Иван Димов, това, което казваш е абсолютно вярно, но...само ако е твърда връзката между входно и изходно въртене.
Ако Макс беше ползвал верига, вместо ремъци, посочените от теб сметки щяха да са безупречни, но тогава нямаше да работи...
В случая Макс ползва ремъци, които приплъзвайки се, обират разликите в изоставането и избързването на баластната тежест.
Това не може да се сметне без неистови замервания и изчисления:
1.Сила, с която са притиснати ремъците към ролките.
2.Контактна площ на самия ремък в зоната на ролката.
3.Коефициент на триене.
4.Промяната на натиска, в зоните на променен ъгъл.
5.Разлика в скоростите (в моментите на приплъзване), които променят коефициента на триене.
6.Времето, в което продължава това приплъзване.
Има и още, но да не задълбаваме повече.
Макс, аз така и не разбрах защо ти беше нужен такъв голям наклон на карданния вал и толкова голям диаметър на релсата отгоре, след като реалната промяна на наклона се вижда горе, в малкия вал и е не повече от 4-6 градуса?
В случая, когато тежестта започне да пада и ремъците - да приплъзват, те се явяват паразитно звено (в самия участък от въртенето).
В тази концепция не може да се извлече максимумът от ефекта.
Поне е явно, че принципа работи:)
Ако направиш горе релсата елиптична (в зоните на отдалечаване да е огъната надолу, за да компенсира промяната в дължината) ще имаш много по-силен ефект.
