Аз мисля че най важното е, какви резултати ще бъдат ПРИЗНАТИ? От какви изм. уреди?
Слагаш точно 1 килограм вода (измерване на тегло или на обем е сравнително лесно и с доста голяма точност) във фризера да замръзне на кубчета. После сипваш кубчетата в термос с отворен капак. Чакаш ледчетата да почнат да се топят. Наличието на течна вода и на лед е признак, че температурата на водата е 0 градуса (достатъчно точно освен ако не живееш на Еверест). После в термостата слагаш реотан и го затваряш. Захранваш реотана и чакаш тапата да изскочи от парата. Ако водата в термоса ври активно това означава че температурата вътре е 100 градуса (отново горе-долу, но с достатъчна за нашите цели точност).
И така - от хиляди и милиони измервания в лаборатории е известно, че водата има специфичен топлинен капацитет равен на 4186 J/(kg.°C). Тоест за загряването на вода 1 килограм вода от 0 до 100 градуса са необходими 418 600 джаула.
С грешка от 1% при измерването на теглото на водата (+/- 10 грама мисля че е съвсем постижимо в домашни условия) или размера на съда с който е измерен обема (+/- 1 мм също е достижимо без особени усилия) обема може да се приеме за точен.
Малко по-голяма грешка може да се получи при измерването на температурата. Макар че термометри които мерят +/- 0.1 градуса са сравнително лесно достъпни, можем да приемем че е постижимо измерване с точност от 1 градус, което пак е 1%.
Така че по метода който описвам максималната грешка която може да се допусне е около 2%. Това е повече от достатъчно за да се приемат данните за достоверни. Ако някой е фанатик - може да измери външната температура на термоса и площта на външната стена, за да изчисли загубите на топлина през стените на термоса по време на експеримента, но мисля че това вече ще е малко пресилено.
Така че дори и да има грешка от 5% в най-лошия случай, това ще е значително по-точно от измервания директно на ток и напрежение (дори и с много качествени любителски уреди).
