Сила и енергия-има ли неизяснени казуси?

[juliang]

Но...представи си, че в пространството няма точка в която да няма някакво поле, че и по няколко различни едновременно - това е етерът! И полетата свободно минават през материята, някои и действат, други - не, защото средата им на съществуване съдържа и материята в себе си.

Е да де... даваш ми дефиниция на поле, но искаш да го наричаш "етер"... убаво - ще знам че кат казваш "етер" имаш пред вид поле...

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%B5_(%D1%84%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D0%BA%D0%B0)

[epwpixieq-1]

Искам да се напънете и да разберете по тая картинка как точно светлината (или всякакво лъчение) "пътува" в абсолютния космически вакуум. Тя ... тя просто си е самодостатъчна - превръща се от електрическо в магнитно поле по време на пътуването си.

juliang, ще си позволя да ви поправя, с идеята да се изразяваме точно. "Светлината" не е лъчение Имаме електромагнитна вибрация, която предава своята вибрационна енергия през пространството, като тези вибраци, в определени честотни характеристики и среди, се проявява, поне в земната атмосфера ( в диелектрик ), във феномена които ние възприемаме като "светлина".

А това става защото не може да има електрическо без магнитно поле, както и че около всяко магнитно поле се генерира електрическо такова.

Е полето може да съществува без В поле, както и обратното. Това което е невъзможно е промяната на Е полето да не породи В поле и обратно промяната на В полето да не породи Е поле. Това е връзката. Нюансите идват от магнитната и диелектричната константа на средите, понеже всяка среда си има каква проницаемост. Например метала, както обърнах внимание на Радико, е непроницаем за Е полето (преди 200-250 години металите са ги наричали буквално "разрушители" на електричеството). В някаква степен може да се каже че реакцията на метала когато има въздействие на Е поле върху него е В поле. Ако Е полето е достатъчно силно то започва да "пори" защитния "електронен облак" на метала и се получава нагряване, а когато промяната на Е полето е достатъчно бързо, В полето няма време да се прояви (реактивната сила) достатъчно бързо за да абсорбира цялата енергия, и така натрупаната енергия, която трябва да се прояви някак си, се проявява във експозиция на метала (линовете които показах в предишния коментар).

Точно бързината на това прехвърляне на Е във В поле, на база на коефициентите на диелектричната и магнитна проницаемост, характерни за всяка среда, определя и това което се знае по народно му като "скорост на светлината".
 
Ако на някой му е интересно ето едни от първите ми коментари във форума, където за първи път се опитвам да изкажа, в някаква структурирана форма тези си познания:
http://mazeto.net/index.php/topic,1812.msg58964.html#msg58964
http://mazeto.net/index.php/topic,1135.msg58924.html#msg58924
http://mazeto.net/index.php/topic,1135.msg61449.html#msg61449 (тук коментирам върху теорията на Бйоркинс, за силовите полета)

Разбира се със времето взаимовръзките между процесите и тяхната динамика, ако са на положени на правилна, и логична, основа, стават все по-изчистени.

Енергията на светлината просто преминава от едното в другото състояние, защото ... защото едното поражда другото, а другото поражда първото... и става точно една вълна.

Не мисля че някой ще оспорва това становище но интересно е как си я представяме тази вълна. Ето тук обрисувам мислен експеримент и интересно физическо сравнение, на това как се образува вълна, при натрупване на енергия в определена система. Забележете че даже и Радико, е дал добра оценка на този коментар, значи най-малкото, има нещо (практически) ценно в него 
http://mazeto.net/index.php/topic,9693.msg77844.html#msg77844

[Аtos]

Е да де... даваш ми дефиниция на поле, но искаш да го наричаш "етер"... убаво - ще знам че кат казваш "етер" имаш пред вид поле...

Оххххх....не!
Етер наричам самото пространство, не разбираш ли? "Мястото", където съществуват тези полета и се движат енергиите - среда! Етерът е един, полетата в него са много и различни...
Неразбориите идват, когато човек не може да си представи, че пространството (етерът) е много по-плътно от материята!
В етера има огромна плътност от енергия, материята е забавена в хода си малка част от тази енергия ("смутено" е свободното и преминаване, защото изпълнява "капризите" на информацията), следва, че етерът е много по-плътен от материята! Полетата са резултат от тези енергийни трансформации и преходи. Някои касаят материята, други - не!

