1939год - реплики на Ганчев, Млеченков и Макс1962

[Иван Димов]

   Виждам че juliang въпреки скептицизма си все повече се доближава до моето мнение за начина на измерване дали може да има СЕ в тази конструкция.
juliang

Макс, предлагам ти да проведеш следния експеримент. "Обърни" начина на работа на конструкцията. Откачи лоста в горната част - този който води кардана по пръстена, който предава енергията от мотора към тръбата на кардана. След това завърти джантата долу на ръка. Хващам се на бас, че "по магически начин" ролката горе ще почне да обикаля по пръстена. Обаче ти ще трябва да прилагаш огромни усилия да въртиш джантата, а горе дори и малко усилие ще е достатъчно да спре движението на ролката.
...
Цялата тая мистерия може съвсем лесно да се реши с помощта на 2 домакински кантарчета с пружина и 10 метра въже за пране. Макс да види колко сила му трябва да върти горе, и колко сила му трябва да спира долу. Ако силата която му трябва горе е по-малка от силата която получава долу - аз отивам да си правя ритуално харакири. Ако силата горе и долу е еднаква - да пали флекса и да нарязва това нещо на скрап.
Защото само с такова измерване може да се каже точно колко е входа и колко е изхода.

   Трябва само да се доуточни нещо. Барабанът долу се опъва с въже, закачено на пружинния кантар. Измерените килограми трябва да се умножат по радиуса на барабана и по 9.8 за да получим въртящия момент. Същото важи и за горе, където е отстранено задвижването от двигателя и ролката е свободна да обикаля по пръстена. Връзваме я с въже и за пружинен кантар и мерим колко килограма горе колко килограма задържат долу. Горе също трябва да умножим килограмите по 9.8 и по радиуса на големия пръстен, по който обикаля ролката (горната точка на оста на кардана). Така ще намерим въртящия момент горе и ще го сравним с този долу. При всички положения горният въртящ момент ще е по-малък от долния, защото и топузът ще дава въртящ момент тъй-като той ще се е повдигнал от ДМТ. Равенството е: М(горе) + М(топуз) = М(долу). Именно затова М(долу) ще е по-голямо и СЕ-то е неминуемо. Чудото става благодарение на карданната "изкълчена" връзка. За замерването ще трябват поне двама човека. Единият ще опъва долу, а другият горе. Може да се опъва и не с пружинни кантари, а с ролка и закачена тежест. А най-добре направо да се натовари генератора долу, а двигателят горе прецизно да се регулира с такива обороти, че да поддържат без лашкания топузът да е постоянно изостанал на 90 градуса.
   Виждам че и Макс1962 вече видя връзката на въртящия момент долу с този горе.

Отговор #450 
При пускане на елмотора  всичко се завърта лесно и бързо, за около 10 секунди и лесно се намират минималните устойчиви обороти на празен ход чрез регулатора. После започвам плавно да стопирам барабана. Елмотрът видимо се затормозява и оборотите падат. Трябва да се "даде малко газ" от регулатора. Това, което писах, че спирачката не влияе на елмотора явно не е така.

  Още едно уточнение. Траекторията на топуза е в хоризонтална равнина и е желателно да няма издигане и спускане във височина, а постоянно поддържане на 90 градусово изоставане, което създава оптимален гравитационен въртящ момент. Даже си мисля, че подобна конструкция може да се направи и като гравитацията се замени с магнетизъм.

[dmitarp]

Няма значение какви сили действат, тяхната големина и направление, ако тези сили не предизвикват преместване няма свършена работа. До колкото разбирам основната тежест не променя позицията си във вертикално направление ( направлението, което действа силата на тежестта) , в този смисъл тази тежест не извършва полезна работа.

[juliang]

До колкото разбирам основната тежест не променя позицията си във вертикално направление ( направлението, което действа силата на тежестта) , в този смисъл тази тежест не извършва полезна работа.

Както казах по-горе изгледах кадър по кадър видеото на Макс. Там ясно се вижда че в отделни участъци тежестта изостава, в други наваксва изоставането, а има и малки времеви отрязъци, когато тежестта изпреварва оста. Така че не може да се каже, че тежестта стои хоризонтално.
Но това не променя факта, че трябва да се вложи енергия тежестта да се вдигне, след като вече сме получили енергия от нейното спускане.
Ако някой му е интересно да гледа кадър по кадър видеото - да драсне един ред и ще го кача, щото в тубата такава възможност няма. Става с някаква програма за видеообработка и видео като файл, записано на вашия комп. Видеото е останало на офисната машина, нямам го в къщи, така че не мога да го кача веднага.

