Автор Тема: Експерименти с комутатор на магнитни потоци (КМП)  (Прочетена 343145 пъти)

Неактивен getca

  • Сериозен Експериментатор
  • Стабилен
  • ****
  • Публикации: 764
  • Пол: Мъж
  • https://t.me/BGfreeman
    • http://analogov.com
Re: Експерименти с комутатор на магнитни потоци (КМП)
« Отговор #240 -: Ноември 16, 2010, 12:47:17 pm »
Здравейте, разбуниха се духовете, което е добре,  дайте да умуваме сега кое как и защо.

1. Ако стъпенката е нула, то по захранващите проводници има огромен пад, близо 90в, което значи разсейване на...

Iin=5v/0.05om=100a импулсна стойност на тока;
Pav=90v*(100a/2)*0.0008s*50Hz=180w средна стойност на разсеяната мощност;


...което пък значи яко греене и топене на изолация и подобни термични ефекти. При този вариант напрежението върху шунта ще бъде 310в-90в=220в и съответно средната мощност...

Iin=5v/0.05om=100a импулсна стойност на тока;
Pav=220v*(100a/2)*0.0008s*50Hz=440w средна стойност на мощността върху шунта;

K=306w/440w=0.69

2. Падът върху тиристора при 100а импулсен ток въобще няма да е нула и ако приемем, че синусът на първата осцилограма е симетричен спрямо нулата то падът върху тиристора трябва да е около 50в и той трябва да разсейва средно...

Iin=5v/0.05om=100a импулсна стойност на тока;
Pav=50v*(100a/2)*0.0008s*50Hz=100w средна стойност на мощността върху тиристора;


Тук при пад върху тиристора около 50в, остават 310в-50в=260в върху намотките на шунта, което значи...

Iin=5v/0.05om=100a импулсна стойност на тока;
Pav=260v*(100a/2)*0.0008s*50Hz=520w средна стойност на мощността върху шунта;

K=306w/520w=0.59

Явно истината е някъде по средата и затова колега varvarin, вземи вържи осцилото така че да се види и пада върху захранващите проводници. Също маркирай и нулата къде е, щото иначе става гадаене на боб. Не е лошо разтегления токов импулс да се види как е фазово спрямо напрежението, за да бъдат точни сметките. Абе с една дума пълни ТТ данни и разкарай смотания ватмер, той не може да мери импулсни тоци.

Поздрави... :) :)
« Последна редакция: Ноември 16, 2010, 08:14:30 pm от getca »

varvarin

  • Гост
Re: Експерименти с комутатор на магнитни потоци (КМП)
« Отговор #241 -: Ноември 17, 2010, 12:26:05 am »
Здравейте,

Да поразясня малко. Значи стъпенката не е абсолютна нула да речем е около 5в но на фона на останалите 310 си е нула (толкова е амплитудната на мрежата). Не мога да разбера откъде идва идеята за 90в или другите подобни падове. Просто съм повдигнал стъпенката за да се виждат двата полупериода. Ако я смъкна по надолу ще се слее с тока и няма да се вижда ясно. След тиристора имаме постоянна съставна и може би тя създава това впечатление. Тиристора както казах се отпушва в максимума на мрежовото напрежение което е известно - 310в и токовия импулс е с продължителност 0,8мс. Днес си намерих шунт и го сложих на място на резисторите. Разликата е козметична така че може да приемем импулсната стойност на тока за 100А. Оттук определяме ефективната първо нормализация, като приближаваме формата към триъгълна става 50А и после умножаваме по корен от коефициента на запълване и става 50*0.2=10А. Имам няколко причини да приема тази стойност за вярна. Първо затоплянето на мрежовия шнур е подобно като от 2квт печка тя консумира приблизително същия ефективен ток. Второ биметалната защита на предпазителя - той е клас С сработва при ток 1.3 над номиналния. Предпазителя е 6А и  този ток за него е 6*1.3=7,8А. Трето днес намерих TrueRMS уред  марка MEGGER DCM2000P и измерих двете мощности. Според този уред входната мощност е 336 вата а изходната 388 вата. Също така той показва ефективните стойности на тока и напрежението като за тока стойността е 8-9А което е близко до измереното със осцилоскопа. Прилагам снимки от запаметените измервания на този уред. Значи най горната стойност е мощността в квт после е ефект. стойност на напрежението, ефективната стойност на тока, косинус фи (безпредметен в случая) и най долу бяха киловатчаси май. Аз съм съгласен да приема стойностите на този уред, тъй като класът му е висок а и съответстват приблизително с практическите наблюдения. Искам да кажа отново че освен захранващия шнур нищо друго не грее, тиристора е леден след половин час работа намотките са леко затоплени, всичко друго е студено. Крушките на изхода парят разбира се:-) Явно нямаме свръхединичен резултат това което се получава като КПД 1,15 го отдавам на грешка в измерванията на уреда въпреки че е доста по голяма от класа който му дават за мощност.

