Математично-физичен модел на финансовите пазари

[Аtos]

Поредицата от тикове да представлява движението на частицата.
Може би не точно такъв софтуер, по-скоро адаптиране на уравненията в MQL5 или поне C/C++ библиотека.
Да изчислим полета/сили от близката ценова история на първо време. А после възможно бъдещо движение спрямо изчислените сили, полета и точки и каквото друго сме намерили.

Бях казал, че няма да пиша - това е последно:

Опитваш се да формулираш психология чрез математика, е...няма как да стане - човешката душа е бездна без дъно!

[montanar]

И аз се бях зарекъл да не пиша - ма момчето нема спирачки ....
Какви библиотеки го гонят да преправя - някаква нова математика ще да измисли .....
Така като се замисля му трябват
cctype cerrno cfloat climits cmath  csetjmp csignaл cstdlib cstddef cstdarg cstdio cstring ctime cwchar
Като това са само тия за които се сещам само за логиката - без да мисля изобщо за графики и прочее глезни .....
А момчето нарисувало няколко ботончета и си фантазира някакви неща...... но няма лошо ....

И така ае Марк Тулий на прост език опитай да ми разкажеш структурирана програма - нема нужда да ми я пишеш на С.
Дай да видим как си представяш един елементарен алгоритъм по темата на Български човешки език - аз ш ти го напиша на С без проблем.
Но го обрисувай от - до.
Вход - логика - изход
Щото едно време моите учители така ме караха да пиша първите си програмки.
(не се заяждам - искам доказателство че действително си заслужава някаква комуникация с тебе, че лесно разтягаш локуми но като опре до реалността нещо се съмнявам че си адекватен)

А за да се преправии нечии чужд труд по въпроса се изисква познаването му в доста сериозни подробности  което е доста тежичка задача даже за мен де се имам за средно ниво програмист ....
Но така е .... "морето е до колене за който не го е виждал".....

[Марк Тулий]

А така, да си дойдем на думата. 

1. Разглеждаме движението на цената като работа, извършена от сили действащи върху частица. По извършената работа в близката история калкулираме какви сили - посока и интензитет - са действали, за да се случи това, което виждаме на графиката.
2. На база измерените по този начин сили, действали в различни точки цена/време върху графиката калкулираме поле, от което произхождат те или конкретни стойности на произход на тези сили. Т.е. началните точки на векторите, които съответстват на силите. Силите може би ще съответстват на разликата в обеми купува/продава, а началните точки скупчване на отложени поръчки.
3. Обобщаваме всичките тия точки в някаква сравнително непрекъсната функция
4. Изчисляваме очаквано въздействие на намереното поле/точки на гравитация върху цената в непосредственото бъдеще - т.е. търсим условия за вход.
5. Преизчисляваме функцията за всеки нов бар и отчитаме посока на промяна - ако условията от входа се променят не в наша полза затваряме позицията.

Програмирането е по-малкият проблем, основният са формулите, които биха могли да се приложат и мерните единици.
Формулите предполагам ще бъдат за сила, маса, работа, гравитация, поле, но може би и други.
Мерните единици би трябвало да са производни на лот, пип и секунда, но може и нещо друго да излезе.

[montanar]

Общо взето локумджииски изпълнения
Сърби нещо ма какво и как да го почешем ......
Тулий за теб това ако е алгоритам за мен са бла бла.
Както и предполагах ..........

За познаване на материята изобщо не коментирам ......

[Марк Тулий]

Не е алгоритъм - това е вярно. Само най-общата посока на логиката.
Когато се приложат формули към него и се уточнят елементите и мерните единици ще стане алгоритъм. Това е и целта на темата, написана още в първия пост.
Познанията ми в материята (физика) са почти никакви, това също го споменах нееднократно. Това е и причината да разказвам идеята във форум, потребителите на който се предполага да имат много повече знания в тази област.

[juliang]

... По извършената работа в близката история калкулираме какви сили - посока и интензитет - са действали, за да се случи това, което виждаме на графиката.

