Ще ви разкажа една история от петък, която макар че е малко извън темата се надявам да ви е интересна.
Цехът от горния пост се оказа огромен завод. Произвеждат компоненти за всякакви вагони и още хиляда неща. Мой приятел ( цитрусопроизводител ) познавал един от малките шефове. Началник-смяна, началник-цех или подобно. След предварителен разговор по телефона и уверението, че ще направи каквото може, в петък 17ч отиваме там. Моят човек ме представи и изчезна, че имал работа. Обяснявам и рисувам какво ми трябва. Шефът щрака с пръсти, две момчета зарязват работата си и идват. Грабват 6 метрово желязо с диаметър 20мм ( не тръба, за да търпи яка заварка ) и започват да го пускат много пъти през огъвачката. Всеки път с по-малък диаметър. Така трябвало за да не се нарушала структурата на метала. И така до постигане на исканите от мене 184 см по външния диаметър. Към 30 минути. Когато беше готово го занесоха вън, на паркинга.
- Шефе, благодаря много, колко струва?
- Аз съм началник-смяна, не счетоводител. Остави си номера на телефона, ще ти се обадим след седмица.
Стоя отвън, обикалям обръча с диаметър почти 2 метра и тегло към 20 кг и се оглеждам с надеждата да мине някой бус или камион да питам не е ли в моята посока. В това време се появява приятелят ми.
- Хуан, дай някаква идея, с търкаляне няма да стане, 60 км са.
- Пали си колата и изчезвай. До 2 часа ще е у вас.
След час и половина ми звъни синът му. Работи със собствен камион към друг цех на 40 км в обратна посока.
- Долу пред вратата съм, ела да го свалим.
Свалихме го от 12-тонния камион и го прибрахме вътре.
- Мачо, колко струва?
- Какво каза??? Аааа, една бира, но не сега, че бързам.