Автор Тема: Експерименти с комутатор на магнитни потоци (КМП)  (Прочетена 349040 пъти)

Неактивен teofilius

  • Стабилен
  • ****
  • Публикации: 712
  • Пол: Мъж
    • Teosfera - free energy - antigravity
Експерименти на Getca
« Отговор #45 -: Октомври 01, 2008, 12:55:57 am »
Честотата на постоянните магнити можем да я приемем за безкрайно малка. Най-интензивно си взаимодействат полета които са с близка честота затова 50 или 25 херца е по-близко до 0 херца. От друга страна честотите които са ни познати и с които боравим са само едни повърхностни вълни, честотно модулирани от свърхвисоките честоти на трептенията на магнитното поле на електроните. Така е при всички магнитни полета включително и на постоянните магнити. Магнитното поле на електрона е електромагнитно като честотата и дължината на вълната му е съпоставима със дължината на орбитата  му около атомното ядро или по-точно движенията в състава на атома. Това означава че потенциално бихме могли да черпим енергия от постоянен магнит без особени допълнителни приспособления но трябва да имаме антена която да е една четвърт от дължината на вълната на електрона, което е невъзможно но би могло да се използва хармонична честота и дължина на антена. Но това също не е по силите ни. Това което си мисля че е направено в тази насока и работи е конвертора на Колер а другото са различните устройства и приемници на радиантна-лъчиста енергия, към които спада примното устройство на Морей и ако не се ръжа при него се използваше шведски камък който е вид диод за свърхвисоката честота на трептене на електроните в проводниците , двигател-генаратора на Бедини, Адамс и др. Както и да е , отклоних се от темата ... При всички случай за сега трябва да се работи с ниска честота но във връзка със споделеното досега си мисля за вариант с ниска честота, примерно управляващи вълни за шунта с честота 50Хц. но честотно модулирани със висока честота от порядъка на ~50КХц. Това е при случая че се работи с ферити. Сега ми хрумна и допускам че най-вероятно това е ключа за използването на високи честоти и ферити. Но при всички случаи конструкцията трябва да е добре направена...
Успехи!

Неактивен getca

  • Сериозен Експериментатор
  • Стабилен
  • ****
  • Публикации: 764
  • Пол: Мъж
  • https://t.me/BGfreeman
    • http://analogov.com
Експерименти на Getca
« Отговор #46 -: Октомври 01, 2008, 07:15:08 pm »
Здрасти Теофил-е... ;D
Благодаря ти за съветите и проявения интерес. Ако повече хора мислят и се напъват, по-лесно ще стигнем до истината...Нещо като дядо ряпа взе да вади и т.н. Мисля си, че скоро ще излезе заека отнякъде... ;)
Сега конкретно за МЕГ-а...Защо работя с ферит на висока честота...
   - Лека и проста конструкция с малко навивки;
   - Добър механичен контакт между отделните елементи на сърцевината;
   - Минимални размери на шунта и съответно енергия за управление;
   - Лесна механична обработка и сглобяване на сложни пространствени конструкции;
   - Добра реакция при насищане и възстановяване;
   - Минимални размери за дадена изходна мощност и т.н
.
Относно работната честота...Не съм съгласен, че трябва да е ниска. Експериментите показват точно обратното, комутацията работи и на 25кХц. Енергия има, въпросът е как ще се използува. Ако сте чели внимателно писаното от мен, там съм посочил три вида полезна енергия. Значи...
   - От комутацията на изхода;
   - От комутацията през шунта;
   - Натрупаната в шунта от насищане.
Ако всичко това се оползотвори, теоретично КОП-ът може да е много голям, защото ще има консумация колкото да покрие загубите. На практика нещата са много по-лоши поради ред причини.
Резонанса...Установих, че без него на изхода има ниска товароносимост, да не говорим за формата на тока и напрежението. Лесно се регулира и напрежението с малки вариации на честотата и Кзап.. Пикът на мощността е много ясно изразен, получава се идеално синусоида, което опростява измерванията. Има обаче тънкости при съгласуване на изхода и управлението, които да се уточнят и си мисля, че е постижим КОП=2-3. Постановката ми дотук е за доказване на принципа, а не постигане на максимум ефективност. И това ще стане, трябва търпение и упоритост.
За картечницата...Добър пример, но невинаги е верен. Не знам дали си държал мишени в казармата, щото аз съм...лелеее, какво беше, направо те понася...Едно е да стреляш с автомат, друго с лека картечница и трето с КПВТ(Крупны Пулемьот Владимиров) ;D. Та, дали ще паднеш зависи от мощността на изстрелите или ел.импулси в нашия случай. Желязото за 50Хц е много гадно, има голяма инертност и за да го размагнитиш пак е нужна енергия. Затова на шунт с такава сърцевина му трябва първо много време за насищане и много енергия. Да не говорим за яките магнити дето са нужни за да го докараш близо до насищането. Ламелите на магнитопровода искат стягане, трудно се получава добър механичен контакт, сложна и тежка конструкция се получава, а как се навиват тия 1000нав. на изхода. Единственото предимство според мен е много простото управление, според схемита на Валери, макар да мисля, че не всичко е показано.
Това от мен... ;) Поздрави на всички и...чакам подкрепа в експериментите.
« Последна редакция: Октомври 01, 2008, 09:30:17 pm от getca »

