Има няколко вида резонанс LC, вълнови резонанс, при фероматериалите феромагнитен резонанс и други. От контур вкаран в LC резонанс енергия може да се сваля, но никога не може да се получи повече от входната, за
щото като се включи товара веднага се променя честотата и Q-фактора на кръга се понижава или се нарушава резонанса.
Вече при вълновия резонанс нещата стоят по друг начин. Там се гони получаването на стояща вълна в проводника на точно определено място и цялата подадена енергия се съхранява в амплитудата на стоящата вълна и не се губи, защото няма излъчване. След определено време, когато се натрупа достатъчно енергия от источника магнитното поле на стоящата вълна може да се използва да върши работа, като го накараме да се движи, без да черпим енергия от него.
Стоящата вълна е по принцип едно много силно стационарно електромагнитно поле, което се върти около остта на проводника в който е създадено и изглежда, като торус, а за да се върти, трябва да му се въздеиства с високоволтово електрическо поле на 90 градуса, но и така въртейки се, не може да върши работа. За да свърши работа трябва да го накараме да се движи, ДА ПУЛСИРА във времето, а това се постига с фазово изместване във времето с определена честота или с ФДЧ. Когато магнитните силови линии на това електромагнитно поле пресекат силовите линии на товарната бобина под определени градуси, тогава в товарната бобина се индуцира ЕДС и тя генерира енергия. Получава се обикновен електрически генератор без движещи се части. Ето това е направил и Капанадзе в единия от патентите си и гениалното е, че товарната бобина и тази, която създава електромагнитното поле на стоящата вълна, са разположени на 90 градуса и няма реакция на Ленц, не си влияят. В случая от захранването се черпи енергия само за създаването на стоящата вълна, която не надвишава 50-100 вата.
Има и други примери за използване на резонанса, да речем фенерчетата на Акула работят с феромагнитен резонанс.