Явно няма за сега други обяснения - ето моето:
Уважаеми съфорумници, колеги,
Радвам се, че „моята постановка” предизвика вашия интерес. Все пак, за да не се претрупва дискусията завъртяла се около нея и за да не се „задръства” с все нови и нови видоизменения (примери, схеми, конструкции), които объркват предполагам и други освен Атос, ще се опитам да я сведа до най-общото, което според мен е важно в случая.
Същността според мен е следната:
Става въпрос за това какво става с един двигател с определена мощност при промяната на натоварването му от макс до работа на празен ход (липсва натоварване) т.е. за режима му на работа.
Ако се върнете на моя « Отговор #142 ще видите че някъде накрая съм показал формулата за изчисляването мощността на водните маси, а те разбира се и гравитацията в разглеждания случай играят ролята на двигателя.
Когато тръбата е къса или я няма нашия „двигател” работи на празен ход и потенциалната енергия на водните маси се преобразува в кинетичната енергия на изхвърляната от изпускателя вода с някаква скорост. Когато затворим крана на изпускателя спираме двигателя но изтеклото през времето между пускането и спирането количество вода продължава да си тече по инерция през закачения за изпускателя много къс водопровод. За да не се появи вакуум, който да спира водата (или за да избегнем влиянието на атмосферното налягане) трябва или да поставим цялата „инсталация” във вакуум или да пуснем въздух зад течащата в тръбите вода след като спрем водоподаването (затворим крана на изпускателя).
Когато тръбата е дълга нашия двигател започва да се натоварва със силата на линейните съпротивленията в тръбопровода. Въпросът тогава е може ли това натоварване да стане по-голямо от това което двигателя може да понесе, т.е. може ли да имаме такъв кран на толкова дълго разстояние, така че при отварянето му да не потече вода – явно не може, защото „хидростатиката” е напрегнала всички кранове. Но отваряйки крана вече имаме не хидростатичен, а хидродинамичен случай и тогава въпросът е какво става когато силата на линейното съпротивление се изравни с тласкащата сила на водата от язовира – и дали такъв случай изобщо е възможен.
Странното в моята постановка е това, че няма ограничение за товара, който може да понесе „двигателя – водни маси”. Колкото и да е дълъг един водопровод, ако няма консумация (движение на водата) имаме хидростатичен случай и налягането по крановете (тапите) зависи само от денивелацията между нивото на водата във водоизточника (язовира) и нивото на съответния кран и при отваряне на последния няма начин водата да не „бликне”. В зависимост от разстоянието чешма-язовир след някакво време ще се установи някакво постоянно изтичане от крана с някаква скорост и такова ще имаме по цялото трасе на водопровода.
Така вече достигаме до „същностен квантов ефект” хем може, хем не може да потече вода от далечния кран (съпротивителната сила е по-голяма от задвижващата), а това за мене е парадокс (който от тщестлавие предлагам в бъдеще да бъде наричан парадокса на хиван).
Уважаеми форумци, колеги, напълно съм наясно, че за даването на изчерпателен отговор (ако такъв не е даден вече???) на горните въпроси са нужни знанията поне на асистент в някоя катедра (хидравлика, ВЕЦ, или нещо подобно). За съжаление аз не съм такъв и не познавам такива. Каквото можах „сметнах” в първият си пост без да отчитам, явленията свързани с резките промени на наляганията, загубите от линейни и локални съпротивления. Въпреки това, считам че при отворена през цялото време система (няма вакуум който да дърпа водата назад)), не може да се появи такова съпротивление, което „да спре влака с маса 1000 тона набрал скорост 36 км/час” и може да се намери начин за използването на носената от влака-вода енергия,. Аз разбира се имам някаква идея за система, при която „запълването на системата” може да става с вода НЕ от язовира (без налягане - вж. мои « Отговор #147 и « Отговор #142), но нея наистина без чертеж трудно ще обясня, а и не бих искал преди да съм сигурен, че не правя някаква кардинална грешка в разсъжденията си. Затова именно влязох във Вашия (вече мога да кажа нашия) форум – за да чуя вашите критики, а защо не и да получа някаква помощ от форумец, който има по-дълбоки познания от моите (или познава такъв). В това виждам и смисъла на форумите (с теми като настоящата), а не само да си мерим знанията или чешем езиците – за това си има и други теми и други форуми.
Накрая изказвайки отношението си по „проблема СЕ - ИМА/НЯМА” -правя едно допълнение към казаното от мен на няколко места „аз не правя перпетуум мобиле” и допълнението е „но не бих се учудил много, ако се получи такова”
Много често човек си мисли, че прави едно нещо, а се получава друго нещо или нищо.