[макс1962]

Това за 90-те градуса на топуза го писах няколко пъти. Да, там му е най-голямата сила, защото наличните кг са с най-дълго рамо спрямо оста на кардана. Но на практика е трудно постижимо. Топузът изостава и избързва в зависимост от стопирането. Но всичко става много бързо даже и на минимални обороти и не успявам да го постигна с дърпане и отпускане на спирачката. Оттам идва неравномерността и лашкането. Другият сериозен проблем в тази конструкция са ремъците. Малката допирна площ между ремък и малка шайба не е достатъчна да предотврати приплъзването при лашкането на кардана. А няма ли добро и равномерно водене отгоре няма как да има и отдолу.
Това с кантарите нямам проблем да го направя, в китайските магазини има такива кантари за мерене на куфарите по летищата. Май са до 20 кг. Ако някой ми каже къде и какво точно да меря, ще го направя за идеята. На мен лично не ми е необходимо.
juliang,благодаря за комплимента, но не мисля, че конструкцията ще издържи 1 тон  . По моите сметки 100 кила на рамото са максимумът.

[juliang]

Това с кантарите нямам проблем да го направя, в китайските магазини има такива кантари за мерене на куфарите по летищата. Май са до 20 кг. Ако някой ми каже къде и какво точно да меря, ще го направя за идеята. На мен лично не ми е необходимо.

1. Застопоряваш джантата. Връзваш кантарчето горе на оста, където по принцип моторчето я върти. Дърпаш кантарчето докато топуза застане на 90 градуса. отчиташ показанието. Това ти е силата която трябва да приложиш горе, за да позиционираш топуза на 90 градуса.
2. Застопоряваш лагера, който обикаля по пръстена горе. Подпираш топуза в положение "90 градуса". Увиваш въже около джантата. Закачаш кантарчено на края на въжето и на колче забито в земята. Внимателно отпускаш топуза. Джантата се завърта, намотава около себе си въженцето и опъва кантарчето. А то ще покаже колко сила ти дава спускащия се топуз.

Тези сили, умножени по рамото (радиуса на пръстена горе и съответно радиуса на джантата долу) ще ти дадат въртящия момент който влагаш във и който изваждаш от системата. По мои сметки двата момента трябва да са еднакви. Ако са еднакви - ура, физичните закони са в безопасност, имаш си доста непрактичен маховик с причудлива форма. Ако стойността горе е по-голяма от стойността долу - системата е скапана и хаби енергия някъде. Ако стойността долу е по-голяма от стойността горе ... лошо, ще трябва да точа кусунгобу-то...

[Аtos]

По мои сметки двата момента трябва да са еднакви.

По кои точно "твои сметки", би ли ни открехнал? Или по врачуване?

Виж само колко са ти деструктивни постовете:

Ако са еднакви - ура, физичните закони са в безопасност, имаш си доста непрактичен маховик с причудлива форма. Ако стойността горе е по-голяма от стойността долу - системата е скапана и хаби енергия някъде. Ако стойността долу е по-голяма от стойността горе ... лошо...

Защо да е лошо, би ли обяснил?
Лошо ще е ако някой работещ колега успее ли?

[макс1962]

Връзваш кантарчето горе на оста?
juliang,на кое викаш "горе на оста" и как да го вържа на ос, че и да я завъртя? Нали трябва рамо някакво?
Пак ще опитам да обясня.
Какво излиза долу, зависи от 60-те сантиметра и килограмите, които успея да накача на края. Ако са 100, например, няма кантарче, което да издържи спускането им.
Топузът работи като маховик само на празни обороти. Стопирането на барабана забавя оборотите му ( но горе не, врътката става в карето) топузът изостава, удължава рамото си ( от 0 до 60 см) и когато стане достатъчно дълго да преодолее конкретното стопиране пада и догонва ролката. Тоест, винаги се стреми да си иде в ДМТ.
Като казвам "пада" имам предвид, че завърта кардана около оста му, а заедно с него и барабана. И вече няма нужда от магията на карето, въртят си се заедно, с еднакви обороти.

[juliang]

Връзваш кантарчето горе на оста?
juliang,на кое викаш "горе на оста" и как да го вържа на ос, че и да я завъртя? Нали трябва рамо някакво?

Там където наклонената ос се търкаля по пръстена. Дърпаш в хоризонтална посока, по тангента на пръстена. Така ще измериш какво усилие трябва да вложи мотора горе, за да завърти топуза на 90 градуса.
Ако силата долу или горе е прекалено голяма (извън възможностите на кантарчето) можеш да се ограничиш до по-малък ъгъл - 45 градуса или по-малко. Но не знам как ще гарантираш да е еднакъв в двете измервания.

По кои точно "твои сметки", би ли ни открехнал? Или по врачуване?

"Съгласно физичните закони, които мисля че са приложими за тази система" по-добре ли звучи?

Виж само колко са ти деструктивни постовете:
Защо да е лошо, би ли обяснил?
Лошо ще е ако някой работещ колега успее ли?

А ти провери ли в нета какво значи кусунгобу? Естествено че ще е лошо, поне за моя корем...

