Експерименти с комутатор на магнитни потоци (КМП)

[Seeker]

Електрическият разряд в газова среда има характеристика подобна на ценеров диод, като пробивното напрежение е в пъти по-високо от това на горене.

Напрежението на пробив на ценера е по-малко от последващото при увеличаване на тока през него. Лавинните транзистори и диоди имат характеристика, подобна на газовите прибори. Също така тунелния диод и динистора са с такава характеристика, но за много малки мощности.

[ivontinov]

Геца не може ли изходната енергия да се събира през съгласуващ трансформатор
и чрез комутатор да се използва със закъснание

[getca]

Здравейте, темата май мухляса вече...

Затова ще напиша няколко изречения за да изтрия частично мухъла. Колега ivontinov, съгласуващ трансформатор какъв имаш предвид?.. Класически понижаващ/повишаващ не върши работа, пробвано и доказано е. Причината е протичане на товарния ток по време на нарастващия фронт на изходното напрежение вследствие закона на Ленц. Спасението е сфазирането им и локализация на токовия импулс около момента на минимална скорост на изменение на напрежението. Това е еквивалентно на нелинеен товар с отрицателен коефициент или съпротивлението му да намалява с увеличаване на приложеното върху него напрежение. Подобна характеристика имат варисторите, които се използуват за защита от напрежителни пикове. Искрището и газоразрядните лампи също вършат работа донякъде. Въпросните характеристики лесно могат да се намерят и видят.
Мисълта ми беше, че за получаване на СЕ явно е нужна НЕЛИНЕЙНОСТ, което усложнява нещата. Веднъж имаме такава в управлението, насищането на шунтовата сърцевина, и втори път на изхода, товарът. Комутация на изходната верига в подходящ момент и за необходимото време може да осигури подобна характеристика на товара. Пораждат се обаче проблеми от големи пикови токове за постигане на определена изходна мощност при ниски напрежения. Това предполага по-високи изходни напрежения, по малки токови импулси и евентуална трансформация с класически импулсен траф.  Може и директно преобразуване на изходното напрежение след изправянето му със средствата на съвременната импулсна техника. Следват експерименти по тази идея в най-близко време и споделяне на резултати...

Поздрави...

[dedofire]

Извинявам се но много ме развеселяваш 

Сега погледнете нагрятата зона, където отчетливо личат цветовете, съответствуващи на дадените температури. В средата главите на пироните светят бяло и точно там има стопяване на част от материала. Както и да го мисля, температурата в централната зона е над 1000oC. А защо става така не е много ясно засега и то с 25-30Вт захранване.

Ама направо пълен смях физика бе човек много проста физика. В средата е най висока Т, там има най висок градиент на топлинната енергия и постепенно към повърхноста на пирона се охлажда. А питай някой заварчик да ти обясни че по лесно се прави заварка когато е топло желязото. Като се загрее например стоманата електроните полудяват вътре и се движат вес по хаотично щото се е разрушила кристалната решетка, нали знаеш като е свободен електрона какво става. На тоя принцип са полупроводниците.
Прочети и за спектралния анализ на материалите например още преди 200 години един бе измислил една горелка чрез която като изгори дадено вещество се отделя определена дължина на вълната на светлината. И чрез тази дължина на вълната той определя какви са веществата а има цветово измерване на Температура.
Незабравяй че при тва изгаряне има и окисляване.
Колкото е по малка повърхноста върху която прилагаш някакво количество енергия толкова е по голяма тази енергия.
Пример танка не потъва лесно щото е с вериги а те са с голяма площ.

[getca]

Извинявам се но много ме развеселяваш  

Сега погледнете нагрятата зона, където отчетливо личат цветовете, съответствуващи на дадените температури. В средата главите на пироните светят бяло и точно там има стопяване на част от материала. Както и да го мисля, температурата в централната зона е над 1000oC. А защо става така не е много ясно засега и то с 25-30Вт захранване.

Ама направо пълен смях физика бе човек много проста физика. В средата е най висока Т, там има най висок градиент на топлинната енергия и постепенно към повърхноста на пирона се охлажда. А питай някой заварчик да ти обясни че по лесно се прави заварка когато е топло желязото. Като се загрее например стоманата електроните полудяват вътре и се движат вес по хаотично щото се е разрушила кристалната решетка, нали знаеш като е свободен електрона какво става. На тоя принцип са полупроводниците.
Прочети и за спектралния анализ на материалите например още преди 200 години един бе измислил една горелка чрез която като изгори дадено вещество се отделя определена дължина на вълната на светлината. И чрез тази дължина на вълната той определя какви са веществата а има цветово измерване на Температура.
Незабравяй че при тва изгаряне има и окисляване.
Колкото е по малка повърхноста върху която прилагаш някакво количество енергия толкова е по голяма тази енергия.
Пример танка не потъва лесно щото е с вериги а те са с голяма площ.