Това което не мега да си обясня защо след като тока ни излиза верен по осцилоскопа не можем да пресметнем мощността вярно? Формулите са си точно както ги е написал getca! Другото което искам да спомена е че "ватмера който не може да мери импулсни тоци" е същия като на Валери. Освен това измерих входния ток с амперклещи същите като на Валери. Стойността на тока която показаха беше 3.7А. Моя личен амперметър показа пък 3А. Чудя се дали можем реално да преценим по видяното в интернет дали измерването е коректно?. И все пак в тази схема има нещо интересно. Подмагнитването на тороида не е много добро поради особености на конструкцията. Ако режима се обърне в сумиране напрежението на изхода спада, намотките почват да пекат и ефективността става ниска. Ще трябват още опити...

Поздрави на всички за сега!

Неактивен getca

  • Сериозен Експериментатор
  • Стабилен
  • ****
  • Публикации: 764
  • Пол: Мъж
  • https://t.me/BGfreeman
    • http://analogov.com
Re: Експерименти с комутатор на магнитни потоци (КМП)
« Отговор #242 -: Ноември 17, 2010, 12:38:34 pm »
За поясняване на сметките прикачвам редактираната първа осцилограма на колегата varvarin с означени на нея неутрална линия и максимуми на мрежовото напрежение. Вариантите са два, както съм ги смятал преди, само че...трябват корекции в сметките и то в отрицателна посока, защото не съм сметнал вярно стойността на едно деление по мрежата на осцилото и не съм отчел промяната му при изместване на нулевата линия.
Всичко това при условие на вързан в паралел на тиристора осцилоскоп и съответно на токовия резистор втория канал. Това с постояннотоковата съставка не го схванах... ??? Не би трябвало да влияе при мерене на пада или нещо свързването е некоректно.
За да мислим пълноценно по въпроса трябват подробности по измервателната постановка, иначе си хабим само писанията и времето. Е, ако има нещо с несвободен лиценз, това е друго нещо... ;)

Поздрави...

ПП...Има и трети вариант - стъпалото да отговаря на напрежението върху шунтовите намотки, макар че не ми е ясно защо е така и тиристорът стои отпушен дълго време след токовия импулс. В този случай сметката е следната за напрежение на стъпалото около 110в...

Iin=5v/0.05om=100a импулсна стойност на тока;
Pav=110v*(100a/2)*0.0008s*50Hz=220w средна стойност на управлявящата мощност
K=306w/220w=1.39


Тук трябва да се добавят и загубите в захранващите проводници, тиристора и намотките и ако се измери по-точно напрежението може да добутаме до показанието на фабричния уред.
« Последна редакция: Ноември 17, 2010, 10:06:02 pm от getca »

varvarin

  • Гост
Re: Експерименти с комутатор на магнитни потоци (КМП)
« Отговор #243 -: Ноември 17, 2010, 10:54:43 pm »
Здравей Геца,

