Здрасти 
Теофил-е... 

Благодаря ти за съветите и проявения интерес. Ако повече хора мислят и се напъват, по-лесно ще стигнем до истината...Нещо като 
дядо ряпа взе да вади и т.н. Мисля си, че скоро ще излезе заека отнякъде... 

Сега конкретно за 
МЕГ-а...Защо работя с ферит на висока честота...
   - Лека и проста конструкция с малко навивки;
   - Добър механичен контакт между отделните елементи на сърцевината;
   - Минимални размери на шунта и съответно енергия за управление;
   - Лесна механична обработка и сглобяване на сложни пространствени конструкции;
   - Добра реакция при насищане и възстановяване;
   - Минимални размери за дадена изходна мощност и т.н.
Относно работната честота...Не съм съгласен, че трябва да е ниска. Експериментите показват точно обратното, комутацията работи и на 
25кХц. Енергия има, въпросът е как ще се използува. Ако сте чели внимателно писаното от мен, там съм посочил три вида полезна енергия. Значи...
   - От комутацията на изхода;
   - От комутацията през шунта;
   - Натрупаната в шунта от насищане.
Ако всичко това се оползотвори, теоретично 
КОП-ът може да е много голям, защото ще има консумация колкото да покрие загубите. На практика нещата са много по-лоши поради ред причини.
Резонанса...Установих, че без него на изхода има ниска товароносимост, да не говорим за формата на тока и напрежението. Лесно се регулира и напрежението с малки вариации на честотата и 
Кзап.. Пикът на мощността е много ясно изразен, получава се идеално синусоида, което опростява измерванията. Има обаче тънкости при съгласуване на изхода и управлението, които да се уточнят и си мисля, че е постижим КОП=2-3. Постановката ми дотук е за доказване на принципа, а не постигане на максимум ефективност. И това ще стане, трябва търпение и упоритост.
За картечницата...Добър пример, но невинаги е верен. Не знам дали си държал мишени в казармата, щото аз съм...лелеее, какво беше, направо те понася...Едно е да стреляш с автомат, друго с лека картечница и трето с КПВТ(Крупны Пулемьот Владимиров) 

. Та, дали ще паднеш зависи от мощността на изстрелите или ел.импулси в нашия случай. Желязото за 50Хц е много гадно, има голяма инертност и за да го размагнитиш пак е нужна енергия. Затова на шунт с такава сърцевина му трябва първо много време за насищане и много енергия. Да не говорим за яките магнити дето са нужни за да го докараш близо до насищането. Ламелите на магнитопровода искат стягане, трудно се получава добър механичен контакт, сложна и тежка конструкция се получава, а как се навиват тия 
1000нав. на изхода. Единственото предимство според мен е много простото управление, според схемита на 
Валери, макар да мисля, че не всичко е показано.
Това от мен... 

 Поздрави на всички и...чакам подкрепа в експериментите.