Здрасти колега dedofire, така се запознават културните хора... Говориш все едно до вчера сме били на маса с тебе, което няма общо с истината.
Та кое е смешното не разбрах...?... Доколкото виждам не привеждаш никакви конкретни цифри или аргументи, за да обориш моите писания, където съм посочил цифри, формули и източниците им. Просто съм се опитал грубо, по индиректен метод да определя отделената енергия, като нямам никакви претенции за точност. Ако си голям мераклия може да седнеш и да се опиташ да постигнеш същите ефекти по класическия начин, като направиш съответните измервания. Защо изобщо намесваш спектрални анализи, окисляване, изгаряне ми е непонятно... Ако изобщо си чел коментарите в темата, ще схванеш защо се опитвам да сметна енергията, отделена именно в такъв товар като искрището. Виж идеята на Seeker за калориметър е практична, но човекът говори конкретно, без разводнявания. Ако имаш някакви идеи за метод на измерване, давай, ако ли не, не пълни форума с общи приказки за неща, които всеки може да намери в учебници, нета и т.н... ако обичаш...

Поздрави...

ПП...Смятам да не отговарям повече на такива постове...

[coke2k]

Здравейте, иска ми се да помислим по следната идея която ми хрумна след експерименти с Ф-трансформатор.
При Ф-трансформатора съм използвал вити ламели от "Електрон", като двете рамена на ламелите са навити с примерно с по 150 намотки. По средата съм сложил малка сърцевина също от трансформаторна стомана, която се явява средно рамо на Ф-трафа. Навито е също с 150 намотки. Когато се включи генератор на средното рамо, а на двете крайни рамена има товар - автомобилни лампи те светват и двете. Ако е включена само една - тя не светва .... това е ясно защо става. Ако се даде на късо едната крайна намотка, а на другата крайна има лампа, тя светва на пълно. До тука нищо особено. Но идеята ми е, дали е възможно комутиране на магнитното поле на постоянен магнит чрез късо съединене в едно от рамената на Ф-трансформатор, а не както е в принципа на МЕГ устройствата с допълнителен управляващ ток или нещо от сорта което е също енерго-загуба. В едното крайно рамо предварително се създава по малка магнитна проницаемост чрез въздушна хлабина, а на другото рамо е намотката , която ще се включва на късо веднага когато магнитното поле на ПМ се опита да мине през нея. Създалата се реакция на Ленц (тя ще е огромна - все пак намотката ще е на късо ) ще отклони магнитното поле към другото рамо на Ф-трансформатора (това с въздушната хлабина) , на който ще има товар, но въпреки товара реакцията ще е по малка. В този моментн рамото което е на късо ще е изключено. Така магнитния поток ще иска да мине през него тъй, като е с по добра магнитна проницаемост и ще започне да минава и тогава отново се включва късото и отново реакцията на Ленц ще "запуши" това рамо принуждавайки потока да мине през по "неизгодния" за него участък с въздушната хлабина и товара, но далеч по добре от късо съединение. И така магнитното поле ще започне постоянно да си търси път ляво дясно ляво дясно и при това ще извършва работа. Единствено при първоначално пускане ще е необходим импулс от към затворената част на магнитопровода с цел "насилствено" прехвърляне на полето към прекъснатия магнитопровод. След което импулса спира и започва включване на късото.
Възможно ли е? Примерно рид да окъсява намотка в момента на връщане на полето ....естествено в схематичен вид. Надявам се достатъчно добре да съм го онагледил за да става ясно какво имам предвид.

[varvarin]

Здравей coke2k,

Идеята ти е интересна и аз мисля че ще работи, но процеса ще бъде затихващ. Причината е ясна - не може реакцията да е с по голяма сила от първопричината. При опитите си със ИНКОМП ползвах подобен трик. Едната от намотките управлявах а другата окъсявах на П образния шунт. Когато се окъси другата намотка комутацията на потока се подобрява но енергията е за сметка на захранващия източник. С други думи окъсената намотка може да се разглежда като един вид огледало за магнитния поток. Може би е по интересно дали има някакво времезакъснение този процес.
 Напоследък събрах един по големичък вариант на ИНКОМП. Прилагам и снимка за коментари. Резултати от експериментите на по късен етап.
Поздрави на всички!

