Сулфатизацията не е единствения проблем на старите акумулаторни батерии, и особено на тези, пребивавали в UPS-и, зареждани и точени душмански, и след това стояли дълго време. Още по-големият проблем е, че частички от оловната решетка на електрода се отчупват (понякога и до 50% от структурата му) и или падат на дъното, или остават в гела, но така или иначе - работа повече не вършат. Такива акумулатори, разбира се, вече са невъзстановими, освен чрез рециклиране.
Преди време си играх да възстановявам 2 такива батерии, донякъде от любопитство, и по схемите на колегата Радев, и с други средства (разбира се преди това долях дестилирана вода до пълна хидратация). Накрая счупих едната (по-безнадеждната), и това е изводът, до който достигнах.
Иначе 14,4V за заряд е много! "Кипенето" започва някъде към 14,3V. Ta 14,2V ми се струва абсолютния максимум, и то само при екстремни случаи и изисквания. Бях чел преди време някакво изследване на YUASA, от което се виждаше, че най-дълъг живот (брой цикли, Ah, намаляване на капацитета с времето и т.н.) показват акумулаторите, зареждани с 13,8V. Съответно презареждането (ако ползваме батерията за резервно/дублиращо захранване), трябва да започва не при 10,5V, а някъде към 12V - първо за да се намали "дълбочината" на разреждането, и оттам да се увеличат броя цикли живот на батерията, и второ - ако мрежовото захранване отпадне в който и да е момент (дори и когато батерията е разредена до 12V и й предстои зареждане), да има още резерв надолу до 10,5V.