Неактивен teofilius

  • Стабилен
  • ****
  • Публикации: 712
  • Пол: Мъж
    • Teosfera - free energy - antigravity
Експерименти на Getca
« Отговор #47 -: Октомври 01, 2008, 10:57:02 pm »
Здравей Гец! Съгласен със с теб във всичко което казваш! Това което казвам е относително - в смисъл зависи от различните условия и изпълнения. Вярвам че комутацията на постоянния магнитен поток може да се извършва и с висока честота но имаме определен път който да изминем до този момент. За мен лично минава през експериментирането със ниска честота и постигането на успех при ниска честота. По настоящем работя по друг вид технология за получаване на свободна енергия но имам голямото желание да продължа експериментите и в тази насока , още повече че разполагам и с по добри възможности , опит и познание сега . В един или друг аспект но като експериментирах с магнитния шунт, имах усещането когато принципа работи и то добре. Трябваше да мина определени ключови моменти и ги минах. Има изключителна разлика между това да имаш управление чрез шунта и това да имаш скокообразно управление чрез него. Говоря за скок на енергията на изхода. Е , имах го , просто тогава  нямах достатъчно навивки на изходния магнитопровод за да сваля повече мощност. Впечатляващо е също че като товарех изхода , входния ток значително намаляваше. Присъствието на кондензатор вдига изходната мощност с около 30-40% но не е резонанс, защото активният товар паралелен на кондензатора елиминира условията за поддържане на резонанс. Просто виждането ми е определени явления и свойства на елементите при използването на магнитен шунт(вентил) спадат към физични закони които тепърва има да усвояваме и са различни от познатите ни.  За мен също  е по-лесно да работя с ферити в това направление по същите причини които и ти изтъкваш но резултатите ми са индентични с твоите. Ако сега започна да експериментирам със сигурност ще имам по добри резултати дори  и с ферити и висока честота и вярвам скоро да направя някои експерименти. Това което ти писах и ти пиша е просто за да ти помогна по скоро да имаш отлични резултати, а ти вече имаш достатъчно потенциал за да ги постигнеш. Това което може да ти попречи за тази цел е инерцията защото ако продължи твърде дълго ще се откажеш и разочароваш преди да опиташ това което наистина работи а то е твърде близко и очевадно за да го видим, обхванем и схванем в повечето случаи. Както и да е , пожелавам ти успех!