[GMG]

Здравей coke2k,

Идеята ти е интересна и аз мисля че ще работи, но процеса ще бъде затихващ. Причината е ясна - не може реакцията да е с по голяма сила от първопричината. При опитите си със ИНКОМП ползвах подобен трик. Едната от намотките управлявах а другата окъсявах на П образния шунт. Когато се окъси другата намотка комутацията на потока се подобрява но енергията е за сметка на захранващия източник. С други думи окъсената намотка може да се разглежда като един вид огледало за магнитния поток. Може би е по интересно дали има някакво времезакъснение този процес.
 Напоследък събрах един по големичък вариант на ИНКОМП. Прилагам и снимка за коментари. Резултати от експериментите на по късен етап.
Поздрави на всички!

   Пробвал ли си с безиндуктивна първична?
Сега нямам възможност, само акъли

[varvarin]

Здравейте,

@GMG,  имах идея да пробвам с бифилярни намотки на двете рамена, но не стигнах дотам. Пробвал съм със секционирани намотки на рамената, като две по две са с противоположни магнитни потенциали. Не пренасочваше добре потока на магнита, даже изобщо бих казал. Според моите виждания бифилярната намотка създава електричен потенциал а нормалната магнитен, но това е друга тема за разговор.

Сега малко за новия звяр. Направените експерименти са обнадеждаващи, но трябва внимателно да се изследва какво става. Устройството се захранва директно от мрежата 220в. На изхода има поставен товар 3 лампи 220в/100вт и една лампа 220в/150вт или общо 450вт активен товар при номинално напрежение. Управлението се осъществява от тиристор КТ708 намотката на шунта работи в кръгов режим. В по предни постове съм публикувал подобна схема няма съществени разлики. Мощността на входа се измерва с "Energy check 3000" на фирма Конрад. Мощността на изхода се измерва с цифрови амперметър и волтметър. Изходното напрежение е изправено. Резултата е следния: Изходно напрежение 175в изходен ток 1.75А или изходна мощност 306 вата приблизително. Ватметъра на входа отчита мощност 165 вата. Ако сметнем коефициента на преобразуване се получава 306/165=1.85. Идеята ми е да се провери дали получения резултат е актуален или става въпрос за омагьосване на уреда. Прилагам няколко осцилограми: VTGSCR&CURRENT1.jpg тука са тока на входа (късия импулс долу) и пада на напрежение върху тиристора; VTGOUT.jpg - формата на изходното (изправено) напрежение, пулсациите са с амплитуда около 40 волта а максимума е 200в; CURRENT2.jpg - това е формата на токовия импулс в по близък план амплитуда 5в върху резистор 0.05ом и продължителност около 1мс. Тук май индуктивността на резисторите оказва влияние тъй като са жични. Ще потърся фабричен шунт с цел по точно измерване със осцилоскопа. Някои интересни ефекти - захранващия кабел лекичко се затопля (той е от касетофон) явно импулсния характер на тока го тормози. На входа имам поставен автоматичен предпазител 6А който след около 3 минути изключва, сработва му биметалната защита което означава че ефективната стойност на тока е повече от 6А. Ако показанието на ватметъра е вярно, то ефективната стойност на тока определена по обратния път е 8А и това обяснява задействането на биметалната защита. Цифровия ми амперметър не мери вярно импулсни токове това е проверено отдавна. Измерената от него стойност е 3А. Другото което ще направя е да взема едни амперклещи за които знам че мерят вярно импулсни стойности и ще сравня резултатите. Моля ако някой има друга идея за измерване на входната мощност (без калориметричния метод)  да я сподели. По принцим мога да накарам тиристора да работи и при постоянно захранващо напрежение но ще е по трудно.

Поздрави на всички!

[teofilius]

Здравей Варварин! Поздравления за резултатите!
 Имаш ли въможност да избегнеш използването на тиристор? Като се има в предвид че тиристора пропуска само в една посока, то използването само на една полувълна във шунта, частично подмагнитва магнитопровода и в последствие се губи енергия на входа. Преди няколко години когато, експериментирах по темата, най-добри резултати получавах при двуполярно напрежение а не еднополярно.

