holes (англ.) // Communications in Mathematical Physics (англ.)русск. : journal. — 1975. — Vol. 43, no. 3. — P. 199—220.
Информация о звёздах вблизи центра Галактики Архивная копия от 25 сентября 2004 на Wayback Machine  (недоступная ссылка с 21-05-2013 [2436 дней] — история, копия) Институт Макса Планка
А. М. Черепащук. Поиски чёрных дыр (рус.) // Успехи физических наук. — Российская академия наук, 2003. — Т. 173, № 4. — С. 345—384.
Mark J. Reid. Is there a Supermassive Black Hole at the Center of the Milky Way? (англ.) // International Journal of Modern Physics D (англ.)русск. : journal. — 2009. — Vol. 18. — P. 889—910.
См.: Физика за горизонтом событий, а также обзор по бозонным звёздам:
Franz E. Schunck, Eckehard W. Mielke. General relativistic boson stars (англ.) // Classical and Quantum Gravity : journal. — 2003. — Vol. 20, no. 20. — P. R301—R356.
Богородский А. Ф. Всемирное тяготение. — Киев: Наукова думка, 1971. 352 с. Глава II.
C. M. Will. General Relativity, an Einstein Century Survey (англ.). — S. W. Hawking and W. Israel. — Cambridge: Cambridge University Press, 1979. — P. Chapter 2.
Нобелевские лауреаты по физике за 1993 год
Масевич А. Г., Тутуков А. В. Эволюция звёзд: теория и наблюдения. — М.: Наука, 1988. 280 с. ISBN 5-02-013861-4
См. пресс-релиз (англ.)
Physical Review Letters - Gravity Probe B: Final results of a space experiment to test general relativity (1 мая 2011). Дата обращения 6 мая 2011.
Edwin Hubble. A Relation between Distance and Radial Velocity among Extra-Galactic Nebulae (англ.) // Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America : journal. — 1929. — Vol. 15, no. 3. — P. 168—173.
Edwin Hubble. A Relation between Distance and Radial Velocity among Extra-Galactic Nebulae (17 января 1929). Дата обращения 3 ноября 2006. Архивировано 10 августа 2011 года.
Gamow, G., 1948, Nature 162, 680.
Alpher R. A., Herman, R. C. 1949, Phys. Rev. 75, 1089
Arno Penzias, R. W. Wilson. A Measurement of Excess Antenna Temperature at 4080 mc/s (Effective Zenith Noise Temperature of Horn-Reflector Antenna at 4080 mc Due to Cosmic Black Body Radiation, Atmospheric Aborption, etc) (англ.) // The Astrophysical Journal : journal. — IOP Publishing, 1965. — Vol. 142, no. 3. — P. 419—421.
См., например: Ландау Л. Д., Лифшиц Е. М. Механика. — Издание 4-е, исправленное. — М.: Наука, 1988. — 215 с. — («Теоретическая физика», том I). — ISBN 5-02-013850-9., Глава II.
Для негравитационных вечных двигателей это утверждение следует из гипотезы Шиффа, верной в ОТО, см., например,
Уилл К. 2.5. Гипотеза Шиффа // Теория и эксперимент в гравитационной физике = Will, Clifford M. Theory and Experiment in Gravitational Physics. Cambridge Univ. Press, 1981. / Пер. с англ.. — М.: Энергоатомиздат, 1985. — С. 39. — 296 с.
Для ограниченных гравитирующих систем в ОТО без космологического члена это следует из теорем о положительности энергии, см., например,
Фаддеев Л. Д. Проблема энергии в теории тяготения Эйнштейна (рус.) // Успехи физических наук. — Российская академия наук, 1982. — Т. 136, вып. 3. — С. 435—457. — DOI:10.3367/UFNr.0136.198203c.0435. Архивировано 10 августа 2012 года.
Мизнер, Ч., Торн К., Уилер Дж. Гравитация. Дополнение 19.1.
Франкфурт У. И. Специальная и общая теория относительности: исторические очерки. — М.: Наука, 1968. 332 с. С. 235.
Lorentz H. On Hamilton’s principle in Einstein’s Theorie of gravitation. // Proc. Akad. Amsterdam, 1916—1917, V. 19, P. 751—765.
Levi-Civita T. Sulla espressione analitica spettante al tensore gravitazionale nella teoria Einstein. // Atti naz. Accad. Lincei. Rend., 1917—1917. — V. 26, № 7, P. 381—391.
Бронштейн М. П. Квантование гравитационных волн / ЖЭТФ, 6 (1936) 195.
Часть «Лекции по квантовой механике» книги Дирак П. A. M. Лекции по теоретической физике. — Ижевск: НИЦ «Регулярная и хаотическая динамика», 2001, 240 стр. ISBN 5-93972-026-9.
B. DeWitt. Quantum theory of gravity I // Physical Review 160, 1113—1148 (1967).
B. DeWitt. Quantum theory of gravity II: the manifestly covariant theory // Physical Review 162, 1195—1239 (1967).
B. DeWitt. Quantum theory of gravity III: application of the covariant theory // Physical Review 162, 1239—1256 (1967).
Систематическое изложение: Девитт Б. С. Динамическая теория групп и полей: Пер. с англ. / Под ред. Г. А. Вилковыского. — М.: Наука. Гл. ред. физ.-мат. лит. — 1987. — 288 с.
репринтное переиздание: Череповец: Меркурий-ПРЕСС, 2000. ISBN 5-11-480064-7.
Feynman, Richard P. Quantum theory of gravitation // Acta Physica Polonica, 24 (1963) 697—722.
Вигнер Е. «Релятивистская инвариантность и квантовые явления» // УФН, 65, 257—281, (1958)