Силите са изключително много и голяма част от тях са невидими за пазара. Достъпа до голяма част от силите е ограничен от закони и ползването на такива данни може да доведе до сериозни санкции за брокера. Примерно достъпа до годишните отчети на фирмите преди тяхното публикуване е доста ограничен и няма как да го предвидиш.

Също така за разлика от физиката не винаги една и съща сила поражда всеки път еднакво движение (или работа).

[epwpixieq-1]

А така, да си дойдем на думата. 

1. Разглеждаме движението на цената като работа, извършена от сили действащи върху частица. По извършената работа в близката история калкулираме какви сили - посока и интензитет - са действали, за да се случи това, което виждаме на графиката.

Марк Тулий, точно тук ви е погрешното виждане. "цената" е нещо много относително във финансовите системи, а даже по агрегатно в човешките виждания, понеже тя представлява идеята за стойност. Вярно е това че тя е крайна резултатна, но е неправилно да се вижда като производна на "сили" доколкото има отъждествяване със физическия им еквивалент.

Силата във физическия свят има строго определени характеристики които се влияят от точно дефинирани (агрегатни) закони които не сме забелязали да се променят във времето (поне неосезаемо за времето за които ги използваме). Във света на стойности или това което елементарно наричаме "цена", нещата са много релативни или по-сурово казано неопределени. И за да не разтягам много локуми, и за да ви стане ясно, вземете най-важната цена в една финансова система ( особено на капиталовите пазари ), цената на капитала, тоест лихвата по спестените средства. За последните 10 години, големите централни банки по света Федералния Резерв на САЩ, ЕЦБ, Английската ЦБ, Японската ЦБ, Китайската, са изпринтирали кумулативно над $15 Трилиона, и все още принтират. Тази динамика се изразява така че за първи път във световната финансова история тоест "от както свят светува"  има негативни лихви по депозити (в момента на около $19 трилиона финансови инструменти). Мисля че не оценявате какво прави това с вашата  идея за "цена" което е основното във един финансов модел. И за да ви стане ясно си представете във физическия свят, изведнъж да изключим закона за гравитация ( понеже цената на каптиала или лихвата е точно еквивалентна на гравитацията във физическия свят ), и така всяко нещо си левитириа ( вдига му се цената ) както си иска.

В допълнение във финансовите системи всичко, е абсолютно релативно, след като САЩ девалвират долара спрямо златото през 1971 година. Тоест още от тогава, или по скоро от началото на 80-те, когато се развива кредитната система, започва едно левитиране на активите, в началото само във САЩ и Япония, а след това в Западна, и по-късно в Източна Европа, и Китай. 

Пак ви казвам, запознайте се с историята и тогава решете дали има смисъл да се занимавате с това.

Не знам дали това което се дава като информация от мен и от колегите го осмисляте но щом като сте толкова убеден че вашия модел работи и можете да "трупате пари" с него защо го предлагате на други хора. Ами направете си алгоритъма и си търгувайте с него пък дано да ви излезе късмета, защото ако се получи нещо ще е само на късмет. Както има една поговорка при шефовете на огромните фондове за управление на пари: "На пазара по-добре е да съм късметлия отколкото да съм прав" - тези хора управляват десетки та и стотици милиарди, помислете си защо се е наложила една такава много мъдра поговорка.

[Марк Тулий]

Силите са изключително много

Силите, които пряко определят цената са две - търсене и предлагане. По-точно съотношението на обемите на пазарните поръчки от един вид (купува или продава) срещу отложените от противоположния за цената на изпълнение на пазарната, от което следва движението на цената.
Това многото, за което говорите са фактори, които може да повлияят на тези сили. Тях наистина няма как да знаем. Но дори и да имаше как те пак нямаше да ни интересуват, понеже не влияят пряко върху цената.

