Те могат да оперират (вместо "да/не" поставяш цифра от -1000 до +1000 примерно), въпроса е че не могат да определят стойността, или още по-точно - ресурса дори за приблизително определяне на тази стойност ще е невъобрзим.
Ти виждаш една снимка и можеш да определиш че на човек му се ака примерно, или че не му е много добре, или че е подпийнал. Сега си представи как можеш да опишеш една такава задача на компютъра...
А сега си представи да анализираш 4 часово видео на среща на високо равнище и да анализираш настроенията на присъстващите там - колко са им разширени зениците, как се променя тона на гласа им с напредването на дискусията, кой към кого гледа повече и към кого - по-малко, положението на ръцете им, енергичността на жестовете на всеки ...
Ако си човек - след 3 минути ще си наясно кой с кого е дружка, кой на кого е готов да забие нож в гърба ... дори и да не си дипломиране психолог. Обаче за един компютър това просто е непосилна задача.
В началото на срещата обикновено хората се ръкуват. За едни човек енергичността на ръкостискането и изобщо целия процес на подаването на ръката, задържането на ръката, поазата на тялото и т.н. има огромна информационна стойност. Дори за наблюдателя. Сега се опитай това знание да го сложиш в if-else ...
За едно ръкостискане ...