    Мы сталкиваемся поэтому в наших экспериментах с границей между областью, в которой мы используем квантовые представления, не беспокоясь об их значении с точки зрения базисных наблюдений общей теории относительности, и граничной областью, в которой используются представления, имеющие смысл с точки зрения базисных наблюдений общей теории относительности, но которые не могут быть описаны в рамках квантовой теории. Именно это со строго логической точки зрения является наиболее неудовлетворительным.

К. Торн. Черные дыры и складки времени. Дерзкое наследие Эйнштейна. — М.: Государственное издательство физико-математической литературы, 2009.
An Example of a New Type of Cosmological Solutions of Einstein’s Field Equations of Gravitation, Rev. Mod. Phys. 21, 447, published July 1, 1949 [1].
Эйнштейн А. Замечания к статьям // Собрание научных трудов, т. IV. — М., 1966. — стр. 313
Эйнштейн А. Замечания к статьям // Собрание научных трудов, т. IV. — М., 1966. — стр. 314
Хокинг, Эллис, 1977.
Эйнштейн А. Замечания о теории познания Бертрана Рассела // Собрание научных трудов, т. IV. — М., 1966. — стр. 248
Теория относительности и философия, 1974, с. 31.
Теория относительности и философия, 1974, с. 37.
Эйнштейн А. Основные идеи и проблемы теории относительности // Собрание научных трудов, т. II. — М., 1966. — стр. 120
Эйнштейн А. О методе теоретической физики // Собрание научных трудов, т. IV. — М., 1966. — стр. 184
Эйнштейн А. Об обобщённой теории тяготения // Собрание научных трудов, т. II. — М., 1966. — стр. 719
Эйнштейн А. Влияние Максвелла на развитие представлений о физической реальности // Собрание научных трудов, т. IV. — М., 1966. — стр. 136
Вайнберг С. Гравитация и космология. — М.: Мир, 1975. — С. 167—171.
Эйнштейн А. Эрнст Мах // Собрание научных трудов, т. IV. — М., 1966. — стр. 29
Эйнштейн А. Замечания о теории познания Бертрана Рассела // Собрание научных трудов, т. IV. — М., 1966. — стр. 250—251
Голубинцев В. О., Данцев А. А., Любченко В. С. Философия для технических вузов // Ростов-на-Дону, Феникс, 2003. — ISBN 5-222-03736-3 — Тираж 5000 экз. — С. 312

И ако смяташ с лека ръка да махнеш и да кажеш че нищо от тия неща не е състоятелно - извинявай ма няма как да сметна твоите липови глупости за сериозни
И това касае ОТО а да не влизаме в квантовата механика .....

[nizo]

<a href="https://www.youtube.com/v/uB4zwhvaKLE" target="_blank" class="new_win">https://www.youtube.com/v/uB4zwhvaKLE</a>

[montanar]

С риска да засегана самолюбието на някой от колегите ш се изкажа както си знам и приключвам да дискоирам по темата.

Бре момци!Вие верно сте се взели твърде на сериозно - това е типично за комплексирани и твърде неграмотни хора де изобщо не осъзнават дълбочината до която е стигнала сериозната наука а сте тръгнали със повърхносни умузрения базирани на абсолютно неоснователни и изсофистини предположения да се изкарвате пророци и гений .....
Най малкото звучите смешно на хора де поне малко са вкусили от дълбочината на конкретната материя - и най важно, хора де имат потенциала да го направят щото не на всеки се отдава да мисли достатъчно последователно и логично за да може поне малко да проумее дълбочината на проблемите де тепкате и се превъзнасяте .....