Като се замисля малко, разбирам какво имаш в предвид, но по-точното е:
Полетата са онези участъци от етера, в които има ясно установимо (за нас само, иначе няма как да го установим) действие на енергия върху материя или други (познати за нас) енергии. Те се характеризират с "ареал" и "градиент" и дори - форма.
Но тъй като не можем да притежаваме сетивност относно пълният диапазон на видовете енергия (гравитацията е невидима, светлината - да), както и да твърдим, че владеем всички способи за регистрирането на полета (познаваме едва 3-4), нормално е да предположим, че съществуват много други полета (взаимодействия между видове енергии), за които не можем да получим  нито представа, нито информация!
Това предполага например, че радиестезията се базира точно на някои от тези енергии и полета, които не сме успели да овладеем добре още технически, въпреки, че сме много по-напред, отколкото преди 20-30 години.
Апаратите за снимка на аура отдавна са факт. Кирлиановата фотография е още по-отдавна. Скъсан лист от растение, дори "прясно" счупена ножица излизат на плаката в своята цялостна форма!
Това означава, че "празното" иначе поле съществува в пространството и излъчва нещо, за да освети тази плака.

[juliang]

juliang, ще си позволя да ви поправя, с идеята да се изразяваме точно. "Светлината" не е лъчение Имаме електромагнитна вибрация, която предава своята вибрационна енергия през пространството, като тези вибраци, в определени честотни характеристики и среди, се проявява, поне в земната атмосфера ( в диелектрик ), във феномена които ние възприемаме като "светлина".

Да, само нека вместо "вибрация" да кажем че е "промяна на напрегнатостта/интензитета на полето във времето", което и ти казваш по-нататък:

Това което е невъзможно е промяната на Е полето да не породи В поле и обратно промяната на В полето да не породи Е поле.

[hyparh]

Юлияне удивен съм точно ти говориш за полета. Правилно ли съм разбрал, за мен "поле е едно такова странно нещо което не се състои от частици пък за Хипарх "поле" е купчина много малки частици. А според теб?

Да, за мен "полетата" представляват именно видовете взаимодействия между отделните частици (въртящи, се трептящи, пулсиращи...). Те се намират в среда запълнена от по-фини частици, а те пък в среда от още по-фини. Така до достигане на ниво етер.
Действително е интересно споделянето на това какво всеки разбира под "поле" (различно от "кър" ). Аз не мога да си представя някой да разглежда полето едва ли не като някакъв монолит с неясна структура. Всяко нещо има своята структура и изграждащи отделни елементи, колкото и еднородно да изглежда на пръв поглед.

[Аtos]

Да, за мен "полетата" представляват именно видовете взаимодействия между отделните частици (въртящи, се трептящи, пулсиращи...). Те се намират в среда запълнена от по-фини частици, а те пък в среда от още по-фини. Така до достигане на ниво етер.

Ето, стига се до по-конкрентни изкази.
Може да се каже даже, че полетата са някаква организирана насоченост на въпросните взаимодействия, което е още по-точно.
Само трябва да се уточни, че под "частици" (вътре, в самото поле) имаш в предвид миниатюрни енергийни вихърчета, (които още нямат пълна характеристика на материя, а са на границата преди "материализирането") и въпросните взаимодействия успяват да ги организират пространствено.
Понеже именуването "частици", предизвикват у някои асоциацията с микроскопични парченца вещество (а то не е така).

[hyparh]

Да, това е важна вметка, макар че и друг път сме го споделяли. "Частиците" са завихрено пространство, съставено от по-малки отделни "елементи" (вторични, третични вихри и т.н.), подобно на многовихровото торнадо.

[Аtos]

Да, това е важна вметка, макар че и друг път сме го споделяли. "Частиците" са завихрено пространство, съставено от по-малки отделни "елементи" (вторични, третични вихри и т.н.), подобно на многовихровото торнадо.

Завихрена енергия в пространството!

[juliang]

Още едно видео, пак по темата, и пак с доста добри субтитри, ако се пусне машинния превод: https://youtu.be/XkPudRiWspc?t=283
Пускам линк към съществото на видеото, но може да си го изгледате цялото.
Пак опираме до полета...

И още едно видео - за енергията: https://youtu.be/snj1wBtn6I8
Тук се обяснява за разликата (или връзката) между сила, енергия и работа... дет ми се получават толкова разминавания с Атос

Аре още едно: https://youtu.be/Y7Ac8zKTD-E

[Аtos]

Филмчетата са добри, но са ниво "детска градина"

Тук, https://www.youtube.com/watch?v=Y7Ac8zKTD-E&feature=youtu.be  в 2:20 може да се види как се прави "опит" за обяснение, без да се допуска, че пространството/етерът има реална структура! Било "равновесие на полето", хахаха...ако пространството беше "нищо", всякакви вълни (и съответно - енергии) няма как да го ползват като среда на движение и разпространение - няма да има параметри, които да променят вътре в него!
Когато в едно поле няма "напрегнатост" или насоченост на сили, то...просто не е поле, а си е част от нормалния етер!
И това, че "лудият учен" твърди, че "полето е винаги там", независимо от "нулевите стойности" означава единствено, че не желае да провокира хората с израз като етер.
Да, можеш за твое успокоение да замениш понятието "етер" с общо поле (в смисъл-зона) на квантови проявления, но това няма да промени същността му.