вземете най-важната цена в една финансова система ( особено на капиталовите пазари ), цената на капитала, тоест лихвата по спестените средства

Лихвите се определят едностранно от банките (и централни, и търговски), а не на пазарен принцип както цените на финансовите активи. Не че не са от значение за финансовите пазари - колкото повече пари се печатат толкова повече ликвидност има по пазарите, но за целта на темата сравнението е неуместно.
Всъщност грешката е и моя, понеже правилното название за много от пазарите е 'обменен курс', а не цена.

Левитиращи активи няма, има обезценка на парите.
Активите имат реална и номинална стойност. Номиналната се изразява в количество пари, реалната - в човекочасове труд.
Активите също имат ликвидност - колко бързо могат да бъдат обменени за нещо друго. Разликата между обменната стойност (обикновено, но не винаги номиналната цена) и реалната такава е функция и от ликвидността. При финансовите пазари ликвидността е изключително висока, което определя разлика между реална и номинална стойност клоняща към нула.

[montanar]

Силите, които пряко определят цената са две - търсене и предлагане. По-точно съотношението на обемите на пазарните поръчки от един вид (купува или продава) срещу отложените от противоположния за цената на изпълнение на пазарната, от което следва движението на цената.

Че то просто било 

За останалите папагалщини ш се върздържа че да кажа реалните неща на дали на Тулий ш са му от полза.

[epwpixieq-1]

Лихвите се определят едностранно от банките (и централни, и търговски), а не на пазарен принцип както цените на финансовите активи. Не че не са от значение за финансовите пазари - колкото повече пари се печатат толкова повече ликвидност има по пазарите, но за целта на темата сравнението е неуместно.

Марк Тулий, този ви коментар показва това че не разбирате какво са всъщност финансовите пазари. Очаквах имате сериозни пропуски, но чак толкова наистина не очаквах. 

Лихвите винаги се определят на пазарен принцип. Централните банки колкото и да си поставят лихвени проценти, никой на пазара няма да му мига, освен във ситуацията, както е сега, когато те принтират страшно много пари ( ликвидност без стойност ) за да държат точно тези лихви неадекватно ниски. Точно лихвата, като инструмент на пазара, е фундаменталната гравитационна константа, така да се каже, за абсолютно всички капиталови пазари, и точно за това тя е най-важния елемент във който и да вземете финансов модел. Без лихва няма абсолютно никакви финансови модели.

Замислете се как са се определяли лихвите на финансовите пазари преди съществуването на централните банки? Ами че през повече от човешката история е нямало централни банки, или може би си мислите че не е имало лихви и капиталови пазари преди ерата на компютърните системи. Централните банки са сравнително нов играч на капиталовите пазари, те съществуват само през последните 100-тина години, кой е определял лихвите преди тях, помислете малко и не говорете несмислени неща. Да оставим настрана че централните банки започват да определят лихвите по депозити само през последните 50-тина години когато се налага те да "хванат" по здраво системата която започва да се пропуква.

Давам ви пример като се надявам че сте ще можете да го разберете. Не знам дали си спомняте какво стана в началото на прехода в България, когато цените на стоките бяха все още държавно определени. Тогава тези същите стоки започнаха да изчезват от магазините, ех само да можеше държавата тогава да принтира стоки, то от тогава цените щяха да си стоят и до сега, като 1 бял хляб да е 30 стотинки. Да ама не, само определянето на "цената" на едно нещо административно, не го прави толкова ценно колкото му е етикета ( точно цена идва от думата ценност ). Тоест ако тези които държат, или произвеждат, стоките, осъзнават че дминстративната оценка е нереална, те не предлага стоката и така се създава стоков дефицит, или по друг начин казано липса на стокова ликвидност.