Честно - все повече оставам с убеждението че тук не се търси реално познание а се избиват едни комплекси и се гонят единствено лични интереси - тъпо е мамка му .....

Има къде къде по-практични и реални проблеми които биха принесли реални плодове на интересуващите се отколкото да се опитвате да клатите тия основи де са атакувани толкова пъти (и то без извинение) от доста по-умни люде от вас.
Способни сте да стигате до истерии само и само да не е пустия стандартен модел по който реално работят нещатата .....
Спрете с тия тъпотии а постигнете нещо реално.

Щото какъвто и реален практически проблем да бъде поставен и вие самите започвате да ползвате не измислените си глупости да го решите а напълно стандартните термодинамика, Нютонова физика, електротеория и ОТО а не оргон ефир и прочее тъпотий - ЩО ЛИ? мисля че сами можете да си отговорите ......

А можете да търсите под вола теле колкото си искате и да се греете от закона на ОМ примерно .....

Самият факт на несъстоятелността и слабостта на тия ви напъни е че вие самите не можете да се обедините около обща концепция за измислените ви неща а колко сте толкова мнения имате и то абсолютно фундаментални въпроси де нямат много тълкувания. Това многократно е проличавало по тия теми.
Нема смисъл да си ги мерите отдавна тия де се знаем тука знаем на кой колко му е голям.....

И последно конкретно по темата от мен - според мен Човека си е примат с развит интелект и нищо повече.

[технократ]

Толкова на първо време мисля да ти стигат......
И ако смяташ с лека ръка да махнеш и да кажеш че нищо от тия неща не е състоятелно - извинявай ма няма как да сметна твоите липови глупости за сериозни
И това касае ОТО а да не влизаме в квантовата механика .....

Е монти, не е сериозно с тоя каталог, все едно да изтъкваш лъжи които били потвърдени за истина. Ами давай по сериозно, кои факти подкрепяли СТО ОТО КМ.

[dmitarp]

Стига с тези, факти, ако имаш инструментариум можеш да подвърдиш: 1. Скоростта на светлината е константа и не зависи от скоростта на източника. 2. Светлината се влияе от масата на обектите. Ето ти два факта, оспори ги ако имаш акъл.
Хайде да ви видим колко сте добри, Технократе и Радико. Оспорете го това, приемам всякакви математически или експериментални доказателства.

И още един факт траекторията на Меркурий, по лесна за изследване. Ви понеже не вярвате на ничия теория, нито на класическта, нито на теорията за относителността, нека с помоща на вашата теория да предскажите траекторията на Меркурий. Способни ли сте на това?

[технократ]

Стига с тези, факти, ако имаш инструментариум можеш да подвърдиш: 1. Скоростта на светлината е константа и не зависи от скоростта на източника. 2. Светлината се влияе от масата на обектите. Ето ти два факта, оспори ги ако имаш акъл.
Хайде да ви видим колко сте добри, Технократе и Радико. Оспорете го това, приемам всякакви математически или експериментални доказателства.

И още един факт траекторията на Меркурий, по лесна за изследване. Ви понеже не вярвате на ничия теория, нито на класическта, нито на теорията за относителността, нека с помоща на вашата теория да предскажите траекторията на Меркурий. Способни ли сте на това?

Не е потвърдена константността на скоростта на светлината, всички експерименти са некоректно извършени и са двусмисленни. А за предсказването на траекторията на Меркурий, Айнщайн нищо не е предсказал, просто е нагаждане на вече известното, към някакъв математически апарат.

[dmitarp]

Не критикувай другите, дай доказателства. И кой ти каза, че не е потвърдена константата на скоростта на светлината или от пръстите го измучи това. Докажи обратното, ще станеш велик. Не говорете а действайте, да ви видим. Направи теория и ти нагоди резултатите, да те видим способен ли си на това.

[технократ]

Ако скоростта на светлината беше константа спрямо всичко, нямаше да има доплеровият ефект. Освен това има редица експерименти които установяват надсветлинни скорости на разпространение. Един от които е експеримент на лазерен лъч в цезиеви пари, друг експеримент с микровълни е установил скорост надвишаваща многократно повече скоростта на светлината във вакуум. Разбира се това всичко е отречено като некоректно изпълнени експерименти, или заблуждаване че тези скорости са нереални и не можели да предават информация и материя. Само и само да не се срути статуковото в науката. Подобно е и теорията за еволюцията на дарвин, няма обекти които недвусмисленно да показват че такава теория е вярна, и въпреки всичко статуковото настоява за верност на теорията. Е това ако не е догматична вяра, също както в религията, здраве му кажи.