На коя част от кривата на мю съответства пика на тока в моите осцилограми?
Би трябвало да е около максимума на проницаемостта, защото след това идва чупката на тока или зоната на насищане и спадане на u.
При твоята осцилограма двата пика не се ли дължат на използването на резонанс в управлението?
Двата пика на изхода нямат нищо общо с резонанса в управлението, той служи само за връщане на част от енергията. Ако си забелязал говоря за праг на поява на изходно напрежение, което значи минимална индукция под този праг. Увеличавам плавно Кзап на управляващите импулси и в един момент лампата на изхода светва. Това го няма при трансформаторния ефект, там си е като при нормален импулсен преобразувател, плавно. Има едно понятие,
магнитен вискозитет, което обяснява закъснението в появата на индукционния пик на изхода. На магнитните домени им трябва време за ориентация по потока, затова пиковете са малко след управляващия импулс. Същите пикове се получават без никакви резонанси с паралелно вързан диод и лампа за товар на управлаващата намотка.
Да продължа с умуването - наличието на полегат участък в токовата осцилограма показва, че си далече от зоната на насищане. Аз нагласям така работната точка, зададена от ПМ, че да бъда ва началото на тази зона или да избегна полегатия участък. Това зависи само от силата на полето на ПМ и ако го постигнеш трябва да се получат нещата. Вържи некъв мижав товар на изхода и пробвай да изкараш
звънене или затихващи двуполярни трептения след управляващия импулс, това е ориентир за правилна работа на чудесията. Това е показано и в писанията на г-н Иванов, аз реално от там тръгнах и беше голям кеф като видях картината на екрана на осцилото. При натоварване остават само два разнополярни пика, които са с различна амплитуда, поради различните dФ/dt на идване и оттегляне на ПМ потока.
Струва ми се, че тоя огромен шунт изобщо не се насища достатъчно за да отклони потока на ПМ. За пример давам моя феритен шунт, който се насища с
7-8а/24в или
168-192Вт импулсна мощност, а масата му е смешна спрямо въпросното желязо.
В зоната на насищане няма промяна на потока или тя е много малка за да предизвика забележима индукция. Идеята ми беше, че ако ПМ потока не се отклонява, но шунтът се насища в някаква степен, ще се получи точно картината от твоите осцилограме или индукция на изхода предизвикана от част на управляващия магнитен поток и то по време на ненаситена сърцевина(полегатия участък на тока). Така работят пик-трафовете, които дават напрежителни импулси около нулата на синуса, а през останалото време част от сърцевината е наситена и Uизх~0.
Модел на магнитната верига не е лошо да се направи, чисто изчислително като начало. Има някаква програма за Windows, която показва визуално нещата, но не съм работил. Отделно не вярвам много на такива симулации, не че не са полезни понякога.
Поздрави...