Хубаво е, че най - накрая сегашният собственик на WFC най - накрая се е съгласил да ги предостави за ползване.
Искам да споделя какво научих за разлагането на водата на Стенли Майер и Андрия Пухарич покрай 3 годишното проучване на нагревателя ма Питър Дейви и понеже нямам пряк интерес по темата ,а информацията може да се окаже полезна на някой.
Самият Стенли Майер казва, че най - важното при неговата клетка е достигането на честотата на молекулен резонанс, при която производството на водород прави "квантов скок" - това са негови думи
.
Самият той не обяснява точно какво значи това , но според мен човекът от който Стенли е взаимствал идеята - Андрия Пухарич - обяснава доста подробно. Формата на молекулата на водата е неправилен тетраедър. При определено електромагнитно влияние Пухарич успява на да промени леко структурата на молекулата като я прави правилен тетраедър. Както знаем всяка геометрична фигура има собствена резонансна честота. Променяйки леко формата на молекулата тя става по - нестабилна и лесно податлива на електромагнитни вибрации с определена честота. Пропускайки тази честота под формата на електромагнитни пулсации във водната клетка от капацитивен тип може директно да се влияе на целостта на молекулата на водата. При устройството на Пухарич тази честота е била 600Hz ( между другото честотата, с която Кели е разграждал водата е била 620 Hz ), но идеята е не просто да се пусне пулсация на 600 Hz, a също така тя да е амплитудно модулирана с максимум на всеки 3 секунди. Обяснението на Пухарич за наблюдаваният ефект е появата на хармонични на подаваната честота високочестотни фононни вълни в структурата на молекулата, които предизвикват нейното разпадане. Идеята тук е да намери точната нота ( честота ) , която ще наруши хармонията във водната молекула.
От тук идва и според мен най - голямият проблем при конструирането на клетката на Стенли Майер, устройството му за отопление Heat Generator, нагревателят на Питър Дейви и др. - самата клетка трябва да е един вид музикален инструмент, изграден изцяло с идеята да е резонансен на дадената честота, да съхранява и увеличава дадената вибрация. От това основно зависи ефективността на начинанието и неговата свръхединичност. Този проблем прави реализацията на проекта в гаражни условия доста трудоемък, скъп и почти невъзможен за един човек. Моето виждане е, е че са необходими поне двама специалисти - единият с отлични познания в електротехниката, а другият с голям опит в акустиката и да добавя - не малко финансиране.
Някой от по - успешните репликации са ползвали и друг подход. Създаване на една супа от вибрации, като се разчита на налучкване на правилната честота. Но доколкото знам при тях няма нито един достигнал ефективността на Майер, а ключов за ефективността е резонанса - както молекулен така и електрически.
Друга особеност при Стенли Майер е ползването на големи волтажи - колкото по - силен сигнала - толкова по - голям ефекта - така може да компенсират не топлкова добрите акустични показатели на клетката.
За значително намаляване на разхода на енергия Стенли ползва един доста умен подход - вкарва капацитивната клетка в LC резонанс с бобина ( бобината доколкото разбрах е била специална с навивки от тел от неръждаема стомана с цел на се намали тока през клетката ) като идеята е да се увеличи силата на сигнала и да се намали до минимум разхода на енергия.
Тук идва и вторият по - голям проблем - тъй като водата си мени диелектричните свойства с нарастването на температурата, увеличаването на мехурчетата между плочите на кондензатова и други, е необходима обратна връзка за подържане на LC резонанса във веригата. Стенли е реализрал това посредством микропроцесорно управление доколкото разбрах.
След разговор с поляка лично виждал нагревателя на Дейви разбрах, че неговият подход е без обратна връзка - оставя четотата да се променя при нарастване на температурата.
Тук е необходимо да споделя още нещо за нагревателя на Дейви, което не го пише никъде. Нагревателя вибрира и извън водата и вътре в нея. По принцип 220V са съвсем недостатъчни за получаване на голямо електростатично поле, което да накара полусферите да вибрират. Интересно е как успява да докара вибрацията. След можество експерименти аз не успях.
Другото устройство, което буди интерес е така нареченият Heat Generator, използван от Майер за загряване на водата в резервоара на бъгито с цел да не замръзва под 0 градуса. В последствие това устройство е разработено за отопление на сгради, запазена е търговска марка в Европа и Америка, но точно тогава Стенли Майер е убит.
Разликата между WFC и Heat Generator е, че на плочите на кондензатора при електролизера се подава подава постоянен + и - , а при отоплителя имаме сменяне на поляритета.
Стенли Майер обяснява, че при загряването на водата се получавало едно "пружиниране" на молекулата на водата без тя да се разрушава като допълнителната енергия идва от етера - неин проводник според него са глуоните.
Устройството на нагревателя на Питър Дейви същото с разликата, че там е наблегнато изцяло на акустиката като се ползва сигнал от мрежата за електроснабдаване 220V, 50 Hz.
Друг уред будещ интерес е Ultrasonic Heater на Уилиям Тарп, където като източник на сигнал се ползва пиезокристал, захранван от 9V батерия. Там също има значително наблягане на акустиката и обратна връзка също.
В мойте експерименти с нагревателя на Дейви стигнах до проблема с акустиката
. Реализацията на подходящ акустичен елемент резониращ на 600 Hz се оказа доста сложно за условията и средствата, с които аз разполагам. По принцип на теория нещата са ясни, но реализацията е сложна.
Надявам се да съм бил полезен с нещо
.
Поздрави и успех !!
