За да има смисъл да загряваш вода с нещо и да я ползваш трябва да си я загрял до температура над 50 градуса. Така като число това не е нищо особено. Какво са някакви си 50-60 градуса. Да но това значи най горните няколко реда клетки на панелите да са със такава температура а най долните няколко реда да са с температурата на входящата вода. Което пък значи горните клетки да работят в много по лош режим от долните и в същност долните да влачат горните. И Гредааа. Няма гол греда!!! Става Орел и рак само щуката я няма.
Привет Радико ( след хрнарно отсъствие
). Товак кето казвате е така при
определено начин на използване, но и вие попадате във капана на определена имплементация, а не на подобрение базирано на фундаментален физичен принцип. Да кажем, тази вода, която влиза, няма да е с голям температурен градиент в сравнение във тази която излиза, явно че че скоростта на движението на водата през системата, която ще има топлинен (воден) буфер, ще играе голяма роля, все пак не можете да я вкарате и да остане там за 30 минути. В допълнение водата не трябва да ви е на 50С
излизаща от панелите. Тя може да се проектира така че да е максиумум 40С ( съвсем спокойно ),
Ето ви задачката:
В буфер имате 1000 л. и стартирате с температура на водата 15С, и да кажем имате 3м
2 панели, та за колко време при 5 часа (оптимално) на ден слънце, ще загреете тази вода до 40С, при максимум термална ефкетивност на панела от 80%, като
изключваме топлинното разсейване на системата. Малко изчисления показват че това ще стане за около 5 часа или 3 дена. Сега вие през това време можете да ползвате водата (и така имаме изливане и вливане на енергия), въпроса е че при неодостиг на топлина водата може винаги да се
догрее до желаната температура (на какъвто си принцип пожелаете), но фуднаментлания върпрос на акумулиране и използване на тази ЕМ вълнова енергия идваща от слънцето на 1м
2 е решен оптимално.