Тъй, каква стана тя, пак пустото насищане нещо спъва работата...
Не ми се ще никак да влизам в ролята на някакъв умник, раздаващ правосъдие, но...тук става въпрос за добре известни и доказани неща. Пише ги в разни книги и всеки може да ги прочете, напр.
http://mazeto.net/index.php?topic=474.0 Та в тоя ред на мисли, колега
varvarin, твърдението ти(предполагам, вследствие шашкане от много експерименти или женски тормоз
), че...
Аз продължавам да мисля че там където е чупката на тока е мястото на дълбокото насищане. Фактора който ограничава тока в случая е индуктивността и щом той нараства със скок значи индуктивността е спаднала със скок т.е. отишли сме вдясно ниско по мю кривата. По принцип тази дясната част на кривата не е свързана с изразходване на допълнителна енергия тъй като при промяна на Н не се променя В (в идеалния случай разбира се, в реалния има незначителна промяна). Така че би трябвало работната точка да е там някъде.
...въобще не звучи спрямо написаното в съответната литература, особено пасажа в червено. За да достигнем дълбоко насищане ни трябва съответна напрегнатост Н на полето в сърцевината, която се постига при съответния ток, но...индуктивността спада, така че ни трябва още по-голям ток и така в нелинейна зависимост. Реално разходът на енергия е в пъти по-голям от този за постигане на максимална проницаемост на сърцевината. Това се доказва лесно с проста импулсна постановка - индуктивност, мощен ключ, задаващ генератор, захранване, осцилоскоп. Снема се осцилограма на тока през индуктивността за някаква честота и Кзап. Стойността на индуктивността се пресмята по формулата за обратен преобразувател L=(Uin*Ton)/Ipk, където Uin-захранващо напрежение, Ton-време на токовия импулс, Ipk-пикова стойност на тока. Да, проверено, доказано и т.н...
Другият важен въпрос е как практически да доведем една сърцевина до дълбоко насищане ?.. Ами като навием една или няколко намотки, пуснем през нея поток от един или група ПМ или комбинация от двете. С магнитите лесно се проверява, като закачим LC-метър за намотката и мерим индуктивността. Тук се вижда ясно и влиянието на хистерезисната крива при различните материали. Напр. ферит с проницаемост u=10000 се насища напълно(L=0), докато друг с 3-4 пъти по-ниско u не, при едни и същи ПМ и приблизително еднаква геометрия. Може да се направи и прост опит с посоката на магнитните потоци, за доказване на факта, че насищане има и при насрещни такива, което пък означава, че в сърцевината потоците просто не се забелязват. В случая алгебричното сумиране не върши работа. Та, не разбирам следното...
Ако се конструира така че потока на магнита да докара сърцевината на шунта близо до точката на насищане то би била нужна съвсем малко енергия за да стигнем дълбокото насищане. За да стане това ние трябва да приложим външно поле със същата посока като тази на магнита. Тогава обаче няма изместване на потока. Другия вариант е да сме в дълбоко насищане а управляващите намотки да ни върнат до точката с мю максимум. Така или иначе аз смятам че наляво от максимума нямаме работа защото там започваме да губим енергия на всеки цикъл. Това което не мога да си представя е как точно ще стане това в присъствието на магнита. При свързване на шунта НК-КН едната му половина е постоянно наситена а другата се намагнитва ту в едната ту в другата посока. В този случай едната намотка почти не върши работа същото е ако се изключи.
...което ме вкара в дълбок размисъл, но както и да се пъна го смятам за невъзможно. При моите конструкции с ферити работят и двата варинта на шунт, с насрещни и кръгови потоци, но има някои разлики в междини, изход и т.н...
Е, извинявам се за критиката, надявам се да не е била много остра, единствената ми цел беше да коригираме нещата в правилната посока.
И още нещо,
полярността на е.д.н. от самоиндукция в шунтовите намотки е противоположна на захранващото, но е.д.н. от индукция при връщане на потока на ПМ през шунта е със същата полярност.
Прикачвам няколко снимки за демо на насищане с ПМ, ферит с u=2800, магнити от шнапер за шкаф, ориентирани NS-NS или обратно. Интересен е ефектът при третата снимка.
Поздрави...