Съжалявам колега не ме бива много в писмените обяснения :-) Сега прилагам и схемата нямах я начертана преди. Няма нищо с несвободен лиценз :-) Когато сондата е паралелно на тиристора, през времето когато е запушен наблюдаваме разликата между входно и изходно напрежение а когато е отпушен имаме 0в или да речем 2-3в според зависи от модела на тиристора. Предполагам си съгласен с мен. Няма как да знаеш дали върха е 310в или не на посочената от мен осцилограма защото не съм заснел тази след тиристора а тя е приблизително правоъгълна форма с постоянна съставна около 70в. Не съм показал входната осцилограма защото се предполага че тя е синус. Само че има една подробност която съм пропуснал и смятам че разликата идва оттам. При всички положения тока е вярно определен. Обаче при отпушване на тиристора във входната синусоида се вижда стръмен пик надолу който е с доста голяма стойност - имаме голям пад на напрежение в шнура и бобината на предпазителя. Оттам стойноста на напреженовия импулс вече не е 310в. Не съм измерил точно но ще го направя. Правилно си забелязал че тиристора стои по дълго отпушен от токовия импулс. Всъщност след големия ток има много малък който е някакво колебание и удържа отпушен тиристора. Закъсняването на управляващия импулс още малко свива отпушеното състояние и покачва изходното напрежение. Затова на ватмера изходното вече е 180в и мощността повечко, а не както писах преди. Просто изместих малко ъгъла на отпушване.  Поставянето и премахването на магнитите променя ефективността измерена с този уред в рамките на 5%. По принцим не ми достигат магнити да запълня цялата площ и силовите линии посрещат перпендикулярно ламелите на шунта което увеличава значително магнитното съпротивление, така че няма добро насищане. Това трябва да се коригира. Между другото този уред отчита и реактивна мощност. Показанието в случая е 2140 KVAR. Според мен обаче това в случая по скоро е импулсната мощност, защото почти нищо не се връща обратно. Още не съм го разучил добре ще направя повечко замервания в неделя може би, вечер не остава много време за подробности...

Успехи!

Savana

  • Гост
Re: Експерименти с комутатор на магнитни потоци (КМП)
« Отговор #244 -: Ноември 18, 2010, 07:38:23 pm »

Защо не пробваш с електромагнит вместо с постоянни магнити ? Поне за начало. Може и да ти спести разходи. Free Energy  а и  Иванов споменаха че са похарчвали по много много стотин лева за магнити

varvarin

  • Гост
Re: Експерименти с комутатор на магнитни потоци (КМП)
« Отговор #245 -: Ноември 20, 2010, 08:58:48 pm »
Здравейте,

Смъкнах осцилограми на напреженията на входа и след тиристора. Спада на напрежение на входа в момента на отпушване е значителен - 260в надолу (InVTG1.jpg - 50V/дел). При това положение входното напрежение трябва да се приеме като нарастващо от 50 до 310в. Е аз като смятах получих 360 вата на входа на устройството. Другата осцилограма (VTGSCRCathode1.jpg - 50V/дел) е на напрежението върху C1/катода на тиристора. Сега вече съм съгласен че има съответствие в измерванията направени с различни прибори. Останалите ватове (260) се разсейват от захранващите кабели. Звучи малко страшно но като имам предвид че инсталацията в апартамента има 20 метра и повече и разделя 260/20 се получават 13 вата на линеен метър което май не е толкова много. Все пак захранващия шнур се затопля малко повече. Онзи умния уред показва че той разсейва около 20 вата а пък е около метър дълъг. Не съм къртил стените да видя дали затоплят мостоваците там :-) Лошото е че няма свръхединичен ефект както се очакваше. От друга страна осцилограмата напомня много на оригинала с тази разлика че токовия импулс е доста по къс. Търся конструктивна промяна за постигане на ефект. Другото интересно е че само този уред (MEGGER DCM2000P) засега показва реалната мощност... Изследвам малко по подробно поведението на уредите при различни дължини на импулса. При 5мс всички вече показват еднакво и измерванията съвпадат със скопа. При продължителност около 3мс започват леко да се разминават. Засега имам проблем да получа импулси между 1 и 3мс. При по мало от 1мс вече стана ясно. Всъщност аз се заблудих точно поради тази причина понеже бях тествал ватметъра на 3мс.

Поздрави на всички и успехи на тези които се мъчат!

