Лихвата за междубанковите финансирания е основен инструмент за извършване на паричната политика, тя се определя едностранно от централната банка. Тя е метод за контрол на пазара на дългове, няма как да бъде определена от него.
Може Марк Тулий може, явно вие изобщо нямате понятие от тези неща и не сте запознат с динамиката тези процеси. Горе долу преди два месеца ( на 19 Септември ) имаше точно такава ситуация която, за тези които я разбират, е проява на натрупаната неефективност във системата. Защо си мислите че ФЕД ( Федералния Резерв на САЩ, които всъщност е частна институция а не държавна ) започна да налива в системата $60 милиарда на месец ( които условно могат да бъдат увеличени до $90 милиарда на месец ). Ще се оптитам да ви обясня, а виде дали ще разберете това е друг въпрос, и поне други колеги могат го видят като интересна информация, понеже вие говорите като студент завършил образование и повтаря само нещата написани в учебниците без изобщо да разбира пазарните механизми.
Надявам се да знаете какво са това, макар че ако съдя по това което пишете до сега по скоро нямате представа, "Fed fund rates" и "Repo rates", накратко едното са лихвите по които ФЕДа отпуска средства на първичните дилари ( в момента те са 21 банки в САЩ ) а второто са лихвите които банките между самите тях си заемат средства. Та на посочените дати и след това, "Repo rates" скочиха на 10% годишна база при положение че "Fed fund rates", точно тези които се определят от централната банка бяха на 2%. И така какво излиза, централната банка си определя лихвите по които дава пари, а банките, незнайно защо си заемат ресурси помежду си на 5x, на тези лихви. Имайте предвид че точно тези между банкови заеми ( или депозити, няма значение коя страна се гледа ), определят основно нивото на капиталовото движение или ликвидност във финансовата система. Интересно как така се получи тази ситуация, понеже според вас тя не трябва да съществува, понеже това което обяви ФЕДа като процент това банките трябва да използват в техните между банкови транзакции. Това се получи понеже банките намирисаха риска които се натрупва в системата, и започнаха да се пазят, тоест започнаха да изискват много по-висок лихвен процент (цената на капитала расте) във размер на "преценения риск", Затова и ФЕДа се принуди да пуска ликвидност в размер на $60 милиарда, понеже не може да контролира лихвите които самия ФЕД е обявил. Ако не разбирате тези динамика, изобщо не си мислете за "математично-физичен модел на финансовите празари", понеже за да направите модел на нещо вие първо трябва да осъзнаете динамиката на процесите.
Казах ви го преди, казвам ви и сега, ФЕДа, а и която и централна банка по света само със обявяване на лихвени проценти абсолютно нищо не може да направи, да не си мислите че това е тоталитарна система и един казва и всички други от страх изпълняват, системата е пазарна и само пазара е този които определя лихвата, затова и ФЕДа, както и всяка друга централна банка се опитва да манипулира пазара с "печатницата". Единствено и само когато започне принтирането на пари (от нищото) само тогава, има реално притискане на номиналните лихвени проценти в икономическата система.
Това което ви обясних в предишния си коментар е абсолютно точно обяснение на това което стана на 19 Септември, и продължава да става до сега, и което принуди ФЕДа, за започне отново наливането на ликвидност във системата ( тоест принтиране ), точно за да държи тези лихвени проценти, по междубанковите депозити/заеми, ниски.
Централни банки в горе-долу днешния им вид съществуват от 300 години, търговски банки изпълняващи една или повече функции на централна още 300 преди това.
А това което казвате че от 300 години има търговски банки изпълняващи функции на централни, вземете да го осмислите, а не само да го цитирате. Все едно казвате че от 300 години имаме автомобили понеже преди 300 години имало превозни средства на 4-ри колела с мощност една конска сила (каруци). ФЕДа е най-старата от съвременните централни банки, имащи определени регламентирани пазарни функции, а той е на 106 годни, и въпреки това, както вече споменах, само през последните 50 години, от ерата на плаващите валутни курсове, функциите на централните банки рязко се промениха, точно от момента на девалвираното на долара спрямо златото, тоест отпадането на, дефакто, златно покритие на световната резервна валута. Тоест това кето ние наблюдаваме като функции на централните банки се е зародило само в последните 50 години, и което е най-важното няма да продължи дълго, понеже финансовите системи, както и във всичко друго, има цикли, и ние сме на ксъпа на промяна на цикъла.