Неактивен getca

  • Сериозен Експериментатор
  • Стабилен
  • ****
  • Публикации: 764
  • Пол: Мъж
  • https://t.me/BGfreeman
    • http://analogov.com
Експерименти на Getca
« Отговор #48 -: Октомври 02, 2008, 01:14:44 pm »
Теофиле, привет...Много ми е кеф, че има с кого да коментираме, защото ти си един от малкото хора, които правят нещо и имат практически резултати. Разликите в разсъжденията и вижданията не са проблем, а напротив. Така човек може да види грешките си и да ги коригира. Много пъти съм писал, че добър резултат може да има ако работят повече хора и споделят резултатите. Сам е трудно, времепоглъщащо и т.н. Но това не плаши душите наши... ;D Няма отказване, захапал ли съм го, трудно пускам...дори и да остана сам... ;)
Сега конкретно за МЕГ-а...За кондензатора на изхода, свързан паралелно мисля, че грешиш. Това си е чист паралелен резониращ трептящ кръг, който формира синуса на напрежението и осигурява енергия при изключен поток на магнита. Самият Валери казва, че е нужен резонанс за оптимална работа. Същата верига е включена и в управлението на шунта, но там нещата не са много ясни според мен. Точно в управлението е далаверата...или как да се използува енергията от сърцевината на шунта. Тънкият момент е съгласуването на двете вериги - изходна и управляваща, така че КОП>1. При мен съгласуването е лошо и затова излишната енергия се разсейва като топлина в сърцевината, намотките, кондензаторите...Ферита загрява доста, а изолацията на проводниците в резонансните вериги мирише и направо се топи. Та, в крайна сметка си има още мнооого работа за построяване на работещ стабилно свръхединичен образец. Потенциал има голям според мен, но се иска напъване... :) Напоследък и Алтиум проявява мерак за експерименти, дотук ставаме трима, което не е лошо за начало. На мен основната ми цел беше да докажа идеята като работеща на по-висока честота и да предизвикам интерес към МЕГ-а. Първото го постигнах безусловно, второто частично, но мисля, че с подобряване на резултатите интереса ще се увеличи.
И така...Предлагам да направм тричленна виртуална работна група (Теофил, Алтиум и Геца)... ;) по този проект с цел експерименти и свободна обмяна на мнения и резултати. Ако мислите, че има рационално зърно в това пишете... :) Поздрави... ;D

Тони

  • Гост
Експерименти на Getca
« Отговор #49 -: Октомври 02, 2008, 01:52:19 pm »
 Зд. Геца! С Алтиум се срещнахме и коментирахме МЕГ, не съм се захващал все още да го правя но коментирахме нещо което ще ти помогне. Преди време правих опити да разтоваря електромотор и вдигна КПД-то с допълнителна намотка, на която подавах високоволтов инпулс. Идеята е да се неотрализира ефекта на Ленц.

Неактивен teofilius

  • Стабилен
  • ****
  • Публикации: 712
  • Пол: Мъж
    • Teosfera - free energy - antigravity
Експерименти на Getca
« Отговор #50 -: Октомври 02, 2008, 08:06:10 pm »
Здравей Гец! На този адрес http://www.teosfera.piczo.com/tehnoidea?cr=3 съм поставил скица на оптимално опростен вариант на МЕГ с който смятам да експерименнтирам скоро. Предвижданията ми са че ще може да работи и с висока честота. Управляващите бобини са разположени перпендникулярно спрямо изходните и са вътре в тях, като между магнитопровода им и периферния магнитопровод е добре да има междина. Няма да обяснявам как работи тъй като си наясно и бързо ще схванеш за какво става дума.  Нямам нищо против да съгласуваме работата си по един или друг начин с теб и Алтуим. Така или иначе , стремя се да споделям идеи, опит и виждания така че всички да сме си взаимно полезни  и по скоро да постигнем практически успех.

Неактивен getca

  • Сериозен Експериментатор
  • Стабилен
  • ****
  • Публикации: 764
  • Пол: Мъж
  • https://t.me/BGfreeman
    • http://analogov.com
Експерименти на Getca
« Отговор #51 -: Октомври 03, 2008, 11:20:36 am »
Здравейте...Ууу, браво бе, раздвижи се народа... ;) Тони, можеш ли да опишеш накратко как си го правил това с допълнителната намотка и в.в. импулс. Не съм срещал подобна идея. Теофиле, интересно си го замислил. Давай, прави го, да видим какво ще излезе. Според мен ще имаш трудности при направата на вложените бобини, но може да стане.
Задачата, която съм си поставил е да вдигна КОП-а до 1.5-2 и тогава ще се боря за автономност. Ценно е някой да работи с ниска честота, за да сравним и да видим какво става с принципа. Аз си мисля, че той е железен - комутация на магнитния поток чрез управляемо съпротивление на част от магнитната верига. Фактически борбата е за намаляване на ефекта на Ленц и прихващане на енергията на потока на ПМ, защото пряко от това зависи ефективността. Мисля да пробвам това...http://forum.mazeto.net/index.php?topic=549.0.
Конкретно...За начало си мисля да седна и опиша накратко всичко правено от мен досега. Ако всеки го направи и си разменим информацията, може би ще си спестим много усилия за в бъдеще.
Алтиум, материала за линейни магнитни вериги съм го сложил в раздела "FTP библиотека". Този материал и за магнитните усилватели(пак там) трябва да се прочетат от всеки, който е тръгнал да прави МЕГ.