[getca]

Здрасти, varvarin...поздравления,

Моите сметки показват, че...

Iin=5v/0.05om=100a импулсна стойност на тока;
Pav=200v*(100a/2)*0.001s*50Hz=500w средна стойност на мощността от захранването;
K=306w/500w=0.612

Тъй като не знам точната стойност на напрежението на стъпенката в първата осцилограма съм го сметнал приблизително около 200v при 310v върхова стойност и 44.3v/дел. Работил съм по графичния метод, даден в книгата на Марти Браун - Токозахранващи устройства, наръчник. Идеята е проста, смятат се средните стойности на тока и напрежението по осцилограмите и се умножават по времето на импулса и честотата. Сметката е добра, ако се знаят съответните тоци, напрежения, времена и честоти. Във всички случаи обаче този ватметър отчита с огромна грешка поради импулсния характер на тока.
Мдаа, и на мен ми се щеше сметката да е друга, но реалността е различна явно. Това не значи, че трябва да се отказваме. Пътят е само този...

Поздрави...

ПП...Графичният метод на пресмятане може да се види на http://mazeto.net/index.php?topic=5264.0

[vitan]

Пътят е само този...

Пътища се правят с ходене Испанска поговорка.

Поздрави на всички работещи колеги и от мен   [ дано написаното не попада под графата спам, но човек ако не празнува и поредната си добра стъпка... става скучно ]

[varvarin]

Здравейте,

Графичния метод е ясен отдавна. Нарочно не написах резултатите защото се получава голяма разлика. Всъщност стъпалото е 0 волта защото това е пада на напрежението върху тиристора. Естествено е когато е отпушен пада на напрежение върху него да е 0. Във формулата трябва да се сложи напрежение 310в защото тиристора се отпушва в максимума. И ако уточня че импулса е 0.8мс става 310*50*0.8/20=620 вата. Което ще рече КПД 0,5. Идва логичния въпрос къде отиват останалите долу горе 310 вата? Нито тиристора загрява нито бобините нито кондензаторите. Според мен 310 вата не изчезват така без да се усетят. Освен това има някакви малки токове които текат когато е запушен тиристора (откъде ли?) и изчислено тяхната мощност е около 20-тина вата но те не променят особено картинката. Не се виждат защото трябва да се увеличи на скопа, от порядъка на милиампери са и на фона на 100-те импулсни бледнеят. Днес правих още няколко замервания. Първо включих устройството през разделителен трансформатор с цел да заобли малко импулсните токове та да не се лъже уреда ако ефекта е такъв. Трансформатора на празен ход консумира 33 вата. След включване на устройството ватметъра включен в първичната на разделителния траф показа 203 вата. Ако предположим че КПД на трафа е 90% за другата мощност се получава 203*0.9=182.7. Другото измерване беше направено със индукционен електромер, отново с цел позаобляне на импулсите :-) Индукционния електромер показа нещо между 100 и 200 вата т.е за 10 сек направи оборот и нещо. Не ми се виси цяла минута но ако щеше да отчете 500-600 вата трябваше да направи поне 4-5 оборота на диска за 10 сек. Съгласен съм че може да има грешка, но тя трябва да се установи къде е. Това е и основната цел на експеримента. Първо ще намеря шунт защото резистори тип жични навити хич не пасват за импулсни схеми. Сложи ги в сорса на някое импулсно и гледай цирк как сработват защити. Ако пак има разлика в измерванията ще направя схемата да работи с постоянно напрежение. Там вече мисля че истината ще блесне :-)

Поздрави на всички!

[varvarin]

@teofilius, имам същите наблюдения като теб аз използвах два тиристора, за всеки полупериод по един. Тук схемата е малко по друга обаче. С тиристор става най просто и има добри фронтове. Не е нужен задаващ генератор, води се от мрежата. С диод ефекта не се получава, измерената мощност на входа съответства с тази на изхода. Оттука и идва съмнението че късите импулси манипулират показанието на прибора. Но това трябва да се докаже.

[teofilius]

Здравей Варварин! Щом използваш два тиристора за двата полупериода, то проблема с еднополярните импулси отпада. Има смисъл в стръмните импулси.  Работейки по темата не съм използвал задаващ генератор а за управлението използвах понижаващ мрежов трансформатор.
   Сега имам достатъчно материали за опити и може да докарам експериментите си по тази тема докрай.