Абсолютно същата логика е приложима и при обяснението за манипулирането на "цената" на кредита, лихвите, от централните банки. Лихвите винаги се определят от пазара, и когато централните банки поставят "цени" на ниски лихвени проценти, и не принтират едновременно с това пари ( не инжектират ликвидност в системата ) никой няма да ги бръсне за нищо, защото банките ще започнат да си държат ресурсите и да не дават кредити, и така се създава липса на стоки, като кредита е стоката на банката, а и от там липсата (изчезването) на всичките други деривативни финансови инструменти. Но понеже, сега, централните банки, със обявяването на тези ниски проценти по същото време и имат възможност да създават пари то нищото, за това имаме страшно ниските лихвени проценти на капиталовите пазари, каквито са сега, и следователно процъфтяването на каквито си искате акции, облигации и абсолютно безсмислени финансови инструменти които, се търгуват единствено, и само, поради причината че се лихвите абсолютно изкуствено са притиснати на тези ниски нива.

Усетих че виждате финансовите пазари много елементарно, но ако не можете осъзнаете тази фундаментална пазарна динамика, какъв смислен модел мислите че можете да направите за тях. Модел който ви е само в главата не върши работа, той трябва да изразява най-малко фундаменталната комплексна динамика на участниците на пазара, за да имате някаква малка надежда че може да ви бъде полезен.

[Марк Тулий]

Лихвата за междубанковите финансирания е основен инструмент за извършване на паричната политика, тя се определя едностранно от централната банка. Тя е метод за контрол на пазара на дългове, няма как да бъде определена от него.
В лихвите по гражданските депозити и заеми наистина присъства пазарен елемент, но неговото влияние е много по-малко отколкото това на паричната политика.
Централни банки в горе-долу днешния им вид съществуват от 300 години, търговски банки изпълняващи една или повече функции на централна още 300 преди това. Пазарите на финансови инструменти (както и самите финансови инструменти) са на същата възраст.
Не че преди това не е имало дългове и не са били прехвърляни и продавани, но това не е било извършвано на централизирани борси със стандартизирани договори.

[juliang]

Силите, които пряко определят цената са две - търсене и предлагане. По-точно съотношението на обемите на пазарните поръчки от един вид (купува или продава) срещу отложените от противоположния за цената на изпълнение на пазарната, от което следва движението на цената.

ОК, каква е цената ако на борсата виси продажба на 1 млн акции (100 000 лота по 10 акции) по $100 и търсене на 10 акции по $2? Пазарната цена ще е различна ли ако се търсят 1 млн акции по $2 и се предлагат 10 акции по $100?
Какъв софтуер ще изчисли от тези данни на каква цена ще се осъществи сделка? И дали ще се осъществи, и кога?

Май се оказва, че данните са малко ... Защото няма как да знаеш какво пише в медицинския картон на детето на един от акционерите, и че утре ще излезнат резултаттите от анализите и на този акоционер изведнъж ще му потрябват $500 000 за лечение. Или че някоя блондинка ще се усмихне на друг акционер в някой бар и на него ще му потрябват спешно $100 000 за да й купи розово Порше Панамера...
И ей-така без накаква видима причина се оказва, че изведнъж на пазара се появяват акции не по $100, а по $10, или дори на по $5... А то причина има, но ти просто няма как да я знаеш и да я предвидиш... Какво остава за това да го направи някакъв софтуер...

[Марк Тулий]

При търсене на 1 или повече акции на цена $2 и предлагане на 1 или повече акции на цена $100 пазарна цена няма, понеже няма сделка. Има цени 'купува' и 'продава' и спред между тях.
Ако някой реши да купи дори една акция по текуща цена 'купува' вече има пазарна цена $100.
Ако има 10 акции предлагане на цена $100, 10 акции на цена $102 и поръчка за покупка по текуща цена за 15 акции имаме две сделки и придвижване на пазарната цена от $100 до $102.
Покупката, цената и придвижването ѝ виждаме на графиката, причината за нея не ни касае.
С разглеждането на все повече и повече такива покупки в един момент извадката става представителна и въз основа на нея можем да правим заключения за съвкупното пазарно търсене.

В условията на търговия на ДЗР пазарната цена се нарича последна, а цени 'купува' и 'продава' включват цени 'купува' и 'продава' от пазара и комисионна.