Неактивен getca

  • Сериозен Експериментатор
  • Стабилен
  • ****
  • Публикации: 764
  • Пол: Мъж
  • https://t.me/BGfreeman
    • http://analogov.com
Re: Експерименти с комутатор на магнитни потоци (КМП)
« Отговор #246 -: Ноември 20, 2010, 10:35:55 pm »
Привет, varvarin,

Поздравления за реализма и коректността при меренето. Пак повтарям - ТОВА Е ПЪТЯТ... ;) Нищо, че няма СЕ...ще стане, рано или късно, ще стане, убеден съм. Само този е начинът да сме независими в някаква степен от новия световен ред. Е, малко емоциално стана, ама карай... :)
Сега конкретно относно пада на напрежение на входа не се учудвам, щото тва са 100а все пак. Живо ме интересува имаш ли насищане на шунта или би ли снел грамата на тока в управляващите намотки, да умуваме там кво става. По натам ще коментираме и друга схема на управление, по моя идея...

Поздрави...

varvarin

  • Гост
Re: Експерименти с комутатор на магнитни потоци (КМП)
« Отговор #247 -: Ноември 21, 2010, 09:49:38 pm »
Осцилограмата на тока през бобината - ето я - CoilCurrent.jpg (100mv/дел, 0.05 ома резистор). Насищане се получава на върха. Не се получава характерната чупка в нарастването на тока, защото свързването е последователно. Това е хубавото при тази схема, енергията която би се превърнала в топлина в намотката при насищане отива в товара. Днес успях да направя режим при който продължителността на импулса е 2мс с цел да се види показанието на уреда "Energy Check 3000". Вече показва почти реалната мощност (само 20% по малко), а не както преди 200%. Предполага се че при малко по голяма продължителност (2.5мс например) нещата ще си дойдат на място. Това още един път като че ли доказва че няма защо да се съмняваме в измерванията от клипа на Валери. Ето и осцилограма (VTGSCR&CURRENT5.jpg) просто за онагледяване.

Поздрави!

Неактивен getca

  • Сериозен Експериментатор
  • Стабилен
  • ****
  • Публикации: 764
  • Пол: Мъж
  • https://t.me/BGfreeman
    • http://analogov.com
Re: Експерименти с комутатор на магнитни потоци (КМП)
« Отговор #248 -: Ноември 25, 2010, 04:42:01 pm »
Здрасти, varvarin...

Как разбра за насищането около върха на грамата ?.. Ако има такова трябва да се изкриви формата на полувълната, според мен. Енергията, изразходена за насищане на сърцевината няма как да я пратиш в товара, щото тя се разсейва основно в нея. Точно поради това Валери обясняваше как се компенсира от индукцията при връщане на потока на ПМ през шунта. Именно тук е секретът на джиджавката, откъдето би могла да излезе СЕ. А грешката на уредите при импулсен характер на тока е очаквана, затова на корпуса си пише кога е в гарантираните от производителя граници. Затова най-меродавно е осцилото и после малко сметки... ;)

varvarin

  • Гост
Re: Експерименти с комутатор на магнитни потоци (КМП)
« Отговор #249 -: Ноември 25, 2010, 10:36:01 pm »
Здрасти,

