Кузвом въпреки годините си го е страх да погледне истината в очите поради една основна причина:
От малък в семейството е бил възпитаван не да бъде обективен, а преднамерен и с омраза. Щом баща ти ти каже, че бялото е черно, въпреки, че очите ти виждат бяло, разумът вече има запис, изкривен от действителността на 180 гр. и това в което ти казал "тати", то е истината, не това което виждат очите ти.
Нищо от това, което му представям не му харесва. И характерно за такива като него с витиеватост и хвърляне не на контрааргументи, а на бутафорни и несериозни, се опитва да отвлече вниманието от себе си, че не желае да отговори на истините.
Но има една природна закономерност:
Човек може и да успее, да излъже околните, да им създаде невярно впечатление за себе си, но никога не може да излъже съвестта си, дори е правено проучване, дори на серийните убийци им страда винаги съвестта от стореното.
Затова този лъжец и самопризнал се крадец никога няма да вземе отношение на поставените въпроси, като разчита на уважение в околните единствено от възрастта си - та той може да ми бъде баща. Но за да получиш уважение трябва да имаш доблестта да погледнеш истината в очите, не да бягаш от нея.