[Марк Тулий]

И ей-така без накаква видима причина се оказва, че изведнъж на пазара се появяват акции не по $100, а по $10, или дори на по $5...

А тази ситуация заслужава малко повече внимание. 
Да приемем, че след падането на цената до 10 и после до 5 поръчката за Поршето е изпълнена. От тук нататък има три варианта - да последват още продажби на тази и по-ниска цена, да последват покупки на тази и по-висока цена или да няма повече сделки.
Ако търсенето на новите цени е по-голямо ще последват повече покупки по текущи цени и по-високи цени. Ако предлагането е по-голямо ще последват отново повече продажби (по текущи цени) и още по-ниски цени. Ние виждаме на графиката какво следва, от него трябва да направим изводи за търсенето и предлагането.
Търсенето и предлагането можем да разделим на 'реално' и 'спекулативно', в зависимост от целта му - реален обмен на активи или временно притежание. Първото включва една сделка за участие, второто - две. В другия форум съм го споменавал неколкократно, тук пропуснах. Все още не съм сигурен как точно това трябва да бъде включено във формулите (и дали изобщо трябва).
В случая една значителна част от тези акции ще се появят моментално обратно на пазара под формата на отложени поръчки за продажба на цени от $10 и нагоре. Това, което ни касае е дали на малко по-късен етап ще има сделки на тези цени - т.е. покупки по текуща цена срещу предварително обявените продажби.

[juliang]

От тук нататък има три варианта - да последват още продажби на тази и по-ниска цена, да последват покупки на тази и по-висока цена или да няма повече сделки.

Виж как хубаво разбираш нещата...

Цената се формира върху ВЕЧЕ СКЛЮЧЕНА сделка /сделки. Край, финито, сделката отмина и ти само гледаш с празни шепи.
А на теб ти е нужно да знаеш цената на която ЩЕ БЪДЕ СКЛЮЧЕНА следващата сделка за да си направиш сметката дали да "влезеш" или само да зяпаш. Е това е нещото което не може да бъде вкарано в алгоритъм, тъй като има прекалено много променливи, голяма част от които са ти неизвестни.

Ако търсенето на новите цени е по-голямо ще последват повече покупки по текущи цени и по-високи цени. Ако предлагането е по-голямо ще последват отново повече продажби (по текущи цени) и още по-ниски цени. Ние виждаме на графиката какво следва, от него трябва да направим изводи за търсенето и предлагането.

Знаеш ли колко блондинки са били на това парти, на което едната блондинка е станала метреса на акционера? Ами ако това е било парти на борда на директорите и не един, а 4-5 акционера са си намерили "половинки" и имат нужда от розови Панамери?
А колко от съпругите на акционерите ще раберат за вечеринката? Колко от разбралите ще подадат документи за развод? А колко от съпругите на акционерите имат подписани предбрачни договори и колко процента от акциите ще отидат в ръцете на съпругите при евентуален развод? Колко от развелите се бизнес съпруги имат достатъчно добри финаносви способности да задържат и "развъртят" получените при развода акции и колко от тях просто ще ги продадат по възможно най-бързия начин за да си купят лилаво Ламборджини Хъркейн? И кога точно ще бъде развода, и кога точно на лелката ще й се избистри че иска точно лилаво Ламборджини, т.е. ще й трябват пари, т.е. ще продаде акциите?

Това не знаеш... и няма как да знаеш. Затуй и нямаш идея накъде ще тръгнат акциите.

И това са само променливите, зависещи от е*алите и е*аните на една вечеринка ... сега сложи в сметките всички имащи акции на тази фирма - спекуланти, малки и големи инвеститори, тяхното текущо финансово и емоционално състояние, възгледите им относно семейните ценности и изневярата ...
Да не говорим, че на ценаа на дадена акция може да въздействат флуктоациите на акциин на други фрими в бранша, където може да е имало екзотично пътуване с яхти до някой остров ... където кой знае какво се е случило И така до безкрай.