Добре atos, твърдиш че в материята няма етер а в същото време материята смуче енергия от етера. Тогава всички материални тела би трябвало да са кухи, щото ще има енергия само за атомите по повърхността а тези по навътре ще дезинтегрират.
krasias, не знам дали си даваш сметка колко фина субстанция е етерът и колко леко приеминава тя през "материята". Той е толкова фин, че може да се каже, че представлява самото пространство. Средата, от която той произлиза е твърде далечна за нашите представи и не може да бъде обрисувана. Затова нея няма да разглеждаме (там става преплитане с други нива на съществуване или измерения).
Ето пример... Един първичен вихър Ану (дума от санскрит), като тези на картинката, е съставен от около
14 милиарда "енергийни мехурчета" или етерони:
Тези вихри създават групички, който се въртят в най-различни конфигурации в пространството. Важно е да се каже и че трептят и пулсират с определена честота - като малки сърчица.
Нека вземем за пример атомът на оловото. Той е съставен от 3727 броя Ану. Сега човек може да си направи извод какво гигантско число етерони се изисква за изграждане на един единствен атом олово. При това без да включваме също така огромният брой етерони, съставящи неговата клетъчна стена.
Защо там етерът е разреден? Защото, както каза и Атос, тези вихри се нуждаят нонстоп от прясна енергия (етерони), за да поддържат целостта на вихрите си. Тази енергия, освен от нашето пространство, идва и от друго - имаме отворена система. Вихрите също така изхвърлят етерони, които също могат да изчезнат "оттатък".
Един обикновен предмет от ежедневието има несравнимо по-малко атоми отколкото нашата планета например. Затова той не "смуче" много етерони и около него има пренебрежимо слаба гравитация. От друга страна Земята има нужда от много повече храна. Получава се един постоянен дефицит, който трябва да бъде запълнен, и етерът се придърпва от сравнително голямо разстояне - откъдето започва гравитационното налягане.
Относно дезинтеграцията: колкото по-плътна е материята - толгова по-голям афинитет има тя към дезинтеграция. Но интеграцията винаги взема превес, иначе нямаше да съществува материя.
Космическите тела дезинтегрират най-силно в повърхностните си слоеве, докато в центъра протича само интеграция, т.е. градеж на нова материя, която избутва старата на всички страни. Прясно получената материя е с различни свойства, поради средата, в която се заражда. Дезинтеграцията винаги е свързана с топлина, а интеграцията със студ. От тук смея да твърдя, че в централните части ("люпилни на материя") на всички космически тела (звезди, планети и т.н.), цари сковаващ студ - обратно на общоприетите схващания.