[dmitarp]

Безмислено е да се спори, който твърди, че това нещо ще заработи трябва да направи две неща:
1. Да каже от къде идва тази енергия, за сметка на какво е
2. Да го докаже по математичен и логичен път

[Иван Димов]

   Ето я картинката на замерването. Прилагам файл. Единият кантар опъва долу, а другият опъва горе. Системата е неподвижна. Даже мисля че е по-добре единият кантар (горният) да се замени с ролка и тежест и така ще има точно определен опън. На пръстена горе се слага ограничител, който да задържа висящата тежест да не повлича оста на кардана. С другия кантар долу натягаме докато системата се уравновеси (горната точка на оста на кардана да се отлепи от ограничителя) и отчитаме килограмите. Прилагам още един файл за да се види - горе кантарчето е заменено с висяща тежест, а ограничителят не позволява задвижване по пръстена в едната посока (иначе висящата тежест ще почне да пада). И като опънем долу кантарчето в момента на отлепването от ограничителя, отчитаме килограмите.

[макс1962]

По някое време ще се появи новото видео. Качеството е ужасно, но това е което можах да направя с телефон в едната ръка , тичайки насам-натам и дърпайки въжета. Идеята е да се види как се "вдига" топузът при стопиране на барабана. Спирачката е яка, при дръпнато положение нямам шанс да завъртя барабана с една човешка сила. Допирната площ между гредата и барабана е около 40-50 кв.см.
 Махнах цялото задвижване отгоре. Ще слагам нещо без ремъци. Слабо място бяха.

[GreenHulk]

https://www.youtube.com/watch?v=EXzbjUY4iTY&feature=youtu.be 

[mi68]

Здравейте,
Последният клип за мен е пълна глупост, положителното е вложеният труд и отрицателен опит така не се прави.
Показаното няма общо с първия клип от 1939г и основни физични закони. Бъркат се основни физични принципи.
Първо :
Материята има три характеристики:
-маса при движение възниква инертност
-заряд при движение възниква магнетизъм
-спин при движение възниква центробежни сили
За обобщение на горните три явления въвеждаме инерциални и неинерциални отправни системи.
В клипа 1939г.е показана неинерциална отправна система. Имаме центростремително движение и въртене. Целта е СЕ от спина или центробежните сили.
При клипа 1939г. центростремително движение виждам чрез лостове, в последния клип това липсва. Това движение може да стане чрез заряд и бобини, но никъде невиждам подходяща електрическа част в тази насока, за това да се върнем към лостовете.
Показания макет търпи сериозна преработка!

[Иван Димов]

   След кратък размисъл стигнах до следните умозаключения. Огънах медна жица във формата на буквата "Т". Хоризонталната част на буквата "Т" използвах като наклонената ос в нашата установка, а вертикалната част на Т-то ми е тежестта (топуза). Така си онагледих конструкцията и си поиграх малко с въртящите моменти. Оказа се, че когато топузът е повдигнат на 90 градуса вдясно от ДМТ, той създава едновременно два противоположни момента - един въртящ и един спирачен. Въртящият момент се опитва да завърти долу генератора по часовата стрелка, а спирачният момент спира горе двигателя обратно на часовника. Важен е също и наклонът на оста. Нека тя сключва с вертикалата ъгъл (а). Нека рамото на топуза до наклонената ос е r(топуз). Тогава въртящите моменти долу и горе могат да се запишат така:
1. М(долу) = r(топуз).G.sin(а)
2. М(горе) = r(топуз).G.cos(а), където
                                             G = m.g
                                             m - масата на топуза в кг.
                                             g=9.8
   От тези формули се вижда, че при ъгъл(а)=45 градуса имаме равенство на двата момента. При нашата конструкция обаче ъгъл(а) < 45*. И се оказва, че така горе въртящият момент ще е по-голям от този долу. Затова за да получим СЕ трябва да монтираме генератора горе, а двигателят да върти долу. И топузът сега няма да изостава, а ще избързва, т. е. ще е водещ при движението. Погледнато отгоре конструкцията ще изглежда по следния начин. Топузът ще е вдясно пред наклонената ос, двигателят отдолу ще върти обратно на часовника, а генераторът горе ще има спирачен момент по часовника. Това е за конструкция с ъгъл(а)<45*. И сметките са само за гравитационната сила при 90* отклонение на топуза. Допълнително ще трябва да умувам за центробежните сили как влияят, но там сметките са малко по-сложни.

[Ksurnev]

Другарчета, при големи ъгли кардана, който е сложен долу има неравномерно движение.
На всеки оборот има две забързвания и две изоставания. Това си е конструктивен проблем.
Затова кардани не се използват за предавания с големи ъгли.
По добре е да се сложи каре от някакво предно предаване със големите кълба, тогава това ще бъде избегнато.
Карданите за задно към диференциалите при големи натоварвания и големи ъгли се трошат.
Ще се помъча да направя аксонометрия на моето виждане и да я кача.
Поздрави от Смолян.