http://forum.mazeto.net/index.php?topic=513.0 -Линейни магнитни вериги
http://forum.mazeto.net/index.php?topic=474.0 -Магнитни усилватели
http://forum.mazeto.net/index.php?topic=469.0 - Резонансни системи

За лесно разглеждане на DVJU файлове можете да погледнете в раздел софтуер: http://forum.mazeto.net/index.php?topic=564.0

Благодаря на всички за мненията и препоръките. Поздрави и успех... ;D
« Последна редакция: Октомври 03, 2008, 03:25:59 pm от altium »

Неактивен getca

  • Сериозен Експериментатор
  • Стабилен
  • ****
  • Публикации: 764
  • Пол: Мъж
  • https://t.me/BGfreeman
    • http://analogov.com
Експерименти на Getca
« Отговор #52 -: Октомври 03, 2008, 07:00:31 pm »
Алтиум, можеш да започнеш с изследване насищането на сърцевината за шунт, дето си я избрал. Значи навиваш определено число навивки в две намотки на крайните рамена на Ш-то. Намотките са навити еднопосочно, а ел.връзка е НК-НК или НК-КН(Н-начало, К-край). Пускаш импулси от генератор с регулиране на честота и Кзап. Връзваш във веригата резистор 0.1ом/5вт да речем и следиш тока с осцилоскоп. Сърцевината влиза в насищане, когато се получи чупка в посока нарастване на екрана на осцилото. Пробвай при различно свързване какъв е тока... ;) Ааа, трябва да уточниш и захранващото напрежение, като повече навивки искат по-високо, но по-малък ток...
Следващият опит е с доближаване на магнит за имитация на реалните условия. Може и с два магнита, доближени с разноименни полюси. Пак гледаш на осцилото какво става и мислиш...Трябва токът при който настъпва насищане да падне, защото част от необходимата енергия за насищане идва от потока на магнита и се сумирва с тази от управлението.
Засега това... :)
« Последна редакция: Декември 21, 2008, 11:53:17 pm от altium »

Тони

  • Гост
Експерименти на Getca
« Отговор #53 -: Октомври 05, 2008, 09:50:46 am »
 Геца, правил съм експерименти за разтоварване на генератор при намален ефект на Ленц. Единият вариант беше с дублиране върху намотката и високо напрежение се подаваше като полюса премине 70%. А другият намотката се прави тясна и се разполага върху втората половина на работната намотка. Инпулса трябва да е със стръмен фронт а времето опитно се докарва /зависи от магнитопровода/. Мисля, че тук тясна намотка с много витки ще свърши работа. Успех.

Неактивен getca

  • Сериозен Експериментатор
  • Стабилен
  • ****
  • Публикации: 764
  • Пол: Мъж
  • https://t.me/BGfreeman
    • http://analogov.com
Експерименти на Getca
« Отговор #54 -: Октомври 06, 2008, 01:30:20 pm »
Здрасти, Тони...Разбрах за какво говориш... ;)





Интересна идея, но не ми върши работа при МЕГ-а. Според мен решението е LC или LL контур, комбинирани с конструкция, подобна на битороидалния траф. Засега първото работи задоволително, второто ще го пробвам.
П.П. Прикаченият файл е опит за визуализация на работата на изходната резонансна верига.
« Последна редакция: Октомври 06, 2008, 10:25:45 pm от altium »

