Последен от мен опит за обясняване:
Точно в този момент близката до Земята част на Луната има по-малка кинетична енергия в сравнение с тази на далечната й част. Какво става с тяло, което има в отделните си части различна кинетична енергия - ами върти се плюс праволинейното си движение.
Частта, която е към Земята е със "спъната" енергия от земната гравитация! Точно тази част от енергията е причина за приливите и повдигането на земната кора! В момента, в който земната гравитация "изключи", и вектори и енергия за различните части на Луната ще са еднакви!
Кинетичната енергия е
еднаква в близката и далечната от Земята страна! Просто на по-близката противодейства по-силната земна гравитация, в резултат... по-малка траектория!
Ако не беше така, нямаше да има центробежна сила (стремеж да се "избяга" от центъра на въртенето)!
Отричаш центробежната сила като факт?
Че по тази ваша логика -
всеки самолет също се върти около себе си!
Всеки от нас - също, нали така?
Значи - периодът на завъртане на един човек, "съвпада" с един земен ден (егати...как може да има пък точно такова съвпадение?) баси мамата
Кажете в прав текст, отричате ли анимацията която постнах в отговор #85!
В прав текст:
Първата анимация е голяма глупост, втората е...ВЕЛИКА!
Давам
ПОСЛЕДЕН пример:
Имате совалка, която е изведена в околоземна орбита (подобно на спътник). Двигателите и са изключени, понеже вече е изведена в орбита! От Земята с телескоп (бинокъл, далекоглед) виждате само едната и страна - "корема и". За една околоземна обиколка (без значение дали е за 1 ден, два или седмица), совалката прави завъртане - 360 градуса, без да се върти около себе си, нормално е!
Някои от вас твърдят, че ако внезапно изчезне земната гравитация, тази совалка, отлитайки в открития космос ще започне да се "премята" от носа към опашката си???
Абсурдно!
Нима не знаете, че NASA използва точно ефекта "прашка" за ускоряване на сонди към далечните планети?
Приближава се по кръгова (близка до орбитална) траектория сондата до някой небесен обект (Луната, примерно), но с доста по-висока от
съответната орбитална скорост! В резултат на гравитацията на доближеното тяло, сондата, излизайки от орбитална траектория се ускорява до скорост, непосилна за собствен двигател! Ползва се ефектът на атлатъла (или на трибучета, ако повече ви харесва), така наречения "ефект на прашката", още - камшичен ефект!
При това "упражнение" не е нужна корекция за компенсация на осово въртене, а само за коригиране на линейната траектория, понеже са си доста сложни изчисления и практиката може да се размине с теорията на 1-2 градуса. Ускорената по този начин сонда не се
премята от предница към задница!
Наистина се уморих от тази полемика , който схванал - ок, който не е - и от 100 кладенеца вода да му извадят...все тая!