Нямах много време тези дни за форума, но сега прегледах какво се е написало и... естествено имам няколко въпроса, допълнения, разяснения... нека всеки четящ в темата да ги тълкува както намери за добре. А надявам се колегата
Иван БГ да не ги приеме като заяждания или обиди. Просто искам да обменя опит и да проверя също и своите знания.
...
Сложих над него прозрачно фолио и посипах стружки. Забележете как в средата над нео-магнита се получава ивица където няма стружки. Това значи че форматирането е изпълнило предназначението.
Много важно е на къде са насочени стружките, тъй като това дава представа как са ориентирани магнитните силови линии. За съжаление от тези снимки с ниска резолюция това не може да се разбере, а според мен това е много важно (поне за мен). Единствената информация която може да се получи от тези снимки е за приблизителната конфигурация и наситеност на магнитните силови линии. Обикновенно аз ползвам феромагнитни стружки с приблизително еднаква големина. Ако се ползват стружки които са смесени (произволни голмини т.е. не са сепарирани) картината е леко неясна.
Бялата ивица която се появява в средата на неодимовите магнити според мен се нарича "стена на Блох" и съществува при всички магнити! Вие правили ли сте подобна картина на магнит който не е "форматиран"? Моля ако имате неформатиран магнит да проверите тезата ми и ако аз съм в грешка ще се извиня. Разбира се магнита трябва да е намагнитизиран в същата посока като тези които сте използвал в проекта. Ако магнита е намагнитизиран в аксиална посока тази стена на Блох е на съвсем друго място. Тя е пояс който опасва целият магнит странично, и вие с хартия и стружки няма как да я видите или покажете.
Около нео-магнитите също няма, това е така наречената от HJ "магнитна пропаст". Явление което за мен е необяснимо на този етап.
Не знам защо наричат това място в което няма магнитни силови линии пропаст. Още повече пък, от къде на къде ще е на името на Howard Johnson... мисля, че няма значение това, някой го наричат "яма на Николаев"
Всъщност си е съвсем нормално явление ако ме пита някой мене. Имаме взаимодействие на два магнита (неодимовият и феритният) естествено е да има изкривяване на магнитните силови линии и на двата магнита и в следствие на това взаимодействие на тяхно място остава зона в която концентрацията им е много малка и недостатъчна да задържи стружките които пък са притеглени от зоните с по гъсто разположени магнитни силови линии. Също като в стената (границата) на Блох, където дори, може да се очаква, че няма магнитни силови линии.
Мисля, че в картината има нещо друго по-интересно. Ясно се вижда резултатът от форматирането "пропастта" пред форматираният участък (входа) на магнита е много по малка от колкото тази в неформатираният участък (изхода)... Поне аз това виждам.
По феро-магнита също полепват стружки, но по средата между двата нео-магнита има лека празнина, което е доказателство за векторното смятане. Помествам етапите през който се минава за създаване на ротора. Остава само дизайна и оптичните пътеки за сензорите.
Бъдете!
Иван
Ето тук ми е много важна посоката в която са ориентирани тези стружки за да разбера формата на полето. Всички си представят едва ли не полето като двуизмерен обект. Всъщност изобщо не е така и тази му особеност често може да играе важна роля при сложни магнитни вериги каквато явно имаме в случая.
Накрая няколко общи въпроса:
1. Защо се появиха малките магнити по вътрешният диаметър?
2. В каква посока е тяхната намагнитеност?
3. Защо е нужно това разстояние между двата магнита (малкият и големият) в радиална посока?
Имам и още въпроси, но нека не прекалявам, че може да стане досадно и да се изтълкува погрешно.
Оставам силно заинтригуван от крайният резултат и въртящият момент на подобно устройство...