Насищането се вижда в началния момент когато кондензатора още не е зареден. Тогава полувълната става островърха. Товара съм подбрал така че при установен процес да сме около точката на насищане. Изкривяването на формата на тока (увеличаването на скоростта му на нарастване) е признак че сме подминали границата на насищане. От този момент в бобината се натрупва незначително количество магнитна енергия и тя започва да разсейва топлина ако е паралелно на захранването. Ако обаче е последователно пада на напрежение се съсредоточава върху товара той като той се оказва с по голямо съпротивление в случая и се избягва ненужното превръщане на топлина в бобината. А енергията която е погълнала за да се насити естествено няма как да отиде в товара всичката. По друг начин не се сещам как да се контролира точно момента на насищане. Аз от достата направени експерименти стигнах до извода че в изходната бобина не се индуктира напрежение след като се премине границата на насищане т.е. когато тока започне да расте бързо. Затова си мисля че грешно разглеждаме процеса на насищане като следствие само на потока създаден от бобината. Трябва да се има предвид че в сърцевината на шунта има два потока. Според мен ключ към успеха е момента когато потока на магнита е наситил сърцевината на шунта а бобината измести потока на като по време на целия този процес потока в шунта не се променя съществено. Ако няма промяна на потока значи няма и индуктивност. Това е идеализиран случай който нямам идея как може да стане на практика защото в едното рамо потоците се сумират а в другото се изваждат, така че винаги в едната страна имаме преобръщане на намагнитеността. Явно обаче при определени условия е възможно да се получи несъответствие в енергетичните отношения. Разглеждах стари осцилограми - напрежението в изхода се появява преди онзи стръмен пик винаги. След появата на пика напрежението в изхода започва да спада. Другата голяма дилема е как се изкарва напрежение от подмагнитена сърцевина. Колкото и да е добре направен външния магнитопровод и шунта във изходната намотка винаги има някакъв остатъчен поток. Резонанса разрешава този проблем за сметка на енергия от входа...  Струва ми се че е по логично изходната намотка да е навита върху шунта само че така че управляващата да не индуктира в нея а само отместването на потока на магнита. Казано по друг начин ако управляващата е НК-КН изходната е НК-НК. При това положение опитните резултати са по добри. Направи ми впечатление че доста от шунтовете имат доста навивки или пък са с много изводи от навивките. Някъде пишеше че било за по хомогенно поле... Най хомогенно е на тороидална намотка доколкото знам, секционирането винаги нарушава този принцип. С две думи идеята ми е да мислим за по нестандартна конструкция и свързване от показаните ни. Понякога даже си мисля че и действащия образец не е истински, а се разчита на грешката в уредите. Аз се убедих че електронните започват да лъжат когато продължителността на импулса стане по малка от 1/4 периода на 50 херца или 5мс. Това за по масовите и на тях обикновено не пише до каква честота мерят, трябва да им се  търси описанието.  Ако си в честотния им диапазон показват ефективна стойност даже при форми различни от синус. Още малко трябва да си поиграя с този който ползва Валери на демонстрациите за да стане ясно дали показва вярно при тази продължителност на импулса. Ще има още експерименти...
Поздрави!

Неактивен getca

  • Сериозен Експериментатор
  • Стабилен
  • ****
  • Публикации: 764
  • Пол: Мъж
  • https://t.me/BGfreeman
    • http://analogov.com
Re: Експерименти с комутатор на магнитни потоци (КМП)
« Отговор #250 -: Ноември 26, 2010, 05:36:52 pm »
Колега, сега се загледах в снимката на твоята конструкция и се зачудих поради следните констатации:
  1. Не виждам изходните намотки, от които би трябвало да се снема енергията и от двата клона на магнитната верига. В единия клон потокът се изменя 1/2Ф->0, а в другия 1/2Ф->Ф. Явно разчиташ на ненаситения и вече подмагнитен с 1/2Ф шунт, но в него индукцията ще е само от d(1/2Ф)/dt. Отделно ако сърцевината е близо до точката на насищане се навлиза в нелинеен участък от В-Н кривата и индукцията пада рязко.
  2. Размерите на комутиращите сърцевини би трябвало да са доста по-малки от основната, така че тя да да е далеч от насищане. Насищането зависи от напрегнатостта на полето Н, а то от тока I, броя навивки N и дължината на силовата линия l. При теб обаче може да се окажат съизмерими дължините на основната и комутиращата силови линии, което значи нарушаване на режима, защото основната сърцевина би трябвало да работи само в линейната област на хистерезисната крива, подобно на нормалния траф.
Идеята за регенерация на част от енергията за насищане в товара е добра, не е лошо да се помисли и за индукцията при излизане на комутиращата сърцевина от насищане, за която говори нашият човек. Имам идея как да стане, като ефектът би трябвало да бъде силно скъсяване на импулса в комутиращите намотки при поставяне на магнитите. За това допълнително ще коментираме... :)