[juliang]

хахаха...ако пространството беше "нищо", всякакви вълни (и съответно - енергии) няма как да го ползват като среда на движение и разпространение - няма да има параметри, които да променят вътре в него!
Когато в едно поле няма "напрегнатост" или насоченост на сили, то...просто не е поле, а си е част от нормалния етер!
И това, че "лудият учен" твърди, че "полето е винаги там", независимо от "нулевите стойности" означава единствено, че не желае да провокира хората с израз като етер.

Е ако пространството е празно, това не значи че между две негови точки няма разстояние примерно 1 метър. Тоест... пространството си съществува, в него съществувт характеристики като дължина да речем... Защо не приемеш че освен дължина, пространството има и характеристика "напрегнатост на поле" (да, примера не е съвсем удачен...)? За да съществува това поле (или този 1 метър празнота) не е необходима материя/енергия/етер.

Как и да е ... въпроса вече отива на тълкуване. Говорим за едно и също нещо, просто си го визуализраме по различен начин, и явно го кръщаваме по различен начин.

[epwpixieq-1]

atos, добри са филмчетата и не са за ниво "детска градина", имат си добра комплектност, въпреки че третират и основни постулати.
Нека да дадем заслуженото на juliang
От мен една забележка:

И още едно видео - за енергията: https://youtu.be/snj1wBtn6I8

Пир това видео, работата (2:25) се дефинира като изместване. Това не напълно  правилно, понеже ако е така ние постоянно извършваме работа, и то огромна, понеже се движим през пространството със скорост над 800 km/s ( в този коментар обяснявам как се получават тези скорости) : http://mazeto.net/index.php/topic,10790.msg97862.html#msg97862 ). За да е правилно определението, въпреки че то се вижда но не е отчетено, е изместването трябва да е релативно. Интересно е, че когато човек започва да се замисля в тази насока, започва да се прокрадва осъзнаването (забележете) че количеството на работата (както и самата работа) също е релативистично явление.  Замислянето върху това наистина започва да напряга мозъка. Запърви път тези идеи, са започнати да бъдат осмисляни, през 1745 година, от Бошкович (в неговите трудове, където той се опитва да  изгради теория върху това което Нютон започва), за които съм споменавал преди на страниците на форума.

[Радико]

atos, добри са филмчетата и не са за ниво "детска градина", имат си добра комплектност, въпреки че третират и основни постулати.
Нека да дадем заслуженото на juliang
От мен една забележка:Пир това видео, работата (2:25) се дефинира като изместване. Това не напълно  правилно, понеже ако е така ние постоянно извършваме работа, и то огромна, понеже се движим през пространството със скорост над 800 km/s

Мисля, че пак се хващаш за буквата и запетайката. Забравяш, че самото движение или преместване на телата е "безплатно" тоест не се извършва работа. Извършва се при промяна скоростта на движение или ако има триене а триенето ако се вгледаш в него на микрониво е пак дефакто промяна в скоростта на нещо. Изобщо съвсем твърдо можем да заявим, че работата е ВИНАГИ ускорение на нещо си от покой с една скорост до покой с друга скорост
 А да и може да бъде със знак плюс или минус.

[epwpixieq-1]

Радико, мисля че говорим за едни и същи неща (в страни от факта че обичам да уточнявам до колкото е възможно това за което се говори):

(работа) ... Извършва се при промяна скоростта на движение ...
...
че работата е ВИНАГИ ускорение на нещо си от покой с една скорост до покой с друга скорост
... 

Забележете как ние виждаме "промяната", като нещо което е релативно на вече установеното. Ако нямаме тази относителност на явлението, към вече установено явление (движение в този случай), ние просто няма как да "видим" промяната.

Това което изразих, мисля че е правилно. Ние (земята, а и всяка една частица на нея) всъщност вършим огромна работа, но тази работа е само относителна и може да се види, ако по някакъв начин решим (въображаемо) да вържем Земята с които и да е селестиал обект. С Луната тази работа ще бъде една (ще има едно измерение), със Слънцето друга, с центъра на Млечния път трета, а отнесено към някоя друга галактика съвсем друга.

Тоест работата ще зависи от релативните скорости между масите, независимо дали те се ускоряват или не. Понеже можете да имате два обекта които се ускоряват едновременно с едно и също ускорение и посока, и предполагам че виждате, как между тях ние няма да измерим извършване на работа.

[Радико]

Е те това, последните ти изречения са направо гениално доказателство разбиващо Айнщайн и демонстриращо невъзможността да се отхвърли универсалната отправна система. Възхитен съм от примера ще го запомня.