Апарата за точково заваряване има специфични изисквани. По важно е намотката да има голяма площ отколкото голямо сечение. ако една и съща медна шина я навиеш веднъж на плоското веднъж на ребро като е на ребро апарата ще работи по лощо. най лесно става като направиш вторичната от няколко паралелни по тънки намотки за да абсорбират цялото магнитно поле.
Това малко противоречи на теорията, но е емпирично изведен факт, установил съм го опитно. Докато електрожена има съвсем други изисквания, необходимо е да има възможно по твърда токова характеристика. Може да се каже и "възможно по мека напреженова" Което означава, че трябва вторичната да не абсорбира изцяло полето. Затова се регулират най добре с магнитен шунт който отклонява част от полето на първичната да не отиде към вторичната. Така се осигурява стабилно високо напрежение за запалване на дъгата "поне 50 V. " и стабилен постоянен ток който възможно най малко се променя от мърдането на ръката и съответно доближаване или отдалечаване на електрода и ваната. Това са толкова противоположни изисквания, че риба и рак не е достатъчно красноречиво, по скоро орел и къртица.