Поздрави на борещите се за СЕ... ;)

varvarin

  • Гост
Re: Експерименти с комутатор на магнитни потоци (КМП)
« Отговор #251 -: Ноември 26, 2010, 10:06:21 pm »
Конструкцията е реализирана като оригиналния Инкомп от клиповете. Лявата част е шунта, а дясната изходната намотка. Отчитам като своя грешка че не съм дал подробности за конструкцията. Във тази връзка публикувам някои снимки - BigMegShunt2.jpg изглед на шунта и стегнатия пакет от ламели който съединиява двата П-образни магнитопровода, BigMeg2.jpg - начина по който е събран уреда без стегите. В дясната страна на окончателния вариант има поставени гетинаксови пластини 0.8мм които не се виждат на снимката. Магнитите са по средата а над тях и под тях има по едно желязо квадрат 70х70мм. Лявата намотка е свързана НК-КН създавайки кръгов поток, дясната НК-НК така че индуктираните напрежения се сумират. Вярно е че дължината на силовите линии на основния и шунта са близки но на този етап не разполагам с по малки ламели. Когато обаче линията на шунта е по къса е по малка промяната на магнитното съпротивление. По принцип подмагнитения от магнита шунт поглъща (и връща) повече енергия отколкото ако не е подмагнитен. Имам предвид случая когато се захранва еднополупериодно. Оттука обяснението на Валери че управляващия ток намалява при поставяне на магнитите - това е вярно и пробвано при високи и ниски честоти. Относно връщането на потока който запушва тиристора честно казано нямам представа как ще стане, защото напрежението на самоиндукция винаги е в обратна посока т.е. бобината се стреми да запази тока през нея. Самоиндукцията винаги разширява импулса при схемата с тиристор. Освен това ако вземеш тази енергия от входа я губиш на изхода това също е пробвано. Та във предния пост като писах за рамена имах предвид двете рамена на шунта. Затова според мен най добре е шунта да се поддържа близо до насищане и с много малка промяна на тока да се получи значителна промяна на магнитното съпротивление. При тази конструкция обаче не се сещам как точно да стане. А дясната страна независимо колко добре е направен комутатора и каква е междината там винаги има малък поток. В резултат на това сърцевината работи между Br и  Bmax и съответно dF/dt е с малки стойности оттам и ниското индуктирано напрежение. Например в моя случай изходната намотка е разчетена на 220в за това сечение а даже и с резонанс на изхода едвам се достигат 110в. А Валери твърди че се определяла като при обикновен транс... Само че във формулата за обикновен транс под Bmax се разбира от -Bmax до +Bmax... Е това са разни неясноти които тормозят ума ми  ;) А пък осцилограмата на демото 5квт според мен си е чиста проба на тиристорен еднополупериоден изправител та затова по нея карам  :) Ами ако някои има забележки и идеи да заповяда ;D

Поздрави!