Неактивен getca

  • Сериозен Експериментатор
  • Стабилен
  • ****
  • Публикации: 764
  • Пол: Мъж
  • https://t.me/BGfreeman
    • http://analogov.com
Експерименти на Getca
« Отговор #55 -: Октомври 07, 2008, 06:22:20 pm »
Здравейте...Ще ми се да помъдрувам малко по анимацията на моя експеримент в предния коментар. На пръв поглед се вижда, че потока на ПМ има два алтернативни пътя - през шунта или през сърцевината на изходната намотка. Но...енергия се отделя само на изхода посредством е.м.индукция причинена от изменението му dФ/dt. Същото изменение обаче го има и в магнитопровода, където е включен шунта, но в противофаза на 180 град. Та въпросът е...как да се използува това. Ами най лесно като се навият две секции на втора товарна намотка, подобно на изходната. Е да, но...има проблем и той се нарича реакция на товара (закон на Ленц). На изхода тази реакция се отслабва с въздушна междина и LC-резонансен кръг, но тук няма как да сложим междина, защото част от потока на ПМ ще отиде към изхода и цялата ефективност пада. Има начин, но ще се усложни конструкцията. Решението е двутактната схема с два шунта и магнити по средата на Ш-образната сърцевина. Нея ще я коментираме по-натам... ;) Само ще кажа, че трябва да се получи директно КОП>2 при правилна настройка...
Тук е мястото да споделя защо работя по тази схема на МЕГ-а - поради възможността лесно да се установи има ли остатъчен магнитен поток на изхода при изключено захранване. Просто хващам изходната сърцевина и пробвам на усет има ли някаква, макар и минимална сила на привличане с основния магнитопровод. Тоест доколко добре се е шунтирал потока на магнита през шунта и каква част от него е извън шунта и привлича изходния магнитопровод.
Ясно е, че колкото е по-малък този остатъчен поток на изхода, толкова по-голямо ще бъде изменението му през изходната намотка и съответно генерираната енергия в товара.
Въздушната междина...Ролята й е да отслаби реакцията на товара - без нея спада рязко изходното напрежение. При увеличаване на междината напрежението расте, но донякъде и после бавно започва да спада при голяма междина. По-голям товар, по-голяма междина...Установих, че има една оптимална стойност за която напрежението върху товара е максимално и синусоидата е правилна.
Това е засега...В най-скоро време виртуалната работна група по темата трябва да се размърда, щото енергиината криза не чака... ;) ;D
« Последна редакция: Декември 21, 2008, 11:58:09 pm от altium »

Неактивен getca

  • Сериозен Експериментатор
  • Стабилен
  • ****
  • Публикации: 764
  • Пол: Мъж
  • https://t.me/BGfreeman
    • http://analogov.com
Експерименти на Getca
« Отговор #56 -: Октомври 08, 2008, 03:48:00 pm »
По принцип...Това го казва и Валери. При сглобена конструкция, потока на ПМ на изхода трябва да бъде нула или възможно минимален. За схемата с два шунта и магнит по средата това не важи, защото в изключено състояние на двата изхода ще има 1/2*Ф Там потокът е минимален при наситен шунт... ;)
« Последна редакция: Октомври 08, 2008, 09:51:35 pm от altium »

Неактивен getca

  • Сериозен Експериментатор
  • Стабилен
  • ****
  • Публикации: 764
  • Пол: Мъж
  • https://t.me/BGfreeman
    • http://analogov.com
Експерименти на Getca
« Отговор #57 -: Октомври 09, 2008, 09:10:15 pm »
Здрасти, Алтиум
Хубави ферити си избрал, но...ми се струва, че основният е с голямо Ал и има вероятност да се насити от по-силен магнит, като това ще наруши нормалната работа на джиджавката... :) Та не е лошо първо да пробваш на око грубо дали пуска целия поток на магнита. Значи залепяш магнит по средата, окъсяваш потока в едно от рамената на Ш-то с парче ферит или сноп ламели и преценяваш силата на привличане грубо. Ако е значително по-малка, то явно сърцевината влиза в насищане, което не е добре. Моят основен ферит е с ниско Ал~200. Ако имаш насищане трябва да увеличиш сечението като долепиш две Ш-та например.
Шунта...Поиграй си с насищането, без/с магнит, уточни му намотките и захранването, виж какво става на осцилото и после ще коментираме.
От снимката на г-н В.Иванов - това е схемата за която говорихме и ще работи, подобно на противотактно стъпало.
« Последна редакция: Декември 11, 2008, 08:09:42 pm от altium »

