@Bat_Vanko, предполагам че може да изясним някой (според мен) важни части от добрите ви коментари:
И вторият принцип е: градиента на магнитното поле. Тука нямам предвид градиента като интензитет а като насоченост на силовите линии. В един магнит с формата на диск с отвор в средата, много повече силови линии са насочени към външната пероферия от колкото към вътрешната.
и
Градиента е насочен от центъра към периферията - където е най малък.
Предполагам че тук като говорите за "градиент на магнитното поле" имате в предвид ∇
B (
https://en.wikipedia.org/wiki/Gradient). Понеже ∇ сам по себе си е диференциална векторна функция (дваща възможност да си представим "движение" или концентрация на поле) във случая когато казвате "градиента като интензитет" предполагам че имате в предвид ремевото му диференциране (което е 0, тоест то е константно във времето). Когато казвате "насоченост на силовите линии" предполагам че имате в предвид че ∇
B се диференциира на база на координатното пространство. Моля потвърдете дали правилно съм разбрал.
При положение че съм осмислил правилно вашия коментар тогава това становище ми се вижда някак несъвпадащо с идеята " повече силови линии са насочени към външната пероферия от колкото към вътрешната". Можеби под
насочени имате предвид
наситени в определен (Δx,Δy,Δz) обем. Но при положение че е така, то тогава наситенността трябва да е обратно повече наситеност към вътрешния отвор на магнита и по-млака към външния периметър.
Подобно нещо става със слънчевият вятър - слънцето вече го е изхвърлило от себе си, сега той се улавя от силовата линия на земното магнитно поле.
Много правилно посочено, това е и една от двете причини ( дугата е тънкия въздушен слой ) над определена географска ширина да сме свидетели на така наречените северни сияния. Между другото това е принципа, много елементарно изразено, с който атома, чрез електроните, взаимодейства със електромагнитнте вълни от слънцето
http://amasci.com/tesla/dipole1.htmlЗа да има вихрови токове трябва да има изменение на интензитета на полето, при това с колкото по висока честота толкова по силни са вихровите токове.
Абсолютно правилно, при високи δ
B/δt (представяме си ги като рязко обръщане на магнитното поле) се проявявят вихровите токове които рязко се обръщат (завъртат) от едната към обратната посока. Интересно е защо точно става така и тук може да си помислим да направим сравнение със флуидната динамика и какво се получава когато при (да си представим) една вана пълна с вода, си потопим ръката (или друго тяло с определена хоризонтална площ) и започнем да я движим рязко нагоре надолу. Във ваната се получават флуидни турболенции и вихри, в зависимост от честотат на движение на ръката ( или тялото ).