Неактивен getca

  • Сериозен Експериментатор
  • Стабилен
  • ****
  • Публикации: 764
  • Пол: Мъж
  • https://t.me/BGfreeman
    • http://analogov.com
Re: Експерименти с комутатор на магнитни потоци (КМП)
« Отговор #252 -: Ноември 29, 2010, 11:08:02 am »
Конструкцията ясна - добре, тогава продължаваме с мисленето по въпроса.
Вярно е че дължината на силовите линии на основния и шунта са близки но на този етап не разполагам с по малки ламели. Когато обаче линията на шунта е по къса е по малка промяната на магнитното съпротивление.
Не разбирам защо смяташ, че при по-къса магнитна силова линия dRм/dt е по-малко ?.. Формулата показва, че просто енергията за дълбоко насищане на сърцевината ще бъде по-малка поради правопропорционалната зависимост. Тук ключовата дума е "дълбоко", защото ако сме малко след точката на насищане няма да има комутация а слаба модулация на магнитния поток. Това го казвам от собствен опит с въпросната чудесия. А за да постигнем...
Цитат
Затова според мен най добре е шунта да се поддържа близо до насищане и с много малка промяна на тока да се получи значителна промяна на магнитното съпротивление.
...както предлагаш, ще ни трябва сърцевина с много стръмна В-Н крива и същевременно носеща големи стойности на индукцията без насищане. Е, има такива, но са скъпи и с неподходяща форма и ламели за нашите цели.
Другият интересен момент при Инкомп е как точно авторът използува индукцията при връщане на потока на ПМ през шунта. Не говорим за самоиндукция, а именно "индукция". Това може да стане само в случай на шунт с намотки, създаващи еднопосочни потоци или вързани НК-НК при еднаква посока на навиване. В този случай на изхода ще има сумиране на част от потока на шунта и ПМ, затова при Валери с увеличаване на товара се увеличава и консумацията, според мен. Потокът от шунта на изхода може да се намали с въздушна междина, но това води до загуби и ще трябва компромисно решение. Конкретната ел. схема не е проблем да се реализира, дори и с модификация на твоя вариант. Ако имаш интерес, мога да ти пратя схемките на мейла, да не задръстваме тук с подробности, които едва ли интересуват някого, ако съдим по коментарите. Съжалявам, но нямам възможност да събера варинат на 50Хц, затова се опитвам да помагам дистанционно... :)
Относно смятането на изходната намотка съм съгласен, но я да помислим какво става в изходните сърцевини на Инкомп. Потокът пулсира 0<->1/2Ф<->Ф, при това в протививоположни посоки. Това си е еквивалентно на изменение -Ф<->0<->+Ф, въпреки че в двата клона на основната сърцевина индукцията се мени 0<->+Вм. Но това може да стане при двутактна магнитна схема, докато при теб имаме еднотактна такава. Образно казано средното рамо с ПМ на Инкомп ако е нулевата линия, то лявото е например -Ф, а дясното +Ф. По тази логика се смята стандартно по формулата и всяка изходна бобина се навива с изчисления брой навивки. Ако има сумиране обаче нещата се променят, отделно изправител, загуби и т.н...Е, може и да не е точно така, затова споделям с цел разнищване на проблема. ;)

Поздрави...
« Последна редакция: Ноември 29, 2010, 11:11:37 am от getca »

varvarin

  • Гост
Re: Експерименти с комутатор на магнитни потоци (КМП)
« Отговор #253 -: Ноември 29, 2010, 11:09:19 pm »
За промяната на магнитното съпротивление. Тъй като шунта е част от външната магнитна верига той има някаква еквивалентна дължина и сечение в нея. Ако приемем че при дълбоко насищане неговото мю става равно на 1 (което е мечта по принцип) то магн. съпротивление на тази част от външната верига се определя от дължината (еквивалентна) на шунта, еквивалентното му сечение и магн. проницаемост. При намаляване на дължината на силовата линия на шунта можем да запазим еквивалентното сечение но неминуемо се намалява неговата еквивалентна дължина. Най образно бих казал ако разглеждаме шунта като една междина която ту е въздушна ту феромагнитна, на която сечението и е постоянно. При това положение колкото е по малка дължината на тази междина толкова по малка ще е промяната на магнитното съпротивление на този клон от магнитната верига при промяна на междината между въздух и феромагнетик. Такава е логиката ми във връзка със големината на шунта. Явно си има някакво оптимално отношение. Това е доста идеализирано защото тук не вземам предвид потенциалите на намотките които също оказват влияние. Е в кръгов режим не би трябвало но май пак го има... :-) За дълбокото насищане съм съгласен аз мисля че то настъпва при онази характерна чупка на тока т.е. според мен това е момента когато е настъпило дълбоко насищане. Оттам нататък индуктивността на намотката е като без сърцевина и тока през нея започва да се превръща в топлина. Освен това изходното оттам натаък започва да спада. Според мен този момент не трябва да се прекрачва, до него може но не и по нататък.
Сега относно връщането на потока аз мисля че това може да стане с 2 намотки които се комутират. Едната НК-КН за управляваща а другата НК-НК за вземаща енергията на потока ако мога така да се изразя. Като казвам комутация имам предвид просто с диод а не някаква сложна схема. Аз все още си мисля че осцилограмата е на тиристорен изправител. Тези моите приличат само тока е по различен защото нещо в констрикциите или схемата куца. В едната имам много къс импулс 0.8мс и сравнително малко напрежение на изхода - до 180в със 450 вата товар, а в другия случай импулс около 2-2.5мс и напрежение 235в при 450 вата товар. Първата съм я публикувал а втората я нямам нарисувана там двете намотки на шунта са включени едната към първия другата към втория кондензатор. Ако искаш прати това което си намислил на мейла. Аз намерих други ламели за шунта, ще използвам съшите макари и няма да са така високи. Имам и други макари с тези размери и различни намотки така че мисля да извъртя разни комбинации без да навивам тел а само сменяйки макари което става по бързо и лесно. Освен това направих по кадърно управление на тиристора и сега нещата са по под конторл :-)
 За изчисляването на изходните нещо не мога да схвана. От 0<>1/2Ф<>Ф не е същото като -Ф<>0<>+Ф.
В единия случай имаме 0Т<>0,7Т<>1.4Т (типично за силициеви ламарини) което по модул е 1.4Т а в другия случай имаме -1.4Т<>0<>1.4Т което по модул е 2.8Т и онази формулка е точно за този случай. В нашия май трябва да сложим 2 пред броя на навивките и нещата си идват на място :-) Всъщност поток 0 май може да се получи само в рамото със шунта. При въздушната междина няма как да стане поради факта че не може да убереш съвсем всичкия поток със шунта и поради остатъчната намагнитеност на магнитопровода. Валери споменаваше за размагнитващ импулс някъде май... Въпреки това добавянето на напрежение когато тиристора вече е запушен става много добре още в шунтовите намотки, само че не мога да пробвам засега с 2 намотки защото тези макари са с по 1 намотка. Всъщност има май един вариант но трябва да се обмисли. Ами това са засега идеите само време за експерименти да остава.