Неактивен getca

  • Сериозен Експериментатор
  • Стабилен
  • ****
  • Публикации: 764
  • Пол: Мъж
  • https://t.me/BGfreeman
    • http://analogov.com
Експерименти на Getca
« Отговор #58 -: Октомври 13, 2008, 10:47:16 am »
Хистерезисна крива (В) и изменение на магнитната проницаемост (u) на феромагнетик в зависимост от външното подмагнитване (H)...
Магнитното съпротивление е Ru=L/u*S, където L-дължина на силовата линия, S-сечение на сърцевината.
Графиката на магнитното съпротивление е точно огледална на графиката на магнитната проницаемост.

Разглеждаме графиката u (магнитната проницаемост на материала в зависимост от външното подмагнитване).
Точката Мю Макс е точка с най-малко магнитно съпротивление, намира се при някаква стойност на външното поле, тоест при някакво подмагнитване. Това подмагнитване се задава с постоянния магнит.

В първоначалния момент (преди подаване на управляващ сигнал) подмагнитването на материала е в точката МЮ МАКС или малко вдясно от нея.
След подаване на управляващ сигнал, материалът влиза в дълбоко насищане, водещо до силно спадане на магнитната проницаемост и увеличаване на магнитното съпротивление (десния край на розовата зона). Точно това се използува за комутация на магнитния поток в МЕГ-а.
« Последна редакция: Декември 22, 2008, 12:04:48 am от altium »

Неактивен getca

  • Сериозен Експериментатор
  • Стабилен
  • ****
  • Публикации: 764
  • Пол: Мъж
  • https://t.me/BGfreeman
    • http://analogov.com
Експерименти на Getca
« Отговор #59 -: Октомври 15, 2008, 02:00:18 pm »
Здравейте...Вчера пробвах шунт навит по схемата на Громов - http://www.skif.biz/index.php?name=Pages&op=page&pid=176, но с намотки и в трите рамена на Ш-то.

Допълнително навих и намотка за снемане на натрупаната в шунта енергия. Единият край е на маса, а другия през диод към захранването. Товарната лампа забележимо усилва силата на светене при включване на допълнителната намотка. Връщането на енергия обаче не е особено ефективно, затова мисля да пробвам друго свързване.
Значи сметката е проста - щом имаме КОП=1 с минимално връщане на енергия, то ако се върне половината от нея КОП=2. Става въпрос за схемата на МЕГ-а по която работя досега.
Такааа...Ръчкам си аз джиджавката и по едно време спря. Бре, кво стана... ??? Умувам, меря - всичко точно, но не бачка. Загубих може би половин час докато разбера, че са думнали резонансните кондензатори на изхода. Яки тоци(проводниците затоплят) и напрежения(шибна ме здраво) хвърчат там. И то от два мижави магнита от шнапери за шкаф. Та, намерих кондензатори 1000в от телевизор, сложих ги и заспа. Извода е, че трябват качествени кондензатори поне на 600в. Пробвах с различни типове, като некачествените греят и напрежението пада.
Настройка...При включване Кзап и F са на минимум. Правим Кзап=0.2-0.3 и въртим бавно тримера за честота докато спиралата на лампата се загрее. Сега търсим максимум с тримера за Кзап. Малко увеличаваме честотата и търсим нов максимум с Кзап. Така докато намерим абсолютният максимум на изходната мощност. Резонансните максимуми са много ясно изразени и не е желателно рязко въртене на регулиравките, защото може да изпуши нещо.
От мен това... ;) Чакам подкрепа...Работната група нещо я няма... ;D
П.П. Основният магнитопровод трябва да работи около umax, малко вляво или вдясно. Влизането в зоната на насищане е нежелателно, защото води до загуби. А положението на работната му точка се определя от постоянните магнити.
« Последна редакция: Декември 11, 2008, 10:06:14 pm от altium »