Здравейте...Лелеее колко работи изписах, ще ми се схване ръката вече
Тоя тъп шунт започва да ме дразни вече. От разните опити дето правих разбрах, че само при противопосочно свързани управляващи намотки работи горе-долу както се очаква.
Теорията е дадена сбито на този адрес http://www.skif.biz/index.php?name=Pages&op=page&pid=176 -
Магнитный ключ. Н.Н. ГромовСърцевината на шунта ми е Ш 5.5х6мм, ферит с Al=1000. Има две управляващи намотки по 25 навивки от изолиран многожичен проводник,навити на страничните рамена на Ш-то. Критерии за правилната работа на шунта е изчезването на изходното напрежение при махане на магнитите, което означава, че джаджата не работи като трансформатор т.е. не черпи енергия от захранващия източник. Много е важен добрия механичен контакт между отделните части на магнитопровода, иначе изходното напрежение пада.
Зададох си въпроса за влиянието на материала на сърцевината на шунта или за скоростта на насищане, която се вижда на кривата
m=m(H). Дойде ми на ум сравнение с индуцираното напрежение при изключване на запалителната бобина за кола. Там при захранване 12в се получава пик 200-250в, защото скоростта на изменение на магнитния поток
dФ/dt е голяма. Колко
Ами при полупроводниковите ключове от порядъка на няколко микросекунди. А вслучая с магнитния шунт...
Ако се снеме осцилограма на тока се вижда, че при моя ферит насищането става относително бавно за 10-20мкс при честота около 20кХц, а възстановяването на проводимостта доста по-бързо за няколко мкс. Ще взема да измеря точно тия времена като материал за размисъл...
Мисля, че това е показано на графиката
m=m(B) на посочения по-горе сайт, като кривата е с по-малък наклон вдясно при насищането на материала. Значи тук спокойно може да се направи аналогия между работата на магнитния шунт и полупроводниковия ключ. Колкото по-стръмен е фронтът на комутация на магнитния поток или тока, толкова по-високо индуцирано е.д.н.
Това се потвърждава от осцилограмата на изходното напрежение в моя вариант. При насищане на шунта се получава по-анемичен изходен пик на напрежението. Оттук следва, че трябва да се търси подходящ материал за сърцевина на шунта с максимална скорост на насищане. Четох за някакви аморфни магнитопроводи с правоъгълна В-Н крива, но къде ги има не е ясно...
Друг вариант е да намеря ферит с голяма проницаемост Al=2000-5000.
Въпреки проблемите мисля, че доказателството за работещ принцип е налице. Пък дале ще се получи свръхединично устройство...
...казва ли ти някой...