Успехи!

Неактивен getca

  • Сериозен Експериментатор
  • Стабилен
  • ****
  • Публикации: 764
  • Пол: Мъж
  • https://t.me/BGfreeman
    • http://analogov.com
Re: Експерименти с комутатор на магнитни потоци (КМП)
« Отговор #254 -: Декември 01, 2010, 10:29:46 am »
Продължавам словоизлиянията по темата...та, за магнитната проницаемост на шунта да кажа, че няма как да я направим 1 и още, въпросният параметър за да спадне в достатъчна степен за да се отклони потока на ПМ, трябва да сме далеч зад точката, където има чупка на тока или индуктивността започва да спада(виж първата картинка). Аз гледам да съм около нея в началото на импулса, малко преди или зад, което значи начало на насищането на шунтовата сърцевина.Тук има огромно значение вида на хистерезисната крива, като за обикновеното силициево желязо ще трябва в пъти по-голяма енергия за достатъчно намаляване на мю-то от енергията за достигане на максимално такова. Точно това е големият проблем, тази енергия трудно се регенерира поради факта, че индукцията малко се променя при насищане и самоиндукцията връща само малка част от нея. Едно от възможните решения е подобно на твоето, регенерация в товара. Много ми е интересно как Валери е решил този проблем, ако избощо го е направил. Той никъде не казва какви са загубите и не показва работещо по-дълго време устройство, което ме навежда на мисълта за проблеми. Втората прикачена картинка е деформираната при насищане синусоида.
За да се впрегне индукцията при връщане на потока през шунта не ти трябва друга намотка, но при кръгов режим няма да стане, защото индукцията е нула. Трябва двете намотки на шунта да са вързани НК-НК или да дават еднопосочен поток, трябва въздушна междина и съответната полюсна площ на ПМ за компенсация на загубите в междината. След дълги умувания ми се струва, че това е магнитната схема на нашия човек. Но...не съм убеден, че с обикновено желязо за шунт ще се получи.
Сметките на изходните намотки не ги разглеждай спрямо режима на сърцевината, а спрямо промяната на потока в тях. Те работят в противофаза и индуцираното напрежение е същото, както при двуполярно изменение на потока. Иначе проблема с еднопосочния магнитен поток си остава, което води до увеличаване размерите на сърцевината и т.н.